Популистът Ердоган остава премиер на Турция

Ройтерс

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесаясет

След като осигуриха на Реджеп Тайип Ердоган трети премиерски мандат, въпросът за много турци сега е дали следващата му стъпка няма да бъде президентския пост. През последното десетилетие Ердоган доминираше в политическия пейзаж на Турция, предимно мюсюлманска страна от 74 милиона души, която той доведе до вратите на ЕС, започвайки преговори за членство през 2005 г.

Неговият приоритет е да бъде написана нова конституция, която да замени предишната, създадена преди почти 30 години през период на военно управление. Публична тайна е, че Ердоган ще фаворизира преминаване към президентска форма на управление, но с оглед на вероятното намелено мнозинство в парламента това ще бъде по-трудно за осъществяване, отколкото той се надяваше.

Мнозина подозират, че неговата цел е самият той да стане президент, след като вече е държал постовете на премиер и кмет на Истанбул, което ще го остави на власт дори до 2023 г.. През тази година Турция ще отбележи стогодишнината от основаването на републиката, която войникът-държавник Мустафа Кемал Ататюрк създаде след падането на Османската империя.

За разлика от Ататюрк, който пиеше традиционната турска анасонова ракия, корените на трезвеника Ердоган лежат в политическия ислям и в него нямат доверие светските елити сред военните и съдиите. Те виждат в носенетето на забрадки от съпругите на Ердоган и неговия съюзник – президента Абдуллах Гюл, обида към визията на Ататюрк за светска държава.

В чужбина звездата на Ердоган свети най-ярко в Близкия изток. Той стана популярен държавник в арабския свят през 2009 г. заради острите му критики към Израел в навечерието на офанзивата в палестинския анклав Газа. Партньорите от НАТО обаче виждат в него по-скоро сложен отколкото верен съюзник и Западът гледа с неодобрение някои от неговите приятелства, особено с иранския президент Махмуд  Ахмадинеджад и сирийския президент Башар Асад.

Неотдавнашно проучване на базирания във Вашингтон Пю рисърч сентър установи, че египтяни, йорданци, ливанци и палестинци имат доверие в Ердоган. Но това, което е тревожно за турските надежди за присъединяване към ЕС, е, че мнозинството от хората във Франция, Германия и Испания са на обратното мнение. В Турция напрежението на Ердоган със старата светска гвардия претърпя кулминация през 2008 г., когато Конституционният съд глоби неговата Партия на справедливостта и развитието ПСР за ислямистка дейност, но не я забрани.

Оттогава Ердоган консолидира своята власт, като полицията задържа военни офицери, заподозрени в планиране на преврат, а правителството прие конституционни поправки, за да отнеме контрола на старите клики върху избора на съдии. Все пак, Ердоган демонстрира доста прагматизъм и се съобрази с официалния секуларизъм, като остана верен на имиджа си на вярващ мюсюлманин и човек от народа.

Начинът, по който военните заставиха неговия наставник, бившия премиер Неджметин Ербакан, да се откаже от властта през 1997 г., и последвалата забрана на партията на Ербакан, послужиха за поука на Ердоган, в чието минало има и краткосрочен престой в затвора по обвинение в противодържавна дейност.

Ердоган остави настрана стария идеологически багаж и формира нова партия, която оформи по консервативен, демократичен модел. Основаването на Партията на справедливостта и развитието стана в момент, когато Турция навлезе във финансова криза през 2000 2001г.

През 2002 г. турците, на които бе втръснало от постоянните предсрочни избори, отхвърлиха традиционните партии и ПСР се изкачи на власт. Ердоган стана премиер през 2003 г., след като Гюл му затопли мястото. Ердоган отвърна на доверието на хората, като ги поведе в период на безпрецедентен просперитет и им даде основания за гордост, възвръщайки славата на Турция като регионална сила.

С непретенциозния си, но красноречив език, високият мустакат Ердоган е личност, която се харесва на много турци.  Нетолерантен и безпощаден към критиките, той може да премине към груба разговорна реч, което се харесва на обикновените хора. Същите тези черти не се харесват на привилигированите класи, които го смятат за груб и арогантен.

Ердоган е посещавал религиозно училище, където, според биографите, е бил напоен както с чувство за благочестие, така и с бизнес прагматизъм. Преди да стартира политическият му живот, той е работил в градската автобусна компания и е играл полупрофесионален футбол. И докато имиджът на Ердоган бе оформен от застъпването за онеправданите, неговата подкрепа за Фенербахче, съответствието на Манчестер юнайтед в турския футбол, демонстрира желанието му да бъде на страната на печелившите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.