Ченгетата като изкуствоведи, изкуствоведите като ченгета…

Полицейски коли и специално повикани репортери от вестниците пред „Гранд хотел София“, когато ченгетата арестуваха 92 картини и участници в търга. Снимка: Булфото

Б. р. – Преди 1 година полицаи нахлуха на търг на картини на Аукционна къща „Аполон и Меркурий“ – 27 Май 2010 г., четвъртък, 19:10 ч, Гранд хотел „София“, град София, България, Европа.
Спряха търга, заключиха всички присъстващи и конфискуваха картините. Обвиненията – за новините по телевизията – от страна на вътрешния министър Цветанов, който лично се ангажира да говори по случая, бяха, че има незаконен търг и фалшиви, и крадени картини. Двамата организатори на търга са задържани и пуснати под гаранция по 5000 лв. Година по-късно на двамата са върнати половината от картините по куриозни критерии, а обвинения в съда още няма.

За задържаните картини има невнятни обяснения („не са „идентифицирани и са културно-историческо наследство“), които показват тежка некомпетентност в тази област не само на полицията, но и на чиновниците на министерството на културата. Кои картини са културни и национални ценности е посочено конкретно в изискванията на приложение №12 от наредба №3 от декември 2009 г. за идентификация на културни ценности. Те са съвсем конкретни – картините да са датирани отпреди 50 години или да са на стойност над 300 000 лв.
Според познавачи в тази област думата некомпетентност в случая е слаба и по-скоро трябва да се употреби „простотия”.

Следващите редове са извадка от хронологичното описание на фактите по случая от Игор Марковски, единия от двамата съдружници в Аукционна къща „Аполон и Меркурий”. Съдружникът на Марковски е скулпторът Димитър Фицов, един от най-големите познавачи на картини и произведения на изкуството в България. Двамата правят фирма преди 20 години и оттогава търгуват с картини по разрешените от закона начини. Организират публични търгове, парад на галерии, издават книги. Двамата са организирали общо 91 търга преди „злополучния“ № 92 на 27 май 2010 г.
Ето и историята от сайта на аукционна къща „Аполон и Меркурий” (със съкращения):

Търг № 92, 27 Май, четвъртък, 2010 г.

За търг № 92 се подготвяхме около 5 месеца предварително. Направихме и покана, както винаги до този момент. Тя представляваше цветна картичка, която може да бъде пусната по пощата. (тираж 1 000 бр.) Сложих произведение на Никола Танев. Бяхме пред договор със собствениците на картината, дори я бяхме дали на реставратор.

Поканата за „тайния“ търг на „Аполон и Меркурий“ е отпечатана в 1000 тираж и разпратена до купувачи, медии, познавачи, художници. Снимка: А&М

По-късно собствениците не пожелаха да предложат картината за продажба. Вероятно са имали някакво усещане, че нещо ще се случи. Медиите (както винаги) пуснаха информация за търг 92, публикувахме целия търг като позиции в сайта. За всяка една картина имахме договор със собствениците или художниците. В договорите пише всичко – име на художника, име на творбата, техника, размери, година на създаване и цена. Цената – забележете! – упомената в договора е същата, която е отпечатана и в каталога. Това, което най-много интересуваше (и продължава да интересува журналистите и някои наши „приятели“) е как образуваме печалбата на фирмата – ето как – отидете в сайта ни, натиснете „Как да участвам в Търг?“ – правилата ни са публични, никога не са били някаква тайна. Накратко – вие давате картина за наш търг. Определяте цена от 100 евро. На търга творбата започва от 100 евро. Продава се за 200 евро. Купувачът плаща 200 евро и добавя 20% комисионна за аукционната къща (при цени над определени граници тази комисионна е 15% или 10%). Вие получавате от нас 200 евро, за нас остава процент печалба. Ето, така се сформират печалбите. Сложете сега разходите за наеми на зали из хотелите, транспорт, реставрация, рамки, персонал, каталози, дизайн и всичко останало съпътстващо тази дейност и ще получите „огромната“ печалба.

Търг 92 започна с малко закъснение. Залата беше пълна. Имаше художници, които искаха да видят как и дали ще се продадат техни картини. Някои закъсняха (Ясен Гюзелев например дойде, когато хотелът беше обграден с полиция), други бяха в залата от любопитство. Камера на Канал 3 снимаше репортажно. Тяхната касета е част от материалите по делото с което органите „доказват“, че точно ние с Фицов водим този Търг!!! Около 19:50 вратата се отвори и влязоха. Бяха възпитани, поне в началото. Съобщиха, че нямаме право да правим търг, защото не сме подали заявление до министерството на културата (б. р. – виж факсимилето от заявлението и датата).

Заявлението с входящ номер от министерството. Полицията и до момента твърди, че няма такова. Снимка: А&М

Особено се отличаваше един дебеличък младеж с очила, който тържествено извади карта, вързана на червена сидижмка и каза – „Аз работя в министерство на културата и ви казвам, че нямате подадено заявление“. Същият този дебеличък младеж по-късно даваше квалификации за картините, лично за мен, за Фицов, и правеше коментари – „Костюмът ти сигурно струва 1000 лв., а аз работя за 500…“

А заявление имахме подадено. С входящ номер и всичко останало. Имаме си документ за това. И пред съда това ще е доказателство. И не само това… Любопитното е, че медиите бяха подготвени, че ще има нещо подобно. Телефоните започнаха да звънят непрекъснато. „Какво става? Ама верно ли има полиция? Картините взеха ли ги? Какво искат?“ и още стотици други запитвания.
Клиентите ни бяха шокирани. Между тях имаше и чужденци. Те бяха освободени и не присъстват никъде в протоколите на полицията. Защо? Оказа се, че са гости на ББ и на другия ден имат среща с него.

Главният от МВР ми обясни, че ще ме задържат „за 72 часа и после ще има бързо производство и наказанието е от 1 до 6 години затвор“. Звъняхме на адвокати, междувременно клиентите ни бяха разделени по групи и започнаха да им правят разпити (!).
По-късно ми разказаха какво са ги питали: „Откъде разбрахте за този търг? Колко платихте, за да участвате? А колко ви поискаха за вход?“ и други подобни умни въпроси. След 20 мин. въпросите бяха сменени, най-малкото защото бяха безумни – търгът е публичен, явен, без вход, т. е. безплатен, а иначе в нашия сайт, чрез медиите за масово осведомяване, както и разпространението на каталога – 2000 тираж – става ясно и на непредубедения читател и зрител – че е невъзможно да правим „таен“ търг.

Ето фактите, които по една или друга причина нямаше как да достигнат до широката публика:

1.  Писмо до Министерството на Културата с дата 15 май

Видно е, че Аукционна къща „Аполон и Меркурий“ е подала ЗАЯВЛЕНИЕ. А! Има и входящ номер! Виж ти! (Забележка: Във всички документи по делото в СДВР се споменава – на принципа copy-paste – че ние НЯМАМЕ разрешение и НЕ СМЕ подавали заявление!).

Отговор на министъра Рашидов, в който той иска документи за СОТ и разположение на клетките в апартамента, където ще се съхраняват картините, документи за пожарната безопасност, договор за охрана и др. Снимка: А&М

2. Отговор на Министерството на Културата.

Датата е 7 юни. Ние вече сме арестувани, картините също и т. н. И внимателно прочетете какво изисква от нас министерството. Както казва Остап Бендер (герой от романите на Илф и Петров) – „Сигурно искате да ви дам и ключа от апартамента където си държа парите?“ (б. р. – има абсурдни искания да представят документи и догорови за охрана, СОТ, пожаробезопасност и т.н.) На тяхното писмо дадохме пълен набор от документи. Отговор до днес – юни 2011 – НЯМА! За сметка на това на друга аукционна къща е издадено такова разрешение и – забележете и дебело подчертайте този факт – за три дни – от петък (единствен работен ден) до понеделник на обяд (28 май, петък, 31 юни, понеделник) са му издадени индетификации и регистрации за 160 (сто и шестдесет) картини!

3. Статия

„САЩ търси фалшиви Пикасо и Дали, у нас се продават на килограм” във „Фрогнюз“ от 20 април 2010 г., силно изнервя чиновниците. От тази статия се появява донос срещу Фицов-Марковски и (цитирам) – „тяхното влияние върху пазара на изкуството в България и подигравките им към управляващите в България“. (виж тук цялата статия).

4. Доносът

На базата на „оперативни“ източници, слухове, клюки и нито едно доказателство – това е документът, който е в основата на цялата операция срещу „Аполон и Меркурий“. В този документ няма какво да коментирам – тук всяка втора дума е подвеждаща, лъжлива, манипулативна и т. н. Оставям на съвестта на доносника Д. Д. Не знам защо долните редове ме върнаха години назад, когато подобни доноси бяха част от ежедневието на българина.

Доносът срещу двамата огранизатори на търга, в който пише, че те искали да въведат в заблуждение клиентите си, като им представят картини не отговарящи на авторите. Снимка: А&М

Няма да добавя нищо повече за този донос. Средно интелигентния читател разбира абсурдността на думите в този донос. Оказва се, че ние сме „известни с правенето на тайни търгове“ (!), на „картини, които са фалшифицирани“ (!) и всякакви други подобни тъпотии! Върхът на всичко обаче е получаването на информация от „наш източник“ (кой, какъв, защо – никой не казва!), както и „допълнителна информация“ – ще си позволя да коментирам само едно – „картината под № 1 в каталога – „Море“ от Янис Хрисопулос не е от този автор, а най-вероятно е от художника Владо Пешев“ (цитат!). Пълно безумие! Картината е подписана от автора! Картината е с история! Тя е купувана ЛИЧНО от автора! Купувачът е жив (на 82 години)! Има необходимите документи за придобиване на тази творба, макар и преди повече от 30 години! Но за всичко това (а и не само за тази картина) – пред съда!

5. „Крадената“ картина на Никола Манев

Министърът на МВР в кулоарите на парламента каза: „На търга на Марковски е имало крадена картина…“ Търгът на „Аполон и Меркурий“ изведнъж стана „Търгът на Марковски“!? Бре! На единствения разпит на който бях извикан в СДВР ми беше зададен само ЕДИН въпрос – имам ли документи за крадената картина?

В сайта на аукционна къща „Виктория“ се вижда, че крадената картина на Никола Манев е била обявена на търг и продадена официално година и нещо преди да разтурят търга на „Аполон и Меркурий“ и да арестуват картините. Снимка: А&М

Питах изрично – „Значи вие казвате, че тази картина е крадена, така ли?“ Разследващият полицай смени моменталически питането – „Имате ли документи за картината на Манев?“. Разбира се, че имах, и не само за нея, а за всички картини – 91 броя.
Историята на картината. Художникът Стою Пиронков (син на знаменития художник Енчо Пиронков) ни донесе тази картина три месеца преди търга и с договор ни я предостави. Донесе ни и документ – каталог на „Виктория“ от 09 април 2009 г., където картината е репродуцирана, има си начална цена, има си и крайна. Била е купена от него. Една година и 48 дни преди нашия търг! Интересно, защо СДВР, които са знаели, че картината е крадена не са „посетили“ търга на „Виктория“?

6. Становището от 100 стр.

Тук е мястото да кажа, че към „делото“ ни е прикрепено становище от над 100 страници от фирма (частна при това, на която държавата е платила сериозен хонорар), която има тапия за оценителство, издадена през 2009 г. и в тяхното становище въпросната фирма отговаря едносрично на въпроси, които полицията задава – разбира се писмено и, разбира се, въпросите са уникални по своята същност. Но за това – по-късно.

Наредба №3, приложение №12, в което е отбелязано, че една картина за да е културна и национална ценност трябва да е по-стара от 50 години или по-скъпа от 300 000 лв. Задържаните картини на „Аполон и Меркурий“ не отговарят на тези условия. Снимка: А&М

(Б. р. – в сайта на „Аполон и Меркурий” има публикувано становище от експерт, според което техните картини не трябва да се преследват по Закона за културните ценности, защото не отговарят на изискванията на приложение №12 от наредба №3 от декември 2009 г. за идентификация на културни ценности, които са съвсем конкретни – картините да са датирани отпреди 50 години или да са на стойност над 300 000 лв.”

7. Въпреки всичко направихме нов Търг – № 93 в град Плевен, в хотел „Ростов“.

Ето какво написа „Труд“ няколко дни по-късно:
02.10.10 „Без инциденти и полицейска намеса премина търгът на аукционна къща “Аполон и Меркурий” в плевенския хотел “Ростов” в четвъртък вечерта. …На вратата на зала “Ротари”, в която се проведе търгът, бе залепен факс от Министерството на културата до собственика на хотел “Ростов” Васил Антонов. В него се казва, че за плевенския търг на “Аполон и Меркурий” не е нужно специално разрешение…”

(А сега ми кажете защо министерство на културата пуска факс до хотела? Не е до нас, а до хотела! А заявление, че ще правим търг подадохме ние, а не хотелът! Както и да е, това са подробности)

8. Още един търг – декември 2010 г. в София:

От вестник „Труд„: „Едва четири картини се продадоха на търга на “Аполон и Меркурий” във вторник вечерта. Аукционът в столичния хотел “Феста” бе първият за тръжната къща в София след полицейския екшън на 27 май т. г…. Този път “Аполон и Меркурий” предложиха 95 творби. Сред тях нямаше “културни ценности”, т. е. създадени преди повече от 50 години.

Момент от следващ търг на „Аполон и Меркурий“ през декември 2010 г. В средата е скулпторът Димитър Фицов, съдружник в „Аполон и Меркурий“, един от най-големите познавачи в този бранш. Снимка: в. „Труд“

Но картини, които биха зарадвали всеки ценител, имаше. Ще споменем само малкото платно (36 Х 48 см) “Почивка”, подписано от Илия Петров (начална цена 3000 евро), “Натюрморт с дюли” на Лика Янко (1200 евро)…”

Два часа преди началото на търга изпратени от министерството на културата специалисти дойдоха да огледат за евентуални нарушения. Донесоха и писмо от зам.-министъра на културата Тодор Чобанов до Димитър Фицов. То съдържаше припомняне – че министерството вече е уведомило тръжната къща, че е “в хипотеза на мълчалив отказ за издаване на удостоверение на министъра на културата за извършване на търговска дейност с предмети – движими културни ценности”.

Писмото, което ни връчиха тогава от министерството на културата няма да го пуснем тук, ще ни трябва при някои увъртания на техния правен отдел, че „такова животно, като хипотеза на мълчалив отказ“ няма! (б. р. – принцип в административното право, според който, ако една институция не даде отговор на молба от юридическо или физическо лице в определен срок, това се приема за отказ и може да си обжалва в съда. Има и друг принцип – липсата на отговор се смята за съгласие или разрешение от страна на институцията).

9. Връщането на картините

Изведнъж от СДВР се разбързаха! На 27 май 2011 г. стана ЕДНА година откакто ни арестуваха, барабар с картините, и сме имали ЕДИН разпит. Неочаквано от СДВР започнаха да звънят – звъннали само на Димитър Фицов, за да го поканят да си вземе част от картините. Чудо! Да, така е, (според петорната „експертиза“) вероятно са решили, че 41 картини не представляват нищо ценно за тях, за следствието, за съда и т. н., и ги връщат. Но и тук чудесата не свършват. Един пример – на търга имаше две картини от Димитър Батоев (позиция в каталога – №№ 51 и 52) – едната е „Из града I“, маслени бои върху картон, без подпис и „Из града II, маслени бои върху картон, без подпис. Едната картина – по-голямата – я връщат, а другата е оставена – тя представлявала културно-историческо наследство! Как така, ще каже непредубедения читател и зрител? Ами няма обяснение – има мнение на „експертна“ комисия, назначена от министъра на културата вд, която едносрично обяснява в своя „труд“ (над 200 стр.) – подобно на прочутата класация „Това да, това не“ на БНР, програма „Хоризонт“, „Музикална стълбица“ – кое е ценност и кое не е! Смешно? Не! Тъжно? Не! Това си е чиста трагедия и огромен фарс!
Дадох един пример, но има и други, и още, и още.
Да не пропусна и огромното задоволство на органите, които връщаха картините на ЖИВИТЕ творци – защото между тези върнати картини над 90% от авторите са живи, а щом са живи, значи не са ценни! Извинете! Цялата ситуация е повече от абсурдна… Има и още обаче – Върнаха 40 картини, една оставиха при тях, защото ще правят ново дело, но не срещу нас – разбира се, картината е на Никола Манев…
Цитат от в. „Труд“, петък, 3 Юни 2011 г.:

Заглавие: „40 картини – невинни, 52 под подозрение“

Една година и една седмица след като полицията зрелищно разтури арт търг на “Аполон и Меркурий” и арестува всичките 92 картини, собствениците на тръжната къща си получиха обратно 40 от тях. Платната са освободени от прокуратурата с аргумента, че “не представляват материал по делото”.

…Фицов е изумен и от критериите на експертите, разделили произведенията на “невинни” и “заподозрени” в принадлежност към културно-историческите ценности. Според аукциониста сред невърнатите картини има такива на “световно неизвестни художници, направо самодейци. Само че починали”. Стартовата цена на някои от тях на проваления търг била нула лева. Тоест първият желаещ е можел да ги вземе за 10 евро. “Затова пък ни връщат две платна на Ари Калъчев, изключителен художник, починал през 1953 г.”, диви се Фицов. Върната е и картина на Веселин Стайков от 1954 г., обявена за крайъгълен камък в творчеството му. Същевременно е задържан отпечатък на същия автор, който може би е тиражиран стотици пъти.”

10. Финал – „по-прИцизно“ обвинение

На нас ни повдигнаха ново обвинение, както се изразиха самите те – „по-прицизно“ (запазвам изразяването им!). Във връзка с „предлагането за отчуждаване на картини, които представляват културно-историческо наследство, 51 броя (петдесет и един броя)“. Ще се консултирам с адвокат, дали да не публикувам този списък и тук… В оставените картини също има куриози и парадокси, но за това – някой друг път.
Като за последно – още един куриоз сътворен от „експертите“ – при опаковането на картините, които трябваше да участват в търг № 92 (наречен от нас „Арестуваният търг“), по погрешка бяхме взели картина, която изобщо не беше за предлагане, нито пък предназначена за продажба. Картината е „Полски пейзаж“. В мъдрото заключение на „експертите“ тази картина „не е ясно от кой автор е“; „приписваното творчество на Цанко Лавренов е невярно“; „не представлява културно-историческо наследство“ и др. подобни глупости ме изкараха извън нерви. Картината няма нищо общо с търга, това е видно, защото НЕ е публикувана на страниците на каталога. Истината е само една – попаднала е на търга по погрешка. Случва се. Но да напишеш, че това не е картина на Цанко Лавренов е повече от върха на нахалството, защото:

– Творбата „Полски пейзаж“, 1968 г., маслени бои върху платно, каширано върху дъска с размери 39,5 х 54,5см е участвала през 2001 в изложбата „Цанко Лавренов“ – посветена на 105-годишнината от рождението на художника в Националната художествена галерия (!) и в Градската художествена галерия – Пловдив (!). Декември 2001 г. – февруари 2002 г. в ГХГ-Пловдив, февруари – април 2002 в НХГ-София. Картината е в основата на декорите за танцовата драма „Нестинарка“ от Марин Големинов, поставена през 1968 г. Картината е подписана с типичните за този период на автора инициали – „Ц. Л.“. Повтарям – подписана! (!).
Без думи оставам след тази „квалификация“ от страна на „експертите“.

И като капак на всичко ние сме платили парична гаранция (защото иначе ще ме държат в ареста, мога да се укрия, да избягам от Отечеството!), снимаха ни като по филмите – два профила и анфас, взеха ни отпечатъци от десетте пръста и дланите; в масива на криминалните престъпници сме, но има и още – в списъка сме, който коленопреклонно ЦЦ е пратил до чужди посолства у нас; редом с разните му там Маргини, Митьо Очите и други подобни люде – интересна компания, нали? Докато си гледам някой албум с репродукции, могат да влязат качулатите и да ме проснат на земята с обвинение, че „мисля, следователно съществувам“ и щом държа в ръце репродукции имам намерение да ги продам на „частен, таен партизански търг“…. O tempora, o mores!!!

ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО до този момент драги читателю! Другото ще стане ясно тези дни – около Коледа 2015 г. – знае ли човек…

(виж целия текст и подробности в сайта на „Аполон и Меркурий”)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.