Вървят ли САЩ към изолационизъм по италиански?

в. Стампа

След направената равносметка и заради бюджетни съкращения нашата страна не може да си позволи да продължи мисията в Либия. Това сякаш е изявление на Умберто Боси, лидера на евроскептичната и ксенофобска италианска партия Северна лига, който през уикенда на партиен форум в град Понтида за пореден път поиска да се намалят разходите по италианското участие в международни операции. Но в действителност думите не са на лидера на Северната лига, а на Джон Хънтсман, бившия американски посланик в Пекин и един от кандидатите за номинацията на републиканците за президент в изборната надпревара догодина.

Хънтсман неотдавна представи външнополитическата си платформа, в която, освен да се сложи край на половинчатия американски ангажимент в Либия влиза и бързото изтегляне на американските сили от Афганистан.

В САЩ началото на кандидат-президентската кампания съвпада с появата на почти изолационистки нагласи. Кандидатите на Чаеното парти с все по-голяма високопарност се съсредоточават върху вътрешнополитическите приоритети. Миналия понеделник по време на дебат в Ню Хемпшър Рон Пол заяви, че САЩ ще спестят стотици милиони долари, ако намалят драстично международните си ангажименти.

Изгряващата звезда на републиканците Мишел Бакман пък обвини Обама в допускането на сериозна грешка, когато е решил да подкрепи Франция в либийската операция. Според Бакман в тази операция не са били изложени на риск жизненоважни американски национални интереси.

За първи път от години насам гравитиращият център на републиканските позиции се отдалечава не само от неоконсерватизма на Джордж Буш-младши, а и от прагматичния реализъм. И се завръща към една националистическа платформа. Според историка Уолтър Ръсел Мийд инстинктът на американската популистка десница съчетава непоклатимото убеждение за превъзходството на САЩ със скептицизма, че е възможно създаването на международен ред от либерален тип. Демократичният интервенционизъм не е част от тази визия.

Барак Обама трябва да си даде сметка за това. Но може би той вече си е дал такава. Кръстосаният ефект от проблемите с американския дълг и убийството на Осама бин Ладен е, че Белият дом беше принуден да предприеме по-скоростно изтегляне от Афганистан. Преговорите, които се водят в момента между Вашингтон, правителството на афганистанския президент Хамид Карзай и част от талибаните, позволяват това.

Погледнато от страната на Обама, който вече се е впуснал в кандидат-президентската кампания, е от съществено значение САЩ да започнат да се измъкват от войните, в които бяха въвлечени в последните десет години, и да се посветят на приоритетните въпроси като икономиката и геополитическото предизвикателство на века, каквото е съревнованието с Китай.

Важно е да се разбере тази траектория, по която са поели САЩ във връзка с международните мисии, в които участва и Италия. Дискутирането на участието в тези мисии и на тяхната цена не трябва да бъде тема-табу. Напълно оправдано е една страна като Италия, която има сериозни бюджетни затруднения, да започне да си задава въпроси относно участието си в подобни международни операции.

Но дебатите в тази насока трябва да бъдат наистина сериозни, точно толкова сериозни, колкото са сериозни и храбри младите италиански военни, които от години са на бойното поле в чужбина. Но и защото чрез участието си в международните мисии Италия защити и имиджа си на надежден партньор на страните от западната коалиция.

Новият климат, който се долавя в САЩ, съдържа за онези, които споделят в Италия позициите на Умберто Боси, една добра и една лоша новина. Добрата новина е, че изтеглянето от Афганистан ще стане по-бързо от предвиденото, ще започне през юли и ще продължи през следващите две години. Когато Северната лига настоява за намаляване на цената на италианското участие в международните мисии, тя може да се опре на това развитие на нещата в Афганистан.

Ще бъде фатална грешка обаче, ако Италия вземе едностранни решения, което ще направи безполезни вече понесените рискове и платената висока цена, изразяваща се главно в загубата на човешки живот в Афганистан през последните 10 години. Подобно на ситуацията в Косово – друга международна мисия, която най-накрая ще приключи – излизането заедно от дадена операция е най-разумният избор.

Лошата новина обаче е, че Америка, както изглежда, вече не е склонна да носи сама голяма част от бремето на НАТО. Операцията в Либия извади наяве всички пропуски в способностите на европейската отбрана. Вашингтон изгуби търпение и реагира, чувствайки се въвлечен в нов конфликт от европейските си съюзници, които се оказаха неспособни да водят война.

В тази насока показателна беше речта на министъра на отбраната на САЩ в оставка Робърт Гейтс, която той произнесе в Брюксел на 10 юни. Посланието й прозвуча много рязко. Всеки има финансови проблеми, в това число и Вашингтон, така че ако Европа иска да спаси нещо от съюза си със САЩ, то европейските страни ще трябва да обединят националните си ресурси и да станат способни да се оправят поне в собствения си двор, заяви Гейтс.

Но защо тази новина е лоша за привържениците на линията на Умберто Боси? Защото сега измъкването на Италия от операцията в Либия, след като тя вече се включи в нея, било то с правилни или погрешни мотиви, означава в действителност Италия да се лиши от подкрепата на НАТО в бъдеще. Но Италия не може да си позволи това, защото в геополитически план тя е много по-изложена на рискове, отколкото една Швейцария например. Истината е, че една по-европейска НАТО ще бъде от полза за самите европейци, които трябва да харчат средства в тази насока по-добре и заедно, ако не могат да харчат повече сами.

Един сериозен дебат за международните мисии с участието на Италия трябва да започне оттук – от погледа към бъдещето, а не към миналото. Има опасност странната война в Либия да се превърне в символична граница между старата западна сигурност, гарантирана и финансирана почти изцяло от САЩ, и новия вакуум във властта по южните италиански граници – един вакуум, който Европа сама не може да запълни в момент, когато досегашната Америка вече я няма.

Когато един американски републикански кандидат-президент започва да говори като политик от Северната лига, това може да буди само притеснение, защото означава, че с една Америка, изкушена от изолационистките тенденции, възможностите за изолационизъм по италиански не се увеличават, а напротив – намаляват.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.