Точно преди 100 години – Томас Едисон предсказва „суперкнигите“

Томас Едисон около 1911 г. Снимка: архив на Конгресната библиотека

Точно преди 100 години – на 23 юни 1911 г. американският вестник „Miami Metropolis”  публикува интервю с предсказания за бъдещата 2011 г.  които дава великият изобретател Томас Едисон (11.02.1847-18.10.1931).*

Най-важна е прогнозата на Едисон за книгите.  Книгите след век ще бъдат напечатани на листове от никел и ще бъдат толкова леки, че в един том читателят ще се наслаждава на цяла библиотека. Книга с дебелина два инча ще съдържа четиридесет хиляди страници, което е равно на стотици томове; шестинчови книги-агрегати ще могат да включат цялата “Енциклопедия Британика”. И всяка такава книга ще тежи по-малко от половин килограм. С течение на времето  „цената вероятно ще бъде намалена до една десета от сегашната”.

Странно, но Едисон, изобретателят на фонографа – първият уред за запис и възпроизвеждане на звук, в който контентът (съдържанието) се е отделял от възпроизвеждащото устройства (праобраз на популярните днес аудио-книги), не е натоварил прогнозираната книга точно с това революционно свойство, а е провидял усъвършенстване на характеристиките в рамките на наличната технология на книгоиздаване, при която контентът и “устройството за четене” образуват единно цяло.

Забележителното е, че още преди 100 години е било ясно, че книгите на бъдещето ще бъдат по-леки от печатните и ще събират огромно количество информация.

Естествено, можем да кажем, че „суперкнигите” на Едисон са появилите се в първото десетилетие на ХХІ век таблети и електронни четци. Или медийните формати от електронна хартия, с много под половин килограмово тегло, по-гъвкави и десет пъти по-трайни от хартията, на цена от пет шилинга. Мисля, че не е това. По-скоро нека очакваме нанокнигата. Онази, описана от Клифърд Саймък в “Резерватът на таласъмите”, спасила писаното знание на една умираща планета.

Дефакто, след никеловата книга бихме могли да очакваме златна книга. Такава е логиката на Едисон, защото прогнозите му са ориентирани към поевтиняването и омасовяването на ценните метали.

След вижданията си за употребите на стоманата  и никела изобретателят отправя взор и към златото: „Златото ще доживее своите последни години слава. Ще дойде ден, когато златните кюлчета ще струват колкото калъп желязо или стомана. Вече сме на прага на откриване на тайната на преобразуването на металите. Много скоро ще превръщаме вагон желязо във вагон злато. В чудния свят на бъдещето не виждам причина, поради която морските лайнери да не се правят от чисто злато, от кърмата до носа. Ще се возим в златни таксита, а в домовете ни всичко ще е от стомана. Само стоманата ще остане най-дълготрайна и евтина“.

Нищо чудно точно оттук през 1921 г. Ленин да e взел идеята за тоалетни чинии от злато. Той мечтаел и дори обещавал в развитото социалистическо общество всеки човек да притежава златна тоалетна чиния**.

*The year 2011, according to Thomas Edison in 1911. By Matt Novak – Paleo-Future Blog  // iO9, 23.01.2011 [cited 06.06.2011]. Available from: http://io9.com/5741015/the-year-2011-according-to-thomas-edison-in-1911

**На 5 ноември 1921 г. Ленин пише статията „О значении золота теперь и после полной победы социализма” (В: Ленин, В. И. Полн. собр. соч. Т. 44, с. 221-229). Виж и: Jeweler Expands on Lenin Dream With 24-Carat Gold Toilets // ABC News, 23.02.2005. [cited 06.06.2011]. Available from: http://abcnews.go.com/International/story?id=81450&page=1

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.