Азия – новото Велико преселение към мегаполисите

Франс прес

Нощният живот в Шанхай. Снимка: Уебшотс

Населението на Земята ще прехвърли към края на годината прага от 7 милиарда жители. Според ООН това ще стане на 31 октомври. Детето, което ще бъде седеммилиардният жител на планетата, ще се роди най-вероятно в азиатски град заради ефекта на безпрецедентната урбанизация в този континент.

„Цунами от преселници връхлита азиатските градове. Хората отиват там в търсене на работа и с надеждата за по-добър живот“, твърди Азиатската банка за развитие. Четиридесет и три процента от населението на азиатско-тихоокеанския регион е градско. Шестте най-големи мегаполиса на планетата са именно в Азия, сочат данни на ООН.

Но това е само началото. През 2022 г. за първи път ще има повече азиатци, живеещи в агломерациите, отколкото в селата, прогнозира Азиатската банка за развитие. За по-малко от 20 години близо 1,1 милиарда души ще мигрират към градовете. Това означава по 137 000 души на ден.

Предизвикателствата пред властите са огромни. Те ще трябва да съумеят да се справяте едновременно с икономическото развитие, урбанизацията и създаването на комунални услуги, намаляването на бедността, превенцията на катастрофите и опазването на околната среда.

За да се справи с този човешки прилив, Индия например ще трябва да строи всяка година по един град с размерите на Чикаго, който да предлага достатъчно жилища и магазини за мигриращите, показва проучване на изследователския институт „Маккинси глоубъл“. В Китай през идните 15 години най-малко стотина нови градове ще влязат в списъка на 600-те най-големи урбанистични центрове, източник на 60 процента от глобалния БВП, сочат още данните на същия изследователски институт.

Въпреки че тези неизбежни масови премествания на хора от едно място на друго ще породят колосални проблеми, свързани с осигуряването на жилища, задръстванията, замърсяването или престъпността, не бива да се забравя, че социалният и икономически прогрес винаги е идвал от градовете, припомнят експертите. „Градовете представляват центъра на политическото управление. Те са мястото, където информацията и знанията са съсредоточени, където се разпространяват идеите“, казва австралийският демограф Бърнард Солт.

Едно време преселението на хора от селата към градовете беше смятано за нещо негативно, защото хората губеха корените си, семейната солидарност се прекъсваше, а в градовете изникваха мизерни предградия. Преселението на селяните към градовете обаче е и фактор за развитието, защото градовете предлагат повече възможности.

„В бедните страни градът е най-очевидният път за бягство от бедността към просперитета“, подчертава американският икономист и харвардски преподавател Едуард Глейзър, автор на книгата „Триумфът на градовете“. „Но преходът от един селски свят към един урбанистичен свят не води автоматично до просперитет на средната класа и много хора остават встрани от пътя“, припомня Бърнард Солт.

„Великобритания се сблъска със същия процес по време на промишлената революция между 1780 и 1840 г., съпътствана от огромна мизерия“, посочва той. Азия не може да избяга от същата схема със своите градове, където са концентрирани и са най-видими бедността и различията, отбеляза Икономическата и социалната комисия за азиатско-тихоокеанския регион към ООН.

Над 40 процента от жителите на градовете в този регион живеят в мизерни предградия, без достъп до основните комунални услуги, без жилища и без доходи, посочва още комисията. Човек не може да не остане потресен при вида на огромните бедни предградия на Манила, Делхи или Дака, където отпадъците са струпани на камари, а най-бедните жители нямат друг избор освен просията.

Но подемът, който познаха европейските и американските градове, би трябвало да се повтори и в градовете в процес на развитие през 21 век, прогнозира Глейзър. Защото въпреки че в тези градове са съсредоточени проблемите, там са съсредоточени и решенията – училищата, болниците, обществените услуги.

„Успехът на градовете в битката с болестите и с престъпността позволи те да се превърнат в места едновременно за развлечение и за продуктивност. Урбанизацията позволи да се реши проблемът с фиксираните цени на билетите за театър, за музеите или на цените в ресторантите“, подчертава Глейзър.

„В Азия като цяло, в Китай, в Хонконг и Сингапур растежът и урбанизацията са придружени от подобряване на качеството на живота“, посочва и Рики Бърдет, специалист по градоустройствената политика от лондонското Икономическо училище, който не крие своя непоколебим оптимизъм за съдбата на градовете.

Гражданите ще имат повече шансове за достъп до институциите отколкото селяните. А образованието определя всичко, то е предварителното условие за икономическото и социалното благосъстояние и на доброто здраве, допълва Бърдет.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.