Художникът Черни или защо България е 20 години след Чехия в боядисването на паметници

Розовият танк на Давид Черни. Снимка: ЕПА/БТА

Докато в София чистиха с пароструйка паметника на Съветската армия от изрисуваните герои, в Прага изложиха отново розовия танк на Давид Черни, художникът, скандализирал България.

Черни става известен за първи път през 1991, когато боядисва в розово съветски танк, поставен като паметник на втората световна война в центъра на Прага, и слага на него голям стърчащ среден пръст. Тъй като по това време танкът е бил все още национален паметник, заради боядисването му и заради недвусмисления жест – среден пръст, Черни е арестуван за кратко. Деянието му е определено не като провокация чрез изкуство, а като вандализъм и квалифицирано като „смущаване на обществения ред“.

Няколко дни по-късно войници от армията връщат зеления цвят на танка, само за да бъде отново пребоядисан розов след десет дни, този път лично от 15 депутати от новоизбрания парламент. Краят на конфликта настъпва, когато градските власти преместват танка в музея на военното изкуство в Лешани – близо до Прага. В момента боядисаният в розово танк е отново изложен, макар и временно в центъра на Прага във връзка с 20-годишнината от изтеглянето на съветските войски от Чехословакия.

По отношение на боядисването на паметници България върви 20 години след Чехия. Кой знае, след 20 години паметникът на Съветската армия може бъде боядисан отново, този път от депутати и всеки сезон да му сменят цветовете, както всеки ден сменят дрешката на пикаещото момченце в Брюксел.

Дейвид Черни е роден на 15 декември 1967 г. в Прага. Художник и скулптор, станал добре известен у нас когато в инсталацията си „Ентропа“ в централата на ЕС в Брюксел изобрази България като тоалетна. В същата инсталация Германия беше изобразена като територия с магистрали, прегънати като смачкан пречупен кръст, Италия – като футболно игрище и т. н. Но българите се обидиха най-много.

Инсталацията на Черни „Ентропа“, създадена по повод на чешкото председателство на ЕС през първата половина на 2009 г., стана обект на ожесточени спорове не само поради изображенията на различните страни членки на Съюза, а и защото се оказа, че е създадена от самият Черни, с помощта на двама приятели, вместо обявеното съучастие на
27 художници от страните от Съюза.

Освен България още няколко страни реагираха негативно. След като постоянното българско представителство в европейските институции излезе с официален протест срещу творбата, изложена в сградата на Европейския съвет, чешкото председателство покри образа на България с черно платно. Черни се извини, че е подвел правителството си и върна парите получени за създаването на инсталацията.

През май, 2009 г. той свали предсрочно творбата като знак на протест срещу смяната на правителството на премиера Мирек Тополанек с „шайка пирати“, както той сам ги нарече.

През октомври 2009 г. Черни беше поканен от местен уредник за откриването в Пловдив на изложбата „Европейското изкуство 20 години след желязната завеса“. Там трябваше да бъде изложено и въпросното черно платно. Кметът на Пловдив Славчо Атанасов от националистическата партия ВМРО издаде заповед, забраняваща посещението на Черни, която разгоря ново противоречие в България и слухове, че артистът се е изплашил и
анулирал визитата си.

Следващото интервю с Черни е единственото, дадено за българска медия – сайтът на английски novinite.com – миналата година, като се изключат по няколко изречения казани от него и излъчени по българско радио и телевизия. Ексклузивно за novinite.com (Sofia News Agency):

Дейвид Черни: Хич не ми пука за официалните власти

Давид Черни. Снимка: личен архив

 – Къде ви намирам с това интервю – в Чехия ли живеете в момента или в САЩ?

– Това е малко личен въпрос, но мога да ви кажа все пак, че в момента съм в Прага, често ходя и до САЩ. Всъщност няма никакво значение, защото аз смятам себе си за гражданин на света.

– Наричат ви много с много имена – бунтовник, шегаджия…?

– Не, аз не съм нищо от това, което казвате, или както там ме наричат. Аз съм скулптор. Правя изкуство. Точка.

– Обаче това изкуство също е източник на много противоречия и противоположни мнения – изкуствоведи и публика се делят на такива, които ви смятат за гений и такива, които казват, че творбите ви са подходящи само за лунапарка. Вие какво казвате на последните?

– Всеки има право да вижда и да интерпретира изкуството по свой собствен начин. И да говори каквото си иска. Ако мислят, че творбите ми са подходящи само за лунапарка – ами добре. Аз съм ОК с това. И всъщност изобщо не ми пука. Има достатъчно хора, които харесват и се възхищават на това, което правя.

– Когато се обърнах за първи път към вас с молба за интервю, вие ми казахте, че не ви се говори за „Ентропа“, че сте изморен и ви е писнало от нея? Защо? Не сте известен като артист, който се страхува от противоречия?

– Ами, на първо място – бях и съм уморен, чисто физически. Беше невероятно много работа. Отне цели 2 години, и отгоре на всичко си беше тежък физически труд да се монтира, да се свали. Бях изтощен. И след като най-после я завърших и поставих – всичките тези въпроси, на които ми се наложи да отговарям, да обяснявам „Ентропа“. Беше наистина изморително, изтощително, не толкова противоречието, но физическия труд, и купищата въпроси, които ми се зададоха.

– Как стигнахте до идеята да използвате толкова сложна измама с измислени биографии на несъществуващи артисти и защо решихте да подведете по този начин чешките власти и европейската публика?

– Ето, на, пак се стигна до това. Толкова пъти вече съм отговорил на тази въпрос… Има го навсякъде в интернет. Толкова ми е писнало да ме питат това, но, хайде… нашето правителство ме избра за тази работа, за тази изложба. В началото наистина исках да използвам 27 европейски художници, но не ми стигнаха нито времето, нито парите. И решихме да създадем измислени художници.

– Какво ви накара да видите България като турска, клечаща тоалетна?

– Е, да, разбира се. Отново тоалетната. Толкова пъти вече съм отговарял на този въпрос…

– Знам, но все пак не сте давали много интервюта в България. Доколкото ми е известно – имаше само едно, съвсем кратко за Българската национална телевизия, веднага след избухването на скандала през януари 2009 г. А за България тоалетната е най-важният проблем…

– Ами, ако сложите в която и да е интернет търсачка „Черни + тоалетна“ ще намерите отговора ми. Той не се е променил.

Скандалната „Ентропа“ на Давид Черни. Снимка: личен сайт

(По БНТ Черни казва следното: „Всички решиха, че виждаме България като тоалетна, което, разбира се, не е вярно. И не беше изцяло моя идея. Направихме го с един приятел, след като си говорихме как като деца не можехме да пътуваме никъде освен до Източна Германия и България. Но ние си прекарахме добре във вашата страна, хареса ни. Единствената разлика, която ни порази бяха тези тоалетни. Като деца много се изненадахме, никога не бяхме виждали такова нещо. Да, минаха много години от тогава, и знам, че България е член на ЕС, но това беше ШЕГА, не сме искали никого да обидим. И се извинявам на всички, които са го приели като обида.“) Черни потвърди за novinite.com, че тоалетната наистина е само детски спомен и не е искал никого да обиди.

– Имате ли лоши чувства спрямо България след официалния протест и след като изображението на страната в Ентропа беше покрито в Брюксел с черно платно?

– Не! Наистина нямам. Получих имейли от много българи, които ми казват, че харесват изкуството ми, не са съгласни с цензурата, и че ме подкрепят. Някои от чешките ми приятели бяха наскоро в България, за някакъв кинофестивал и те ми казаха същото – българите те харесват и харесват творбите ти. А колкото до официалната реакция като черното платно и оплакванията – Не ми пука за официалните представители на властта. Ама хич не ми пука. Оня ден трябваше да се ръкувам с чешкия премиер – той беше много мил и приятелски настроен, но аз знам, че не го интересувам и, че не ме харесва. И той не ме интересува. И аз не го харесвам.

– След като кметът на Пловдив, който е националист, забрани посещението Ви в българския град, вие решихте да не идвате в България, въпреки че премиерът Борисов обеща да се срещне с вас, а областният управител на Пловдив, министърът на културата и Съюзът на българските художници застанаха твърдо зад вас. Защо?

– О, аз не ходя на всички изложби, дори и когато се представят мои творби. Бях просто много зает по това време, имах много неща да правя.

– Четох в интернет, че „Ентропа“ ще бъде продадена на частна колекция? Къде е „Ентропа“ сега?

– Много ми се иска да е така. Наистина искам да знам къде е тази информация, защото искам да я продам, ама никой не се е поинтересувал. Още си я имам.

– Върху какво работите сега?

– Ужасно много неща, много съм зает. Имам няколко проекта – един за Полша, няколко местни, тук в Чехия, няколко изложби в Европа, а за догодина имам два проекта в САЩ.

Интервюто с Черни е ексклузивно за сайта на английски novinite.com

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.