Културната революция на Сирия

в. Гардиън

Има много причини, поради които речта на Башар ал Асад в понеделник не трогна опозицията. Сирийският президент говореше за заговори, саботьори и вандали, заявявайки, че не може да се прави компромис с тези, които „тероризират народа“.

Според младите сирийци, които са ключови играчи във въстанието, Асад не е успял да разпознае новата политика, която те представляват. Местните координационни комитети, ръководени предимно от млади активисти, направиха изявление, в което отхвърлиха идеята му за национален диалог, при положение че демонстрациите са потушавани със сила.

В сърцевината на протестното движение стои целта да се сложи край на властта на службите за сигурност. Техният контрол върху политическия живот включва значително наблюдение и следене на събиранията и изказванията на публични места и във виртуалното пространство. Всички висши длъжности се контролират от службите за сигурност.

Стратегията на президента е да накара традиционните представители – старейшини и водачи на кланове – да успокоят хората от своите групи. В същото време, когато службите за сигурност прибираха интернет активисти, демонстранти и членове на старата опозиция, режимът пропагандираше идеята, че се ангажира с диалог със своите противници. Изборът му на събеседници остава ограничен до традиционните общностни представители и няколко подбрани дисиденти, които сега ясно заявяват, че също отказват да влязат в диалог под силов натиск.

Според младите активисти, някои от които интервюирах наскоро в Дамаск, целта на въстанието е да се изтръгне страната от ръцете на управляващата клика, да се преодолеят етническите и другите разделения, които режимът използва, за да запази властта си, и да се изгради национална идентичност, обвързана с правата и задълженията на гражданите. Движението включва много хора, които на доста ранна възраст са участвали в гражданските форуми на Дамаската пролет през 2000 г. или имат в семействата си политически активисти или затворници. То започна с малки прояви на солидарност с Египет и Тунис – по-конкретно бдения със свещи, при които някои хора се осмелиха да се съберат на обществени места въпреки заплашителното присъствие на силите за сигурност.

Това движение се разпространява географски и печели все повече привърженици. Из цялата страна малки прояви на съпротива – вечерни протести, демонстрации по площади и женски домашни протести – засилват всяка седмица изблиците на недоволство срещу режима след петъчните молитви. Участниците и водачите са от различни групи и сред тях има мъже и жени. Те поддържат редовна връзка, обменят опит от организационна дейност на местно равнище и провеждат виртуални обсъждания, на които преценяват своите методи и подход.

Освен че организират и координират протестите, младите хора оказват съпротива на режима, като развиват значителна творческа дейност и разрастваща се контракултура. С плакати, лозунги, песни, рисунки и карикатури те се стремят да създадат алтернатива на медийния монопол на режима и на агресивните му действия за окупиране на публичното пространство.

Те също така осъзнават, че е нужно да се противопоставят на начина, по който официалните медии отразяват събитията, представяйки въстанието като дело на въоръжени банди, салафистки екстремисти и чужди агенти. Една песен с доста остър текст на групата „Агентите“ осмива това, че режимът заклеймява младите хора като агенти, и ни напомня, че всъщност всички те са просто сирийци. На фона на твърденията за конспирации и заговори младежите ясно отричат да има каквато и да е външна намеса. Културните им изяви също като техните официални изявления потвърждават решимостта им да запазят мирния, несектантски характер на въстанието.

За разлика от осмиваните политики на режима протестното движение показва все по-голяма политическа зрялост. Като резултат от неговото географско разпространение и благодарение на изградената солидарност при организирането на национално движение обсадата на един град кара друг да се вдигне. Сирийците започват по-добре да познават страната си, виждайки я като карта на протеста, на която места като Баба Амр и Баб Сибаи в Хомс говорят на други обсадени от армията райони като Дераа и Тел Калах.

Наистина, нова карта на Сирия, направена, за да отбелязва протестите в петъците, показва географската и политическата промяна в страната. В този смисъл въстанието може да бъде разглеждано като второто формиране на сирийската нация.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.