Спец съда го създадоха с нарушения на закона. И още не се знае дали ще струва 7 или 50 млн. лв. годишно

Искра Фидосова беше главният двигател за прокарването на Закона за специализирания съд в парламента, с нарушения на закона. Председателката на правната комисия в парламента е завършила право в Монтана в университет, който е закрит, а после се е прехвърлила в Софийския университет, където приемат да се дипломират недоучилите студенти от Монтана. Снимка: Булфото

Идеята за специализиран съд се появи в риториката на ГЕРБ скоро, след като партията спечели изборите през 2009 г.
Катализатор на тази идея бяха арестите, извършени в рамките на операция „Октопод”. Към днешна дата вече е ясно, че тя не беше извършена заради установени престъпления, а за да бъде разчистен периметър за новите политически протежета, гравитиращи около ГЕРБ. Т. е. отново се създаде закон, заради човека, а не заради принципа.
За широката общественост и днес остава неизвестен фактът, че внесеното предложение от група народни представители на ГЕРБ почти изцяло копираше Закона за защита на държавата от януари 1924 г.
И така в началото на май 2009 г. народни представители инициираха странна и напълно бутафорна среща с представители на медиите и гражданското общество, уж за да представят идеята си и да проверят как тя ще приеме от гражданството.
Доколкото гражданското общество и медиите в мнозинството си реагираха пасивно на идеята (за разлика от опита да бъде променено законодателството в областта на ГМО например), юридическите „остриета” на ГЕРБ преминаха в атака и бързо сглобиха предложение за промяна в НПК. Още тогава идеята не бе приета еднозначно дори и в рамките на уж единната парламентарна група на партията.
Най-твърд привърженик на идеята бе вътрешният министър Цветанов и лидерът на парламентарното мнозинство Искра Фидосова. Тогава това изглеждаше необяснимо, но днес – след избора на Георги Колев за председател на ВАС и на Владимира Янева за председател на Софийски градски съд – няма никакво съмнение, че идеята за спецсъда бе ни повече ни по-малко част от целенасочена офанзива, която управляващите предприеха по отношение на съдебната власт. Целта им беше да създадат специализирания съд като форма за репресия по отношение на неудобни за тях опоненти и процедурата започна едновременно чрез т. нар. СРС-та, които щяха да послужат при създаването на тази институция.
През цялото време на законодателната процедура министърът на правосъдието Маргарита Попова остана видимо пасивна към идеята за специализиран съд. Не такава бе реакцията на прокуратурата – ако главният прокурор Борис Велчев запази дистанция в подготовката на идеята, то неговите заместници Галина Тонева и Валери Първанов я прегърнаха безрезервно.

Може ли един закон да бъде незаконен?

През цялото време докато течеше дискусията около промените в НПК, проектът за Специализиран съд се криеше от обществото, а публикуването на проекта в медиите (чрез изтичане на информация към определени журналисти) бе посрещано на нож от парламентарното мнозинство.
Това създаде условия законът да бъде приет урбулешката, с процедурни нарушения и с фрапиращи липси на подготвителна документация.
Когато през юли 2010 г. представители на гражданското общество обърнаха специално внимание на факта, че законопроектът  за промяна на НПК, който вече създаде в правния мир Специализирания съд, не е придружен от специална финансова обосновка, те бяха наречени „лъжци” от председателя на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова. А такава обосновка към момента на внасянето за разглеждане на законопроекта липсваше наистина.
За непосветените трябва да се отбележи, че специално предписание на Закона за нормативните актове в чл. 28 ал. 2 разпорежда специално към мотивите за приемане на един закон да се прилага нарочна финансова обосновка за неговото съществуване. Това обаче като че ли не важеше за госпожа Фидосова – стожерът на идеята спецсъдът да стане по-бързо факт. Нещо повече – през юли 2010 г. тя си позволи да каже по време на формално обсъждане на законопроекта в НС, че такава обосновка ще бъде изработена в процеса на подготовка на промените в НПК.
Това разбира се, не се случи. По време на целия законотворчески процес финансовата мотивация за Специализирания съд и очаквания от него резултат за обществото трайно липсваше.
Междувременно законопроекти с нарочно изработена бюджетна  мотивация (като например законопроект на Лъчезар Тошев за обезщетенията на репресираните по време на комунистическия режим) бяха бързо отхвърляни от финансовото министерство, което оправдаваше действията си с невъзможни разходи в период на финансова криза.

За Специализирания съд обаче нямаше пречки…

Законопроектът премина като пощенски гълъб през парламентарните комисии и бе приет в пленарна зала без никой да знае колко ще струва създаването на новата институция на българските граждани. Въпросът с цената като че ли не съществуваше – нито за мнозинството, нито за опозицията. Нито един народен представител не се сети да потърси интересите на гражданите, които в качеството си на данъкоплатци ще плащат в бъдеще съществуването на тази институция.
И дебатът за финансирането въобще не се състоя. Или по-точно се състоя, но цифрите, които се хвърляха в общественото пространство и медиите бяха толкова хаотични, че дори и специалистите се объркаха.

Пари като за семки

По времето, когато се внасяше идеята за обсъждане в Народното събрание и по законопроекта все още се работеше на експертно ниво (пролетта и лятото на 2010 г.) тогавашният шеф на Столичния градски съд и днешен председател на ВАС Георги Колев направи смелата прогноза, че създаването на специализиран съд ще струва на държавата не повече от 6 млн. лв., т. е. колкото е издръжката на един голям окръжен съд. Малко по-късно от Висшия съдебен съвет се усъмниха, че и 20 млн. лв ще бъдат достатъчни за нормалното функциониране на съда. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев даже по едно време подхвърли, че може да се окаже даже, че издръжката на проекта ще скочи на 50-100 млн. лв. Забележете – цифрата  50 до 100 млн. се подхвърли, сякаш ставаше дума не за големи пари, взети от данъкоплатците, а за дребна сума, която може да бъде взета отвсякъде!
Пак Иван Колев твърдеше, че само за заплатите на 40 магистрати и 100 служители ще са нужни 8 млн. лв. годишно. Веднага след това Искра Фидосова отрече подобна грандиозна сума и, съобщи, че институцията ще струва на българските граждани около 7 млн. лв. годишно. Тя дори затъна в битовизми – колко ще струва ремонтът на залите, колко пейки, банки, катедри и компютри ще са необходими на матистратите и служителите…
През това време никой в НС не си позволи да обяви някаква сума – просто никой не знаеше за какви пари става дума. Веднага след финалното гласуване на закона започна неистово търсене на някакви пари! И се стигна – отново незнайно как – до сумата от 4.6 млн. лв.  Основателният въпрос откъде се появиха тези пари, финансовият министър оправда със спестени средства в рамките на бюджета за съдебната власт. Сумата бе гласувана на правителствено заседание на 18 май тази година и бе само за закупуване на сграда. Отново обаче нито за миг не се спомена факта, че законът е приет без предварителен бюджет и без никаква яснота за разходите на специалната съдебна инстанция.

Днес никой не знае колко пари ще бъдат похарчени още и да края на тази бюджетна година за функционирането на новата суперсъдебна инстанция. Това потвърди и Главният прокурор по време на отчетна прескоференция в началото на юни. А щом дори той не знае цената, то как българските граждани могат да научат това?
Междувременно парламентът и съдебната власт се разминаха и в прогнозите си за натовареността на съда през целия годишен период, докато течеше подготовката на промените в НПК. Оптимистичните прогнози на шефката на ПГ на ГЕРБ от март тази година, че Специализираният съд ще успее да гледа около

400 дела годишно се спихнаха до 215 (?) след разговори с представителите на съдебната власт. В същото време Главна прокуратура продължаваше да твърди, че институцията ще бъде свръхнатоварена и посочи, че само настоящата година престъпленията, по които би трябвало да работи в бъдеще спецсъдът са повече от 1100, като поне 860 от тях са за фалшиви пари и бандероли.
ВСС и Прокуратурата (в лицето най-вече на Борис Велчев) не се превърнаха в коректив на промените в НПК, доколкото техните мнения са появиха сравнително късно – след като законопроектът за специализираният съд вече бе улегнал в дневния ред на парламента, а параметрите на институцията – относително изяснени. Единствената по-остра критика, която си позволи Велчев беше да защити т. нар. мек вариант за спецсъда – институция с доста по-стеснени правомощия от предвижданата от парламентарното мнозинство.

Какво идва след хаоса?

Очевидно сме изправени пред поредния обществен прокт, в който публичните средства се харчат безогледно и непрозрачно, без нито един от представителите на държавната власт да има яснота за крайния резултат и без да се интересува от мнението на гражданите за него. Този проект се различава от например АЕЦ в Белене, Цанков камък или Българския Лувър само по сумите, които ще бъдат изфукани хаотично и непрозрачно. Законопроектът бе заченат в грях и бе приет не като правна необходимост, а като политическо оръжие. Това беше грозна употреба на принципа на парламентарното мнозинство, в нарушение на законодателството.
Така бе и със Закона за амнистията (също приет без финансова обосновка), при който същите тези политици, си гласуваха очевидна политическа амнистия за престъпления по непредпазливост. Тогава Конституционния съд заяви, че не упражнява контрол върху това дали създадената от един закон уредба е необходима и целесъобразна. Но едновременно с това заяви, че въпросът за възможни прикрити мотиви несъмнено ангажира политическото съзнание и общественото внимание в служба на справедливостта и морала. Но отказа да посочи пътя за спиране или отменяне на тези порочни практики.
Чудно ли е, че очакванията към Специализирания съд няма да бъдат оправдани, а желаещите да работят в него се броят на пръстите на едната ръка?
Но главният въпрос е: Кой ще носи отговорност за този грандиозен провал и подигравка с правото?
И още: Могат ли българските граждани да бъдат съдени от съд, който съществува на основата на незаконно приет закон, макар и от компетентния орган – Народното събрание?

–––––––––-
* Авторът е главен секретар на Гражданска лига на България

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.