Пакистан – как образованието ражда екстремизъм

ДПА

Когато ученици в пети клас в пакистанските училища отворят учебниците си по обществознание, те четат следното: „Индия е нашият традиционен враг и трябва винаги да сме готови да защитаваме обичната ни страна от индийска агресия“. В часовете по урду същите деца учат, че „Хиндуистите винаги са били враг на исляма“.

Ахмад Салим и неговият Институт за политика на устойчивото развитие (ИПУР) се опитват от 11 години да изключат тези и много други примери от учебниците – засега безуспешно. Той почти се е предал. „Не мисля, че ще видя промени, докато съм жив. Това наистина е много тъжно“, каза 66-годишният Салим. Не само той мисли, че разнебитената образователна система е една от причините мюсюлмански екстремисти да печелят влияние в Пакистан. „Екстремизмът и образованието определено са свързани“, каза той и добави, че липсва политическа воля за реформи.

Образователната система бе тласната в неблагоприятна посока, особено по време на военния диктатор Зиа ул Хак, който управлява страната с желязна ръка от 1977 г. до смъртта си през 1988 г. Оттогава екстремизмът, национализмът и върховенството на исляма се проповядват в класните стаи. По-светска, и не толкова войнствена учебна програма бе предложена за 2006 г., както и нова политика по отношение на образованието, но те не бяха приложени. „80 процента от учебниците през 2010 г. бяха преиздадени копия от учебниците от 1981 г. по времето на Зиа ул Хак“, каза Салим.

„Едно дете без никакъв друг източник на информация, с изключение на тези учебници, ще бъде изумено, когато разбере, че има друг свят освен Пакистан, мюсюлманските страни и нашия вечен враг Индия“, сочи доклад, който предстои да бъде публикуван от Южноазиатския център за изследвания и ресурси, който е свързан с ИПУР. „Тъй като Индия и хиндуизмът са синоними в Пакистан, детето естествено ще възприеме хиндуистката общност като зъл враг, който прави поразии дори в дните на мир“, се казва още в доклада, озаглавен „Защита и разпространяване на правата на религиозните малцинства чрез образование и обучение“, чийто съавтор е Салим.

Без държавна образователна система, която подготвя учениците да си намерят работа, „все повече и повече деца ще се „подхлъзнат“ към екстремизма“, сочи проучването. Особена тревога предизвиква „засилената джихадистка риторика от медресетата и джамиите, включително призивите за анти-американски глобален джихад“.

Пакистанската образователна система е разделена на държавни и частни училища, и медресета – религиозни училища за изучаване на Корана. И трите трябва да се придържат съм държавната учебна програма за общото образование, но медресетата се фокусират върху преподаване на религиозни науки, чието съдържание трудно може да бъде проверено. Много от младежите, които по-късно стават екстремисти, са учели в медресета.

Увеличаващата се бедност помага за разпространяването на религиозните училища – порочен кръг, тъй като бедното икономическо положение е свързано с екстремизма, насилието и несигурността. Медресетата предлагат на учениците безплатна храна, място за живеене и книги – всичко, което държавните училища не предоставят. Броят на кораничните училища официално е оценяван на над 10 000. „Правителството позволи на религиозни екстремистки организации и джихадистки групи да процъфтяват, като подкрепи медресетата, снабдяващи ги с безкраен поток от новобранци“, сочи докладът.

Образователната инфраструктура на Пакистан също е в лошо състояние. „Образователната система е осакатена от корупция“, каза Салим. „Строят се призрачни училища, които съществуват само на хартия. Назначават се учители, плащат им се заплати, но те всъщност не заемат своите длъжности“. „Бедността и липсата на образование са най-важните причини за екстремизма в страната“, каза Захра Аршад, координатор на Пакистанската Коалиция за образование.

Миналата година Пакистан, който има ядрени оръжия, планираше да похарчи 2 процента от брутния си вътрешен продукт за образование. Това е много под средното дори за бедна южноазиатска държава. Хуманитарни групи твърдят, че сумата, която на практика е била изразходвана , е под 1,5 процента от БВП. „Това е ужасно малко“, каза Аршад, като отбеляза, че 70 процента се дават за въоръжените сили.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.