Единственият шанс на Израел и Палестина

Има само един печеливш вариант - преговори за мир според рамка, определена от резолюция на ООН

в. Ню Йорк Таймс

Томас Фрийдман. Снимка: личен сайт

Президентът Барак Обама и Хилари Клинтън направиха доста правилни неща във външната политика, но сътвориха истинска бъркотия в израелско-палестинските отношения, където раздалечиха всички страни и не постигнаха никакъв напредък. Те бяха непоследователни – първо, искаха спиране на строителството на израелски селища, а след това се отдръпнаха – без въображение и нерешителни. След това актьорите, с които трябваше да работят, се оказаха несговорчиви и сърдити на целия свят – палестинската власт, която беше пракалено разединена, за да вземе някакви важни решения, и дясното израелско правителство, което беше достатъчно силно да взима важни решения, но нямаше волята да го направи.

Екипът на Обама е в затруднено положение. Палестинската власт, загубила доверието си и към Израел, и към САЩ, се бори за признаване на независима палестинска държава от страна на ООН в границите от 1967г. на Западния бряг и в ивицата Газа. Щом това бъде постигнато, Палестинската власт може да започне международна кампания, която да притисне Израел и да го накара да изтегли своите заселниците и сили за сигурност, в противен случай ще рискува да му бъдат наложени санкции и да загуби своята легитимност. Израел очевидно е против такъв ход. САЩ нямат никакво намерение да подкрепят такава едностранна резолюция, която би могла да отблъсне Израел и евреите, живеещи в Америка. Но също така нямат никакво намерение и да налагат вето на подобна резолюция, действие, което само би усложнило положението на Америка в арабския свят.

Като алтернатива на това САЩ се опитват да накарат страните да подновят мирните преговори и да постигнат подробно споразумение, основаващо се на условията, изложени от президента Обама през май – две държави за два народа, като границите от 1967 г. да послужат като отправна точка, а след това израелците и палестинците да си разменят толкова земя, за колкото постигнат съгласие извън тези граници. Но ако страните не приемат това – а засега те се противопоставят – то това означава, че сме се запътили към истинска катастрофа в ООН през септември.

Ако палестинците искат да отнесат този проблем там, където той се зароди – в ООН – аз предлагам да го направят. Но нека мислим по-глобално и с повече въображение.

На 29 ноември 1947 г. ООН приема Резолюция 181 на Общото събрание, съгласно която Палестина се разделя на две държави, в които да живеят два народа – описани като „независима арабска и еврейска държави“. Това е важно. Точно по този начин Резолюция 181 описва желания изход от разделянето: „арабска“ държава в съседство с „еврейска“ държава.

Тогава защо просто не актуализираме Резолюция 181 и не я отнесем към по-престижния Съвет за сигурност на ООН? Може да е обикновена нова резолюция на ООН: „Този орган потвърждава, че районът на историческата област Палестина би трябвало да бъде разделен на две държави за два народа – палестинска арабска държава и еврейска държава. Разделителната линия би трябвало да се основава на границите от 1967г. – с двустранно договорени коригирани граници и споразумения в сферата на сигурността. Този орган признава Палестинската държава като член на Общото събрание и призовава и двете страни да започнат преговори, за да се разрешат всички останали неуредени въпроси.“ Много просто.

Всяка страна ще получи нещо много важно, като дава на другата това, което тя иска. Палестинците ще получат признаване на държавата си и членство в ООН, в рамките на временните граници с подкрепата на Израел и САЩ. Израел пък ще бъде признат официално от ООН като „еврейска държава“ – с подкрепата на палестинци и араби.

При това палестинците ще получат възможност за преговори, основаващи се на границите от 1967 г., а Израел ще получи уверение от ООН и САЩ, че окончателните граници ще бъдат определени след преговори между страните, с размяна на земи, като по този начин теоретично пет процента от Западния бряг, където живеят осемдесет процента от заселниците, биха могли да бъдат изтъргувани за територии на Израел отпреди 1967 г.

И двете страни ще имат рамки за продължаване на преговорите, които те могат да приемат. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху уведоми Конгреса на САЩ, че е готов да приеме решение за създаване на две държави, както и да направи болезнени компромиси, но той иска признаване на Израел като еврейска държава със сигурни граници. Палестинският президент Махмуд Абас настоя границата от 1967 г. да бъде отправна точка за всякакви преговори, като също така иска да преговаря с Израел в качеството на ръководител на суверенна държава.

Междувременно САЩ, вместо да бъдат изолирани в ъгъла заедно с Израел, могат да получат заслугата за рестартирането на преговорите – измъквайки се от капана на въпроса със селищата.

„Септември може да е безрезултатен момент на конфронтация с потенциални катастрофални последствия или пък трансформиращ пробив, ако всичко бъде направено както трябва“, твърди Гиди Гринщайн, президент на Института Ройт, един от водещите аналитични израелски центрове.

Израелците и палестинците се страхуват, твърди Гринщайн. Палестинското ръководство на Западния бряг в действителност не желае резолюция на ООН, която може да отприщи възхода на популистки сили, които биха могли да ги надвият. Израелците знаят, че ако опитат да блокират с всички средства палестинското членство в ООН, без да отправят контрапредложение, това може да има вредни последствия за и без друго размирния Близък изток. „Споразумение, което признава Палестинската държава, отговарящо на условията, които Израел поставя, не само би могло да помогне на двете страни да се отдръпнат от пропастта, но и да постигнат историческо разрешаване на въпроса през 2011 г.“, посочва той.

БТА

* Tомас Фрийдман е колумнист във в. “Ню Йорк Таймс”, трикратен носител на наградата “Пулицър” за журналистика

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.