www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 20 септември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Венера Милоска - развенчаването на шедьовъра

28 Юни 2011

 

През април 1820 г. един селянин на остров Милос на име Йоргос Кентротас, откопава в нивата си силно повредена антична статуя, която много скоро ще очарова цялото човечество. Намерена без да бъде търсена, тя е приета така сякаш са я очаквали от край време. Кой и защо пръв я отъждествил с богинята Афродита? Каква е била съдбата на нейните похитители?

А каква е ролята на гръцкия колекционер на антики Николакис Мурузис, високопоставен сановник в османската йерархия, Велик Драгоман на Флота, потомък на известна аристократична фамилия от Влашко-молдовските княжества? И ако наистина е била открита лявата й ръка, държаща «ябълката на раздора», тогава кой я е взел и къде е изчезнала?

Истинската тайна на Афродита се крие в самия неин образ, а историята й е историята на възмогването на един шедьовър няколко месеца преди да започна борбата за възраждането на нова Гърция – гръцкото национално освободително въстание (1821).

Разбира се, става дума за Венера Милоска, както и за лудешкия хоровод, който се повежда веднага, както за оценяването на находката, така и за нейното пренасяне във Франция от момента, в който стойността й бива определена. Но защо тъкмо във Франция? Защото Франция има вицеконсул – Луи Брест, на егейския остров Милос, а и защото, съвсем случайно там се намират още двама французи: кадетът от френския военно-морски флот и привърженик на Бонапарт Оливие Вутие, както и един почитател на древността и заклет естествоизпитател, по-късно изследовател на Антарктика и фанатичен привърженик на трона на Бурбоните - Дюмон Дюрвил.

Тримата французи се забъркват с невероятна скорост и жар в интригата по оспорването на статуята, но те няма да се окажат сами в тази амбициозна операция. Заедно с тях се заемат да действат и Димитриос Иконому, пратеник на Великия Драгоман на Османския флот влашко-молдавския княз Николакис Мурузис, както и още двама френски дипломати - виконт дьо Марселюс и маркиз дьо Ривиер.

„Лявата ръка на Афродита или историята на Венера Милоска” от Такис Теодоропулос (ИК “Сиела) представлява предложение за прочит на едно произведение на изкуството. Основната ос на въртене в романа, от една страна, е връзката на творбата на изкуството с нейния създател, а от друга, взаимодействието между произведението на изкуството и заобикаляща го среда. Авторът третира въпроса за произведението на изкуството като начин за обезсмъртяване на твореца, връзката на произведение на изкуството с хода на времето и еволюцията на Историята, пресичането на творението на изкуството с обществени, политически, ιидеологически и стратегически въпроси, неговите митологични измерения, естетическата и познавателната му стойност и др.

Също така, наред с другото, книгата носи привкус на археологически трилър, проектиран на фона на идеологията на неокласицизма. В този забавен и провокиращ размисъл - амалгама от литературна фикция, исторически достоверна фактология и есеистика - авторът разследва откриването на статуята, наречена Венера Милоска, от един селянин на егейския остров Милос през април 1820 г. в навечерието на Гръцкото национално въстание, когато Великите сили се борят за превес и преразпределяне на влияние в залязващата Османска империя.

Без да подозират какво е открил, Йоргос Кендротас и близките му напразно се опитват да припечели някоя пара от находката, намерена в неговата нива. Накрая след спречкване между французи и гърци на брега на острова статуята най-после е ”похитена” и натоварена на гръцки кораб плаващ към Цариград, за да поеме пътя към славата на световен шедьовър, конструирана от нейните апологети. Сред играчите замесени в наддаването за сдобиване със статуята са един френски военно-морски кадет, един френски дипломат и един географ-природоизпитател, доверено лице на Бурбонския трон.

Черпейки материал от дневниците и бележките на тези три реално съществували личности, авторът извайва убедителни, живи и пластично изградени литературни образи: от самонадеяния, но и разкъсван от разнообразни страсти Дюмон Дюрвил, през вгорчения от любовни терзания Оливие Вутие, до трогателно изобретателния Димостенис Софоклеус. Вклинявайки в документалния материал свои собствени мисли и коментари, Тедоропулос развенчава мита за древногръцката хармония и разголва идеализирането, с който той е посрещнат и подсилен в Европа през Ренесанса.

Романът представя социално-политическите измерения на Гръцкото национално въстание от 1821 г., междуличностни схватки и политически протовоборства в рамките на Османската империя, вътрешно-политическите равновесия във Франция от деветнайсети век и френските интереси в Източното Средиземноморие, обсесиите и идеологическите заблуди на новото време що се отнася до възприемането на културните образци от класическата древност, нелегалната търговия с антики и ценности на културното наследство, «постмодерния» характер на междукултурния диалог от края на осемнайсети век и преди всичко от деветнайсети с акцент върху културно-антропологичния пейзаж на Средиземноморския Юг.

Трябва да бъдем особено предпазливи, когато използваме термина «исторически роман» за книгата на Теодоропулос. Този жанр не се подразбира от само себе си в неговото писане, не представлява утъпкан път в работата му, тъй като той винаги иска да напомня на читателя, че става дума за текст възпроизвеждащ даден исторически отрязък, но «заиграващ се» по всевъзможни начини и с неговите писмени извори.

Това е методът, използван от Теодоропулос и в предишната му книга - “Романът на Ксенофонт» (фантасмагория в есеистичен стил върху характера, политическото и военното битие на историка от древността), това е методът, който прилага и в «Лявата ръка на Афродита». В «Романа на Ксенофонт» писмените паметници - Платон и Тукидид, са духовните стълбове на класическата древност, а в «Лявата ръка на Афродита» източник на сведения са писмените свидетелства, оставени от трима французи от началото на деветнайсети век, чиито имена са изчезнали под смазващата тежест на шедьовъра Венера Милоска.

С по начало повишен ироничен градус Теодоропулос пристъпва (фрагментирайки повторно вече натрошеното от византийската християнска ревност тяло на Афродита) към пълното деконструиране на мита за съвършената хармония, подхвърляйки на съмнение не толкова древността, (изглежда невъзможно да узнаем какво точно е представяла легендарната статуя, впрочем, изработена от ръцете на неизвестен и до днес майстор), колкото нейното идеализиране от страна на европейския неокласицизъм, но и новогръцкия култ към античната история. Търпеливо Теодоропулос «отбелва люспа по люспа» обвивката на неокласическия мит, разкривайки основата на неговото съчленяване, а въображението му запълва с литературна инвенция премълчаното и празнотите в източниците.

Съчетавайки есеистичния похват с художествената измислица, но и напълно реалистично изградения свят на археологическия трилър, в който любовни афери и заговори на политици, военни и учени съжителстват с «горещия» материал на историята, Теодоропулос прибавя към творчеството си още един солидно «изграден» роман, който в последна сметка успява да се превърне в проза на идеите, без ни най-малко да изгуби нито от пародийната си тъкан, нито от наративната си живост.

*Здравка Михайлова е удостоена с Държавната награда на Гърция за превод на чужд език за 2010 г. за поетичната антология на Янис Рицос “Писмената на зрящия”. Завършила е журналистика в Софийския университет, специализирала е в Атинския университет. Превела е на български над трийсет книги от най-големите гръцки автори.

Такис Теодоропулос е роден в Атина през 1954 г. Следвал е сравнително литературознание, театрология и антропология в Париж. Колумнист в атинския всекидневник „Та Неа”, от 1996 г. работи в сферата на издателския бизнес. От 2009 г. е председател на Управителния съвет на Гръцкия център за книгата (ЕКЕВИ). Автор е на романите: „Непонятният пейзаж”, „Пропадането на Нарцис”, „Лудост по пладне”, „Романът на Ксенофонт”, „Босият облак”, на философската пародия „Котките на Атина” и др.

Романът му „Силата на мрачния Бог” бе удостоен с наградата за 1999 г. на фондация „Уранис” към Атинската академия. През 2004 г. е отличен от Френската академия за заслугите му за популяризиране на френския език и литература в чужбина, както и за преводните издания на романите му на френски. Последният му роман „Лявата ръка на Афродита или истината за Венера Милоска” е археологически трилър за идеологията на неοкласицизма, и не само.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com