Достоен ли е Китай да спасява Европа?

РИА Новости

Рисунка: доминиканюз

Европейците следят със смесени чувства обиколката на китайския премиер Вън Цзябао из континента. Първо, Китай с неговите валутни запаси и други възможности лесно би отървал ЕС от всички и всякакви икономически проблеми. Второ обаче, за европейското мислене китайците са политически неправилен спасител.

Но както сочи равносметката от визитите на Вън (приключили във вторник с посещение на Германия), независимо дали това харесва някому или не, Китай вече играе в Стария свят също толкова стабилизираща роля, каквато е играл през последните 15-ина години в съседните азиатски региони. Ситуация, съвсем очевидно сравнима с руско-британските отношения. Заключителната пресконференция на Вън Цзябао след разговора с британския му колега Дейвид Камерън в понеделник завърши с неочакван резултат – цифрата 1,4 милиарда лири (около 2,64 милиарда долара). В навечерието на британската част от обиколката на Вън се говореше само за един милиард.

Най-любопитното тук са компонентите на въпросната цифра. Първо, става дума за китайски инвестиции в британски железници от ново технологично поколение. Навремето кой ли не произвеждаше скоростни влакове за Китай – французи, японци . . . Днес технологиите се движат в обратна посока: в случая се предвижда пътуването от Лондон до Бирмингам да трае два-три часа.

Продължаваме: в събота Вън Цзябао отпътува точно за Бирмингам, където посети автомобилния завод на Ем Джи. Двустранната държавна сделка се осъществява там според формулата „британски технологии – китайско производство – британска сглобка“. Благодарение на това за пръв път от 15 години се появи нова версия – Ем Джи-6.

Накрая, има и трета голяма сделка – тя вече си е чист износ на технологии от Европа за Азия. Става дума за 280 милиарда тона въглища от богатите находища в китайска Вътрешна Монголия. Занапред горивото ще може да се използва по нови методики, в общи линии съвпадащи с понятието „нова енергетика“. Китай вече няколко години направо е обсебен от стремежа да модернизира този отрасъл: прочут като световен лидер в производството на слънчеви батерии, той естествено полага усилия да намали атмосферните емисии от горенето на собствените си въглища, които са с доста ниско качество.

„Партньорство за модернизация“ – така звучи руската идея за отношенията на Москва с ЕС и САЩ. Може дълго да се спори дали партньорството се развива тъй, както е било замислено от Русия, как изглежда идеологическото съдържание на този лозунг – политическо взаимно разбирателство срещу износ на нови технологии за федерацията – и т. н. А в случая с Китай и Европа явно виждаме точно такова модернизационно партньорство. При това модернизацията идва и от двете страни.

Нямаше начин наблюдателят на британския вестник „Гардиън“ да не го отбележи: „Някога Европа колонизираше Китай парче по парче. Днес Китай парче по парче колонизира Европа и действа далеч по-учтиво, отколкото се действаше при обратното положение. Китайският подем едновременно откроява и използва относителния упадък на Европа“.

В този смисъл ще е по-интересно да разгледаме не британската част от европейското турне на Вън Цзябао, нито финалната – Германия, а самото начало на това пътешествие, Унгария. Там китайският премиер произнесе реч за укрепването на партньорството между страната му и държавите от Централна и Източна Европа.

Споменатата статия в „Гардиън“ съдържа твърде интересна оценка за европейската политика на Пекин. Става ясно, че Китай предпочита не най-големите и не най-силните страни от континента. 40 на сто от китайските инвестиции в Стария свят се падат на Гърция, Испания, Португалия, Италия, Източна Европа . . . Включително заради сегашните трудности пред съответните икономики и възможността евтино да се купят някои активи. Има обаче и друга причина: всяка от тези страни разполага с почти същия глас в ЕС като играчите от тежка категория, примерно Великобритания или Германия.

Все още никой не е отправил молба към Пекин да плати наведнъж откуп за цяла Гърция, та да я спаси от сегашното преддефолтно състояние. Важното обаче е друго: китайците поне теоретично могат да го сторят, парите ще им стигнат. А има ли ги в ЕС – още не се знае.

Различни хора задават въпроси на пресконференции – едните знаят какво да питат, за други просто е наложително да зададат въпрос, какъвто и да е. Последните естествено се помъчиха след преговорите с Камерън все някак да затруднят Вън и проявиха интерес към човешките права в КНР. Той отвърна, че питащият май отдавна не се е отбивал в Китай.

Това явно никога няма да спре. Европейците (и в по-малка степен американците) са си такива – бизнесът с Китай фактически ги спасява от кризата, но задължително трябва да попитат това ли е правилният спасител. Един европеец не може да не е морално прав, щом контактува с хора от други цивилизации – дори когато не е прав. Крайна идеологизация, характерна впрочем за британците и в отношенията им с Русия.

В случая с Китай (а и с Русия, ако съдим по скорошния напредък в политическия диалог между нас) официален Лондон успя да открие изход от тази буксуваща ситуация. Изходът е там, където е културата, чрез която цивилизациите постигат взаимно разбирателство. Тук ясно личат усилията, положени от консервативния кабинет на Камерън. Британското правителство активно насърчава интереса на англичаните към китайската култура – там има повече Конфуциански институти от където и да било по света; британците изпъкват и с броя на студентите, заминаващи да следват в китайски университети. Следващият почетен гост на Лондонския панаир на книгата – след руското гостуване тази пролет, ще е Китай.

Тук само ще добавим, че официален повод за посещението на Дейвид Камерън в Москва наесен ще е книжното изложение. Твърде логичен и разбираем подход. Знанията и културата като цяло ще помогнат на нациите, които нямат представа как да разговарят помежду си, да минат в новата епоха. И по-специално на Китай и Русия. Само дето Русия няма в близко бъдеще да строи скоростни железници в Англия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.