Комунистически Китай – от Мао към Конфуций

в. Гардиън

Статуята на Конфуций преди да изчезне от пл. Тянанмън. Снимка: травъл

Служителите на извънредно богатата библиотека на Китайската академия на науките миналата седмица сглобяваха огромни изложбени табла в чест на едно от най-важните събития през 2011 г. – 90-ата годишнина от създаването на Китайската комунистическа партия, единствената партия, управлявала Китай в последните 60 години. Преди на подобни табла можеха да се видят снимки на работници, селяни и войници, сплотени под червеното знаме на партията. Днес тези пана говорят за наука, технологии и последни новости.

Партийният юбилей се отбелязва в момент на триумф във всички тези категории: Китай никога не е бил по-богат или по-глобално ангажиран; инвестициите в наука и технологии са космически; докато другите икономики боксуват, китайската е в разцвет. Пекин е претъпкан с небостъргачи и грандиозни културни паметници, издигнати, за да покажат, че китайската столица иска за бъде град от световна класа. Това като че ли е щастливо събитие.

Има и друга важна годишнина, изиграла съществена роля по пътя към днешната икономическа мощ: навършва се век от революцията от 1911 г., сложила край на управлението на династията Цин, а с това и на около 2000-годишната имперска традиция. За разлика от партийния юбилей, тази годишнина обаче е някак странно пренебрегната.

Несъмнено отхвърлянето на това, което партията продължава,да определя като „полуфеодална система“, предала отслабен Китай в ръцете на чуждестранни сили, е момент, който всяка революционна партия би отбелязала. Защо е тогава е тази официална сдържаност?.

Лесният отговор е, че революцията предшества появата на комунистическата партия с цяло десетилетие. След като любимото на партията историческо повествование я определя като единствен виновник за освобождението и последвалия възход на Китай, това неприятно усложнение трудно може да се игнорира. Факт е, че революцията от 1911 г. била стихиен и на практика неподготвен акт. Освен това тя не била оглавена от следващата поред най-голяма ценност за неродената комунистическа партия – Сун Ятсен, неуморен революционер некомунист, когото партията по-късно възприема като полуродоначалник: тогава той бил в САЩ, за да набира средства. Революцията била извършена без него.

Събитията от 1911 г. са твърде объркани, за да се поддават на исторически разказ за лидерство, подкрепящ революционната история. Не е имало нито общ план, нито ясен водач, нито пък някаква идеология, а само кипеж от идеи, тъй като интелектуалци, висши служители и революционери жадно попивали новите теории в областта на науката, технологиите, историята и политиката, спорейки за упадъка на Китай. Някои осъждали манджурските императори, други – задушаващото господство на обърнатото към миналото конфуцианство, с ударението, което то поставя върху обществената йерархия, довела до застой. Идеята за република с представителна демокрация била споделяна от мнозина мечта.

Столетие по-късно управлението на комунистическата партия започва да прилича на системата, която участниците в стихийната революция някога отхвърлиха: тежка и привилегирована администрация, управляващия елит, при който привилегиите се предават по наследство, маса обречени на тежък труд работници и фермери и – на края – радушното завръщане към Конфуций, когото преди сто години революционерите отхвърлиха като човек, способен да каже много за йерархичното управление. През януари висока 31 метра статуя на мъдреца, който някак странно приличаше на художника Ай Вейвей, бе издигната пред Националния музея на площад „Тянанмън“, обител на героите на революцията. През април, без всякакви обяснения, статуята изчезна.

Конфуцианското влияние обаче остава. Официалната доктрина днес не е класовата борба, а хармонията. Все повече хора идват в китайските паркове и на площадите, за да пеят въодушевяващи песни от епохата на маоизма – най-новата вълна носталгичен към културната революция кич, издигнат в обществена тенденция. В партийните школи обаче теоретиците работят упорито да префасонират марксисткия теоретичен канон в толкова мъчителна и трудна (а в крайна сметка и безсмислена) задача, колкото е легендарното конфуцианско есе от осем части – изпит за висши умения, през който преминавала императорската администрация.

Дали това е идеология обаче трудно може да се каже, има една област, в която партия остава вярна на формата: по своята организация, тя си остава ленинистка партия, орисана да управлява вечно – макар, че Ленин би повдигнал озадачено вежди узнавайки колко дълбоко е свързана с бизнеса. Когато партията навърши 100 години, може би ще е по-ясно дали това е бизнес с прикрепена към него партия или пък партия, която си има бизнес. Нейната история още не е завършила.

Междувременно партията продължава да оформя и налага една единствена версия на своята и на националната история, която засега поставя Конфуций едновременно над Маркс и над бившия й върховен вожд Мао Цзедун, сведен днес до изпразнена от съдържание почит към снимка на портата на „Тянанмън“ и – в израз на крайна ирония – портрет на всяка банкнота.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.