Мечавник: културният оазис на Кустурица

Най-успелият сръбски режисьор Емир Кустурица осъществи мечтата си и изгради културен оазис на Балканите. Малкото етническо село Мечавник се намира в западна Сърбия, в граничния район близо до сръбско-босненската граница, до планинското село Мокра Гора. Тук режисьорът издигна свой културен остров, където провежда семинари за млади режисьори, организира изложби, концерти и фестивали.

Режисьорът Никита Михалков разговаря с Емир Кустурица в „дървеното село“ Мечавник. Снимка: mecavnik.info

„Мечавник се случи спонтанно, както всичко останало в живота ми,” разказва Кустурица, чиято филмография е подкрепена от забележителна колекция от Златни палми и Златни лъвове. “Видях хълма Мечавник по време на снимките на „Животът е чудо” през 2004 година. Тогава погледнах върха отсреща, от жп-гарата Голубич, направена специално за продукцията, близо до истинската гара Жатаре. Гледах го в продължение на часове, докато седяхме и чакахме слънцето да се покаже зад облаците, за да продължим да снимаме. Гледах Мечавник със завист – голият хълм, без нищо на него, но както ми се стори, с много слънце.”

Така Кустурица решава да се установи край Мокра Гора и да построи своя оазис.
През януари 2004 година Мечавник става истинско село, защото получава своята църква, кръстена на свети Сава и проектирана от архитект Милош Милованович от Горни Милановац. Строежът й започва на празника на свети Арахангел Михаил в края на 2003 година и завършва през януари 2004 година. Построена е от борови дървета от Златибор, Тара и Зарган. Олтарът и иконите са изрисувани от Весна Голубович от Белград.

Главната улица води право към храма

“Всеобщото добро” е основната идея, която Кустурица е искал да вложи в своето дървено село от самото начало. Мястото е такова, че се вижда отвсякъде и от него се вижда всичко. Той спазва и сръбската традиция да строи църква там, където звънът на камбаните се разнася най-далеч. Църквата е осветена от епископа на Зика Хризостом в присъствието на 200 души от Мокра Гора и селяни от хълмовете край Тара и Златибор. Попечители на църквата са Емир и Мая, съпругата на Кустурица. “Попечител на храма е доста известният Емир,” каза при откриването й владика Христозом.”Това е човекът, който реши да построи тук село и църква. Спомням си един руски филм, в който една стара жена пристигна в един град, в който комунистите бяха разрушили църквата. Тя попита някой къде е била църквата и къде е улицата, която преди е водела към църквата”. Казаха й, че вече няма църква, а името на улицата е сменено… А тук, в това малко село, главната улица води право към храма. Тази църква ще бъде символ на това, че всички ние сме слуги на Бог, и всичко, което правим, трябва да го правим с Бог в сърцата.”

Режисьорът вдигна църквата „Свети Сава“ в Мечавник през 2004 г. Тя трябва да съхрани националните традиции и централната улица води право към нея. Снимка: mecavnik.info

“Днес направихме нещо, което малко или много, в днешно време се пренебрегва: опитахме се да съхраним културната традиция на нацията и нейната култура,” казва Кустурица. “Храмът е най-явният знак на една религия. Идеята да вдигна църква ме обзе когато започнах да строя това село. И още първите стъпки тук отвориха пътя към вярата. Може да звучи анахронично, архетипно, но в това се крие смисълът на човешкото съществуване: в духовността, която за съжаление постепенно чезне заради човешките закони и прекалената власт на парите. Реших, че трябва да има баланс между църквата, спортната зала и производството на конфитюри, който в повечето големи градове липсва.”

“Главната къща” с подземния басейн

Както всички къщи в Мечавник, и тази, в която живее Кустурица – “главната къща”, е направена изцяло от дърво. Използван е иглолистен материал от Златибор, Тара и Зарган. В мазето й има киносалон, на първия етаж – гостна и голяма зала, където се събират приятелите. На същия етаж са и стаите, в които живее семейство Кустурица. В мансардата и в “мансардата на мансардата” са стаите за гости. В “главната къща” има вътрешен двор, басейн, спортна зала, сауна…

Първоначално режисьорът вдига една къща. Сега постройките са 35.

Кустурица осъществи мечтата си и изгради етноселището Мечавник – културният оазис на Балканите. Снимка: mecavnik.info

Концепцията на Кустурица за културния туризъм е проста. Мечавник е замислен като оазис, който да развива „добрите неща” в Сърбия и на Балканите. „Това място е същото като културните колонии в Русия от началото на 20 век.” Затова Мечавник в никакъв случай не е комерсиален парк, предназначен за туристи. И 52-годишният Кустурица държи до него да стига всеки, който поиска. Това противоречи на собствената му „визия за диктатурата”, но той не развива това място, за да бъде причислен към списъка с кметовете в Сърбия. Напротив, Кустурица сам избира жителите на това място.

Несъществуващ средновековен град

Киното в “дървеното селище” се нарича “Ъндърграунд” – също като филма на Кустурица и в подкрепа на факта, че е построено под земята. На №6 в Мечавник, на централната улица “Хълмовете на Ржава”, се намира библиотеката “Иво Андрич”. Освен всичките произведения на носителя на Нобелова награда, тук има още десет хиляди тома.

Гротескно-сюрреалистичен балкански фолклор от филмите на Кустурица се отразяват в архитектурата и дизайна на селото му. Традиционните дървени къщи първо са били демонтирани, след това изрисувани и украсени, а накрая – сглобени в нови, жизнерадостни цветове. Кустурица нарича своето творение „модел на несъществуващ средновековен град”. Тук има подземен басейн, кино и спортна зала, както и интернет и тенис-кортове. В гостилницата обаче къкри гърне с боб, а в уютната стая отнякъде се промъква и ароматът на кебапчета. По нареждане на режисьора, който е и отявлен антиглобалист, на гостите тук сервират гостби само от чисти екологични продукти.

Биореволюция със сокове

Освен с Мечавник, Кустурица се занимава и с производство на сокове с марката Биореволюция. Първоначално той искал да украси етикетите на бутилките с изображенията на фиктивни или действителни революционери като Тито, Фидел или Саддам Хюсеин. Засега обаче на шишетата с малинов и ягодов сок се кипри само портретът на Че Гевара. Защото наследниците и на Тито, и на четника Дража Михайлович, на когото Кустурица също искал да посвети сок, го заплашват със съд.
Чрез своята Биореволюция Кустурица иска да създаде съвсем ново понятие за революция в този регион, в който хората се убиват един друг в името на измислени революции „съвсем редовно”. Затова той съжалява за неосъществената идея, но твърди, че „всъщност и самата идея за Биореволюция ми е достатъчна”.

No-Smoking-Orchestra

Кустурица е басист на No Smoking Orchestra. Репетициите се провеждат в гимнастическия салон на „дървеното село“. Снимка: guruken.ru

Новоизпеченият кмет снове неуморно между строителните площадки и залите в саморъчно създадения оазис. Мечавник е „далеч, далеч от всичко”, но в планините на Сърбия не му липсва нищо, „дори сушито”, въпреки че е прекарал половината си живот в големи градове като Прага, Ню Йорк и Париж. Белград е на 200 км от тук, но режисьорът пътува дотам, само когато трябва да лети нанякъде: „А и защо ми е да ходя там? Хората идват тук при мен.” В гимнастическия салон басистът Кустурица репетира със своя No-Smoking-оркестър (който носи това име въпреки че всички освен него пафкат) композираната от него опера. След това отива в залата за монтаж да работи по новия си документален филм, посветен на футбола и на Марадона. За Кустурица работата е най-доброто средство срещу стреса. „Не ми трябват хобита,” казва той. „Така или иначе като работя правя каквото си искам.”

Режисьорът не се изживява като бизнесмен. И затова не печели нито от изграденото от него етносело, нито от производството на сокове. Досега обаче не е искал държавни средства за културния оазис – и без това Сърбия почти няма пари. Държавата обаче му е помагала при очертаване на границите на близкия национален парк и дори го е назначила за негов мениджър. Сега той е „рейнджър-каубой, Мръсният Хари” на този парк. Така се шегува Кустурица и допълва: „Това тук е отворена диктатура – моделът, по който ще функционира светът след 50 години”.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.