Защо Гърция не бива да фалира като Русия

в. Москоу таймс

Някои коментатори твърдят, че Гърция трябва да взема пример от Русия и да се спаси с фалит, девалвация и преструктуриране, приемайки, че също като Русия, Гърция бързо ще се възстанови благодарение на валутата, която изведнъж ще стане конкурентоспособна, а освен това дълговото й бреме ще намалее и дори ще може отново да се финансира със заеми от международните финансови пазари. В действителност този съвет е почти комично погрешен, защото авторите му не оценяват основните разлики между двете страни.

Също като Русия през 1998 година, Гърция е изправена пред дългова криза, скован валутен режим и до голяма степен нереформирана икономика с нефункционираща данъчна система. С това обаче се изчерпват приликите. Населението на Русия е 15 пъти по-голямо от гръцкото, останалата сред СССР промишлена инфраструктура е почти напълно независима от Запада. След девалвацията и обявяването на мораториума върху плащанията през 1998 година обезценилата се рубла внезапно направи промишлеността от съветската ера конкурентоспособна, тъй като вносът бе изтласкан от пазара. Русия се възползва от преимуществата на автономния си вътрешен пазар и възможността сама да гарантира жизнено важни ресурси и особено енергоресурси.

След кризата от 1998 година чуждестранната продукция изчезна от вътрешния пазар в Русия заради високите си цени, а замяната на вносна (с национални продукти – бел. ред.) стимулира растежа на промишленото производство. След това скокът на цените на петрола наред с икономическата ортодоксалност на правителството на Владимир Путин доведе до „двоен излишък“ – и на бюджета, и по текущата сметка, а правителството започна да отнема от олигарсите лъвския пай от печалбите, трупани от износа на петрол.

От жизнено значение е и това, че Русия никога не е спирала плащанията си по еврооблигациите. Дефолтът от 1998 година бе ограничен до задълженията в рубли, а еврооблигациите се обслужваха изцяло дори и в най-тежките моменти на кризата. Поради това нямаше почти нито нито един съдебен иск, в който ищците инвеститори да се опитат да придобият руски активи в чужбина. В това отношение разликата с Аржентина, която попадна в капана на съдебните процеси, е голяма. Тези дела бяха заведени от кредитори, които не бяха съгласни с преструктурирането на задълженията на Аржентина. Осем години след дефолта си Аржентина продължава да се страхува да пуска държавни облигации заради заплахата от конфискация на приходите от ценни книжа за каквато както бяха се разпоредили нюйоркски съдилища.

Разбира се, Гърция няма дълг в „местна валута“, по който да може да обяви дефолт. Дългът й е консолидиран в облигационни заеми и всяко пропуснато плащане може да доведе до верижна реакция по всички гръцки активи. В Гърция няма мащабна промишленост, която да пуска на пазара потребителски стоки. Страната няма и полезни изкопаеми, за да може след това да ползва само вътрешни ресурси. Гърция е принудена постоянно да внася енергия и жизнено важни хранителни продукти, а за това й е необходимо да излезе на световните пазари. С население 10 милиона души тази страна може по-скоро рязко да увеличи промишленото си производство, но не и по някакво чудо да открие огромни находища на въглеводороди, каквито има в Русия, или пък да придобие богатите земеделски земи на Аржентина и огромния й износ на соя.

Колкото и забавно да е правенето на сравнения, то е напълно безполезно. Още в края на 80-те години икономически Гърция почти в пълния смисъл на думата бе страната от Третия свят. Само че влизането й в ЕС, а след това и в еврозоната доведе до силно нарастване на благосъстоянието и богатството, макар че не бяха направени никакви адекватни структурни реформи. Въвеждането на еврото като национална валута през 2000 година позволи на Гърция да започне да получава мащабни кредити на практика с германски лихвени ставки. Благодарение на това започна същото толкова рязко нарастване на вноса на потребителски стоки и военна техника – и пак основно от Германия. При неотдавнашно пътуване до Гърция установих, че паркът на такситата в Атина е доста по-съвременен, отколкото във Франкфурт, и е главно от мерцедеси последен модел. Скандалът със Siemens показа, че за да се гарантират тези доставки, са били дадени подкупи за десетки милиона долара.

Подобно на Русия част от гръцката историята е съпротивата срещу бирниците по време на мюсюлманското господство. Също като Аржентина Гърция е изградила политическа система, основаваща се на клиентелизма, непотизма и „перонизма“, при които мирът в обществото се купува с щедри мерки на правителството за осигуряване на заетост. Подобно на Русия и Аржентина Гърция има сериозни проблеми с корупцията. Гърция има слаба промишленост, ограничени селскостопански земи, а брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е гарантиран най-вече от туризма, търговския флот и сектора на услугите. За всички тези отрасли девалвацията не би била от полза.

Руският дефолт в крайна сметка се оказа не толкова разрушителен, колкото се очакваше, но и световната финансова система по това време беше много по-слабо взаимосвързана и взаимозависма. При все това тя предизвика краха на хедж-фонда Long Term Capital Management. Само бързата намеса на Управлението за федерален резерв на САЩ предотврати кризата, която възникна десет години по-късно, когато станахме свидетели на краха на Lehman Brothers. Спасението на Lehman Brothers може и да струваше скъпо, но това бяха подробности в сравнение с финансите по ликвидирането на последиците от краха, за които ще се плаща още дълги години.

Евентуален фалит на Гърция ще бъде по-разрушителен за световната икономика от рухването на Lehman Brothers. Причината за това е не само и не толкова размерът на гръцкия подлежащия на управление дълг, възлизащ на 312 милиарда евро, или по-малко от сумите, които САЩ отписаха от дълговите сметки на ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac. Причината е проклятието на съвременната финансова система – ефектът на заразяване или просто казано заразяващото въздействие.

Ако Гърция изпадне във фалит в понеделник, то още в сряда към нея биха се присъединили Ирландия и Португалия, а в петък варварите щяха да щурмуват вратите на Мадрид. Ако някой мисли, че хаосът ще се ограничи само в пределите на Европа, ще бъде неприятно изненадан. През 2008 година европейският финансов сектор понесе съкрушителен удар от кредитната криза в САЩ, а сега САЩ са подвластни на събитията на Стария континент. Според данни на Fitch Ratings цели 50 % от активите на американските фондове, работещи на паричния пазар, се съхраняват под формата на търговски ценни книжа на европейски банки, а сумата от въздействието на кредитно-дефолтния суап на американските банки се оценява на 1,5 трилиона долара.

Германия и северните й съседки са изправени пред алтернативата или скъпо струващо спасение, или още по-скъпо разделяне на Европа на две счупени половини. И макар че популярните германски печатни издания критикуват остро гръцкия разгул на гърба на щедра Германия, истината е много по-сложна. Германия спечели най-много от всички от въвеждането на еврото, получавайки огромен европейски пазар за промишления си износ. По същия начин живеещите в дългове американски потребители помогнаха на китайските търговци. И ако дълбоката и продължителна рецесия в Южна ЕВропа ощети германската промишленост, то хаотичният отказ от еврото ще се превърне в истинска катастрофа.

Когато човек погледне назад, разбира, че включването на Гърция в еврозоната бе скъпо струваща грешка, мотивирана от неправилна идеология. Паричният съюз без данъчно-бюджетна и икономическа интеграция е обречен на провал. Така Европа е изправена пред мрачен избор: или неизбежно изпадане във финансова криза и разпад, или постепенно насочване към засилен федерализъм. Въпреки очевидните политически трудности, няма никакви съмнения, че вторият вариант ще вземе превес.

Това е много добре за гърците. В случай че обяви фалит, Гърция ще се превърне в подобие на Русия, но без петрол и полезни изкопаеми, или вероятно по-точно казано в Аржентина без соя. Банковата система на Гърция, в случай на фалит, ще бъде унищожена, страната няма да може да плаща за жизнено важни вносни стоки, а като се има предвид, че в Гърция марксизмът не се е дискредитирал, както в Европа или Русия, то политическият изход ще бъде напълно непредсказуем.

От гледна точка на глобалните перспективи главната разлика е в това, че ако в Русия и Аржентина фалитът оказа ограничено въздействие на световната финансова система, то сега, тази балканска страна, с население 10 милиона души, действително заплашва света с повторение на крах, подобен на преживяния през 2008 година. На ЕС ще му излезе по-евтино просто да плати гръцкия дълг, отколкото да се опитва да поправи щетите. И, да, щом пожарникарите си отидат, архитектите могат да пожелаят да се заемат с преструктурирането на цялата световна финансова система, най-добре описвана днес като катастрофа, която все някъде ще стане.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.