Какво ще стане по-нататък с Гърция?

Гласувайки средносрочната антикризисна програма, включваща нов пакет от мерки за строги икономии, правителството на управляващата Социалистическата партия ПАСОК разшири пропастта, която я дели от мнозинството от гръцкия народ. Западът обаче ще продължи да подкрепя кабинета и съществуващото статукво.

Предварително бе известно, че тази програма ще бъде гласувана от парламента. При това тя бе приета с минимални парламентарни загуби за ПАСОК. Тя загуби само един депутат, противопоставил се на тези мерки. Не мога да приема наглото изнудване, извършено от Европейския съюз, заяви Панайотис Курублис. Въпросният депутат гласува „не“ на мерките и премиерът Папандреу незабавно го отстрани от партията, която при управлението на неговия баща Андреас Папандреу развяваше като символ лозунга „Гърция принадлежи на гърците“.

Днес Гърция принадлежи на…подписания от правителството меморандум с ЕС, МВФ и ЕЦБ и такива като този депутат нямат място в редиците на правителствената партия. Днес на мода са „благосклонните“.

Гласуванията обаче приключиха. Въпросът е „какво ще стане от тук насетне“. Защото никой не чувства, че след като антикризисната програма е гласувана, кабинетът ще продължи безоблачно да реализира мерките, включени в нея, а народът ще приема безропотно прилагането на това политическо ограбване на неговите доходи.

Избухналата „социална война“, в резултат на която Атина бе превърната от полицията по заповед на кабинета в камера за химически газове, разшири още повече пропастта, която дели мнозинството от гръцкия народ от управляващите социалисти. Кабинетът тотално се провали да убеди гърците в правотата на своята политика. А това създаде и предпоставки за една ендемична ситуация на политическа нестабилност поне за един период от време, докато страната се управлява от правителството на Папандреу.

Премиерът в никакъв случай не иска избори. Той не иска избори по простата причина със сигурност, че ще ги загуби. Заради политиката, продиктувана от меморандума с кредиторите, правителството на ПАСОК премина рубикона, от който няма връщане назад. До следващите избори социалистите едва ли вече ще оглавяват социологическите проучвания и ще бъде най-предпочитаната политическа сила.

Изоставането на партията ПАСОК от Нова демокрация може би ще расте като тенденция, вместо да намалява. Засега обаче по никакъв начин Нова демокрация не би могла да получи такова мнозинство, което да й позволи да състави самостоятелно правителство в случай на предсрочни избори. Нарастването на нейното влияние расте много бавно и съвсем не е убедително, поне за момента.

В същото време Папандреу е крепен със „зъби и нокти“ от Меркел, Саркози, Обама, ЕС, МВФ и ЕЦБ, които основателно смятат, че е изключено да намерят по-послушен премиер на Гърция от него, който да изпълнява безпрекословно техните желания. Досега обаче те все още не са показали, че са склонни да му предоставят финансов ресурс при благоприятни условия, за да го спасят.

Съществуващото в Гърция статукво също продължава да стои зад Папандреу по три основни причини. Първата е, защото взетите от неговия кабинет мерки за икономии до голяма степен са в интерес на бизнеса. Втората, защото бизнесът храни надежди, че ЕС в крайна сметка ще даде на Папандреу някакви пари за финансиране на различни проекти, така че икономиката да дръпне напред. И третата причина е, защото партията Нова демокрация не е в състояние да осигури формирането на кабинет, а за бизнеса няма по-лошо от това страната за момент да изпадне в безвластие.

Избори през есента, които мнозина предричат, съвсем не са сигурни, даже са невъзможни. Колкото до депутатите на партията ПАСОК, те едва ли са толкова луди, че да отидат на избори, тъй като това ще означава самоубийство за тях.

Фактор за някаква промяна на този декор си остава народът, който ще трябва да понесе непосилната тежест от тази правителствена политика и жизненият му стандарт да се върне с десетилетия назад. Ако обаче общественото недоволство надхвърли границите на правителствената толерантност, тогава ситуацията ще продължи да ескалира, както досега.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.