Ох, как лъжат с диети и хапчета за отслабване

Хранителната индустрия няма интерес да се реши проблемът с наднорменото тегло, а диетолозите не знаят как

Снимка: Ройтерс

В САЩ годишно харчат 32 милиарда долара за отслабване. В България – не е известно, но отвсякъде валят реклами за чудодейни лекарства и средства за отслабване, които са измамни.
Откъде започва проблемът с наднорменото тегло?

Общото между диетите и случаят със синигерите*

В голям европейски зоопарк имало двойка редки брадати синигери. Орнитолозите им създали най-добри условия, за да се чувстват спокойни и да се размножават. Птиците имали просторна клетка, в която можели да летят на воля. Хранели ги с точно определени бръмбари и насекоми, каквито синигерите намирали в естествената си среда. Хората контролирали температурата и влажността на въздуха. Дори оградили клетката с огледални стъкла, за да не виждат синигерите посетителите на зоопарка и да не се смущават от шума. Осигурени били и материали за свиване на гнездо.

Отлично отглежданите птици формирали двойка, свили гнездо и женската снесла яйца, от които се излюпили пиленца. Малките започнали да писукат за храна, а родителите им доставяли веднага всичко необходимо, защото хората се погрижили да го има в изобилие. Най-неочаквано, на третия ден родителите започнали да изхвърлят едно след друго птичетата от гнездото. Малките умирали.

Това се случило няколко пъти с новите люпила синигерчета и орнитолозите били сериозно учудени и притеснени. След анализ на поведението на птиците в естествената среда и в зоопарка, установили причината. В природата хранителният запас е ограничен. На двойка птици й отнема цял ден, за да събере достатъчно бръмбари за изхранване на семейството. Така че пиленцата са в състояние на постоянен глад, както се вижда от вечно вдигнатите им главички и писукащи отворени човки.

Обратно на това, в зоопарка храната била в излишък, така че родителите бързо успявали да заситят своите малки, те преставали да писукат и дълго си подремвали. Тъй като в природата това не е нормално, родителите на дълбоко заспалите птичета си мислели, че малките им са болни или умрели и ги изхвърляли от гнездото, за да не го заразят.
За да решат проблема, пазачите в зоопарка трябвало само да ограничат храната, както и направили. Това държало птиченцата гладни, активни и живи, така че най-после синигерите успели да си отгледат наследници.

Примерът със синигерите е съотносим и за човешкото общество. Днес хранителните индустрии в развитите страни могат да презадоволят и да надхвърлят в стотици пъти естествените нужди от храна на всеки индивид.
За да пие мляко, някога човек трябвало да издои кравата, да разбие млякото, за да стане на масло, да меси и да пече, за да яде хляб, да върви километри, за да си купи други хранителни продукти и т.н.

Бившият министър Александър Божков по времето, когато беше с наднормено тегло и си спечели прякор. Снимка: Булфото
Божков отслабнал. Снимка: Булфото

В наши дни може да си поръчаме храна по телефона, по Интернет и да си я купим на всяка крачка. Снабдяваме се с много повече храна от предците си, като полагаме несравнимо по-малко усилия. Резултатът е, че цели нации затлъстяват, а много хора с наднормено тегло се чувстват изхвърлени от гнездото на обществото, защото са прекалено дебели.
За разлика от малките птиченца, на големите хора няма кой да им ограничи храната, ако не го направят сами. А повечето никак не са съгласни да се придържат към природните закони.

Съвременните диетолози, които разглеждат храненето комплексно и се съобразяват освен с физическите, и с психологичните особености на пациентите си, твърдят, че за да бъде активен, здрав и жизнеспособен, човек трябва да е винаги леко гладен, малко жаден и недостатъчно задоволен. Това мотивира индивида и го поддържа в добра форма. За съжаление, вместо да се вслушат в тази иначе прастара мъдрост, хората с наднормено тегло изпадат в лични взаимоотношения с храната (преяждат, когато са нервни и ядосани, гладуват до смърт, когато решат да се погрижат за фигурата си, след дълга диета „награждават“ волята си с кулинарни злоупотреби и пр).

Чудотворните средства за идеално тегло

На помощ на „изхвърлените от общественото гнездо“ хора с наднормено тегло най-често се притичат други три мощни индустрии – фармацевтичната, псевдо-фармацевтична и рекламната. В САЩ например всяка година се харчат повече от 32 милиарда долара в опити да се премахнат нежелани килограми. Производителите на чудотворни хапчета, препарати, колани, гелове и кремове, както и на всевъзможните уреди за мързеливо отслабване и стягане, използват всяка секунда рекламно време не по-малко агресивно от производителите на мазни полуфабрикати.

Много от продуктите за борба с наднорменото тегло вредят на здравето и задълбочават проблемите на хората, вместо да им помагат. Самите дистрибутори на хапчета за отслабване потвърждават, че медикаментите действат, само докато се пият. След като се спре употребата им, организмът не само наваксва свалените килограми, но и се презапасява с нови.

От икономическа гледна точка, никой, освен самите хора с наднормено тегло, няма интерес да се сложи край на порочния кръг, в който те затлъстяват, отслабват, разболяват се, лекуват се, пият хапчета и чайове, мажат се с кремове и се тъпчат с храна. Когато резултатът в борбата с наднорменото се поддържа около 100 на 0 в полза на килограмите, приходите на компаниите са гарантирани.

В България нещата не са по-различни. По последни данни 49% от българите имат наднормено тегло или затлъстяване, но само 35% от тях смятат, че са по-дебели от нормалното. В Северозападна България проблеми с теглото има 63% от населението. В областите Пазарджик, Пловдив и Смолян с наднормено тегло са 60% от хората. 43% от българите ядат и между основните хранения, обикновено вафли, шоколад и солети. На празници 25% преяждат, а по време на стрес всеки осми се успокоява с ядене.

Ето какво споделят за ефекта от продуктите за отслабване препатили форумци от българското Интернет пространство:

„По принцип повечето вредят страшно много на черния дроб. Аз лично съм пила бая „чудодейни“ хапчета и чайове, но…….нищо. От КСЕНИКАЛА свалих 9 кг, но след като го спрях, качих 19 кг. Е нееее. Не искам и да чувам вече за такива глупости“.

„Пих прахчета! Дадох 40 лв за нищо!“

„Въпросният СИЛ го пих преди повече от две години, ефект не видях никакъв. Както при повечето такива „чудни“ хапчета“.

„Кафето „Вита голд“ го рекламира Камелия, ама тя винаги си е била слаба. А Азисчо покрай „Златното чудо“ си сложи диамантени зъбчета.“

„При мен ли4но и л-карнитинът и фет бърнърите не помогнаха, а си бяха ка4ествени. Като ги пиех, верно, много отслабнах, оба4е пък тернирах като луда на кростренажора всяка сутрин и ве4ер и ядях малко – около 1200кк.“

„В края на миналия месец реших да сваля излишните килограми. Купих си Био Актив Хром и Био Актив Влакно – общо за 17 лв за месец. Резултат след 10 дни – нулев и върху апетита, и върху теглото, така че ги спрях.

„Като цяло средствата за отслабване са като рекламите на прахове за пране – всички правят прането снежно бяло, само не и прахът, който аз употребявам :)“

Диетите и програмите за отслабване

Стотици диети с неизвестен произход обикалят света. Повечето от тях съдържат в името си думата „чудо“ – японско чудо, бенгалско чудо, диета-чудо на американските астронавти. Едва ли не всеки, който е свалил някой и друг килограм, бърза да опише хранителния си режим и да го предложи като поредното чудо. Напоследък тази тенденция е изместена от кръщаване на диетите със собствени имена, например „Галя“, „Елена“, „Синди Крауфорд“, „Апостол Апостолов“ и др.

Още повече диети измислят професионално призваните да го правят диетолози. Те разработват уж индивидуални режими, които се изпълняват от пациентите им под медицински контрол. За съжаление, те не се оказват по-ефективни от режимите тип „народно творчество“. Хората ги изпълняват стриктно, харчат пари за консултации и прегледи, лишават се от определени храни за дълго време, а когато отново ги включат в менюто си, си връщат излишните килограми.

И в България, и по света, почти всеки диетолог има собствено виждане за полезните и вредни храни. Едни препоръчват хората да се хранят според кръвната си група, други – да се ядат само сурови храни, трети казват – само месо и зеленчуци. Веднага след тях се намира някой да каже – никакво месо и млечни продукти. Захарта била „бялата отрова“, а месото спомагало да затлъстеем и ни разболявало, защото съдържало токсини от стреса, който животното изпитва, когато го убиват.

Теорията за разделното хранене ни учи да не смесваме дадени храни с други и препоръчва да следим калиево-натриевия си баланс, защото хората прекалявали с натрия, задържали вода и така пълнеели. Привърженици на тази теория ни съветват да ядем повече банани, картофи и други богати на калий храни. Според други диетолози обаче, бананите и картофите са най-големият враг на отслабването, защото са висококалорични.

Американците от 15-ина години се опитват да отслабнат като спазват правилата, описани в пирамидата за здравословно хранене. Според автора на поредната книга за отслабване, наречена „Зоната“, точно заради това те стават още по-дебели. Неговата препоръка е така да съчетаваме мазнините, въглехидратите и протеините, че да ги поглъщаме горе-долу в съотношение 30% на 30% на 40%. Разбира се, методът напълно изключва както правилата на пирамидата за здравословно хранене, така и разделното хранене. Впрочем, още в началото на книгата авторът ни информира, че е с наднормено тегло. В края на друга книга от чешка диетоложка, тя си признава, че докато пишела книгата, синята пола, с която съпругът й най-много я харесвал, й отесняла. Но иначе предлага да кажем „не“ на висококалоричните храни.

В България също всеки познава или е виждал по телевизията поне един диетолог, който има сериозни проблеми със собственото си тегло, но иначе учи хората как се отърват от килограмите. Други пък са се докарали до анемия и анорексия от прилагане на неразумните си „гладолечения“.

Хранителни навици

Ако половината българи са с наднормено тегло, то другата половина нямат този проблем (като се изключат тежките хранителни и психични заболявания булимия и анорексия, които са отделна тема). Как някои хора цял живот остават стройни, жизнени и здрави, без да полагат видими усилия, а други непрекъснато тренират, пазят диети и се мъчат да отслабнат, но въпреки това не успяват? Едва ли всичко може да се обясни с метаболизма и конструкцията на тялото, както обикновено сме свикнали да обобщаваме в такива случаи.

Да вземем за пример едно българско семейство, в което мъжът е слаб, а жената – пълна. Какви са техните хранителни навици? Мъжът никога не е имал проблеми с теглото и обича да си похапва сланина, шкембе-чорба, пача, месо и всевъзможни мазни и „вредни“ храни, от които на диетолозите биха им настръхнали косите. За разлика от него, жената цял живот е на диета. Двамата живеят задружно вече над 40 години, заедно пазаруват, готвят и се хранят. Каква е обаче разликата в тяхното отношение към храната?

Мъжът яде всичко, което му е вкусно, без да мисли нито за калории, нито за последици върху здравето. Но само, когато е много гладен и точно, докато се засити. През останалото време дори не се сеща, че на света съществува такова понятие като храна. Понякога се случва да яде 3-4 пъти дневно, друг път – само веднъж. Неговото хранене зависи само от глада му и от никакви часове, режими, калории, денонощия и здравословни програми. Ако във време, когато не е гладен, го поканиш да яде, той отхвърля с жест на досада, сякаш искаш да го натовариш повторно със задължение, което вече е изпълнил.

За разлика от него, жената непрекъснато следи какво яде, за да не напълнее. По този начин съзнанието й непрекъснато е обременено на тема хранене – какво да напазарува и да сготви, какво и колко да изяде, от кое да се лиши. По тази причина тя, както и всеки човек, който съзнателно се лишава от храна, има своите прекалявания и със сигурност не може да устои на поканата да се почерпи с един бонбон, пастичка, баничка или друго, независимо че е закусила преди 10 минути и чисто физически, изобщо не е гладна.

Изводът на по-умерените диетолози е, че да си слаб или дебел е въпрос и на психика, освен на физика. Ето защо според тях, спазването на популярните правила – да се храниш, само когато чувстваш глад, да ставаш леко гладен от масата, да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш, заместват всички пари, книги, диети и уреди за намаляване на телесната маса.

Група британски диетолози добавят, че са постигнали отлични резултати по метода „диета без диета“. Най-общо казано, това се постига чрез съзнателен отказ на пациентите им от навиците, които ги карат да преяждат. Ако например човек с наднормено тегло на път за работа минава край заведение с вкусни банички и не може да се въздържи да се почерпи с една, той ще свали 1-2 килограма за месец, само ако смени маршрута си, казват британците. Домакиня, която е свикнала да гледа по цял ден телевизия с пуканки и чипс в ръка, може да отслабне, като не включва телевизора цял ден.

Специално в България, много хора имат проблеми с теглото си, заради създадения още от детството им навик непременно да си изяждат всичко в чинията, независимо, че може да се заситили още след петия залък храна. „Хайде сега, няма да го хвърляме“, „Ще те набият циганчетата“, „Няма да станеш от масата, докато не си изядеш и последния залък“, повтарят майките на още невръстните си деца, които отказват да си доядат закуската. След прехранването пък ги поощряват: „Браво, добро дете“. И не е чудно защо толкова възрастни индивиди омитат всичко пред себе си, дори когато не са гладни, по условен рефлекс и с убеждението, че постъпват правилно („добро дете“), без да мислят за евентуалната полза или вреда от този навик.

Въпреки различните теории за правилното хранене и начините за отслабване, всички са съгласни, че не е реалистично хората с наднормено тегло да очакват, че ще решат проблема си за кратко време. „Диетата-чудо, която Ви предлагаме, гарантира, че ще отслабнете с 15 килограма за 2 години“, казват авторите на книга за личната мотивация, спокойствието и последователността в борбата с излишните килограми. Освен редовното спортуване, разходки и движение, които наред с умереното отношение към храната, се препоръчват за постигането и поддържането на добра фигура, съветът, който ни дава самата природа е, да се вслушваме по-често в нея и да ядем само, когато сме истински гладни и точно, докато се заситим.

*Примерът е преразказан по книгата „Живот без диети“ на д-р Джон Форайт и д-р Дж. Кен Гудрик, издадена на български език от ИК „Пан“.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.