Френско оръжие за либийските бунтовници – за предпочитане пред несвършваща война

Ройтерс

Признанието на Франция, че е доставила оръжия на бунтовниците, сражаващи се срещу Муамар Кадафи, е знак за натиска върху западните сили да постигнат бързи резултати в Либия, но крие рискове от бъдеща ерозия на подкрепата за либийската мисия.

Някои правителства вече поставиха въпроса дали действията на Франция не противоречат на оръжейното ембарго, наложено на Либия от Съвета за сигурност на ООН през февруари. Русия нарече оръжейните доставки „крещящо нарушение на ембаргото“.

Франция се аргументира, че по-късна резолюция на Съвета за сигурност, разрешаваща операцията по въздух в Либия, предвижда и изключения във връзка с оръжейното ембарго, когато става дума за защита на цивилното население.

Анализатори твърдят, че френското признание може да бъде началото на още по-голяма военна подкрепа за бунтовниците, но предупреждават, че подобна стратегия крие много рискове.

Френската стъпка беше направена в четвъртия месец от кампанията за нанасяне на въздушни удари по Либия, в момент когато нараства недоволството, че тези удари не са успели досега да свалят Муамар Кадафи от власт и когато зачестяват знаците, че решимостта в НАТО отслабва под натиска на вътрешно политически опасения.

Президентите на Франция и на САЩ – Никола Саркози и Барак Обама са изправени пред президентски избори догодина и ще се стремят към преизбиране. „Това, че Франция дава оръжия на бунтовниците, е знак за вътрешни проблеми, защото Саркози – а и Обама – искат тази война да свърши възможно най-скоро, отколкото възможно най-късно“, казва Даниъл Киоуейн от Европейския институт за изследване на сигурността.

„И двамата президенти ще започнат кандидат-президентска кампания в края на годината и ще искат либийската операция дотогава да е приключила и напълно забравена. Подозирам, че вътрешните политически мнения направляват нещата също толкова много, колкото и случващото се в самата Либия“, допълва специалистът.

Признаците за напрежение нарастват навсякъде из НАТО. Италия призова миналата седмица за спиране на огъня, а холандският министър на отбраната предупреди миналата сряда, че „мисията се влачи“. Прогнозите на анализаторите пък нажежиха дебата около бъдещето на натовската операция, в случай че тя не приключи до края на септември.

Военните командващи във Великобритания и Франция, страните на предната линия на 8-те натовски държави, участващи в операцията, вече казаха, че дългосрочна операция ще излезе много скъпо. Но няма признаци, че други съюзнически страни имат желание да поемат щафетата.

„Така че в интерес на всички е тази операция да не продължи и през следващата година. И ако въоръжаването на бунтовниците ще помогне това да се предотврати, аз съм сигурен, че то е част от тези аргументи“, казва Киоуейн.

Шашанк Джоши от Кралския институт за обединени услуги в Лондон твърди, че френските оръжейни доставки може да са само началото. „Сега, когато беше съобщено за тях, те може и да продължат“, твърди експертът. „Разбира се ще се действа предпазливо – хората няма да искат да хвърлят оръжие където и да е било – но няма да бъда изненадан, ако това е стъпка, предшестваща много други подобни“, допълва той.

Следващата стъпка може да бъде оръжейни доставки и от Великобритания, предупреждава специалистът. Това може да се случи въпреки изявленията на Лондон, че няма да пристъпи към подобно нещо и въпреки опасенията дали това ще е в нарушение на резолюциите на ООН. САЩ също може да пожелаят да доставят оръжия, но не директно, а чрез трета, арабска страна.

Въпреки това Джоши и други анализатори казват, че по-важно от недостига на оръжията за бунтовниците е продължаващата липса на организация сред техните сили. „Оръжията ще помогнат, но няма да бъдат решаващият фактор“, смята Джоши. „Тук става дума за нещо повече от оръжия. Бунтовниците са много зле въоръжени, на тях им липсва основно оборудване, но и организация“, твърди специалистът.

Френският анализатор по стратегическите въпроси Франсоа Ебур смята, че доставката на оръжия за обсадените бунтовници може да бъде аргументирана, но по-широките оръжейни доставки ще породят не само редица въпроси, а и много рискове. „В много случаи няма недостиг на оръжие, а има действителна опасност оръжието да се озове в неподходящи ръце, като например тези на Ал Каида“, предупреждава той.

Докато бунтовниците около Мисрата и в западните планини демонстрират значителна решимост при тежки условия, нещата с бунтовниците в източната част на страната, базирани в района Киренайка около Бенгази, не стоят така.

„Тези хора непрекъснато се оплакват от липсата на пари и на оръжия, но според мен по-голямата липса е на боен дух“, казва анализаторът. „Да предоставяш оръжия на тези бунтовници, с всичките съпътстващи рискове те да се озоват в нежелани ръце и когато очевидно целта на тези доставки не е защитата на населението, ще бъде действие, което е опасно близо до ръба на пределите на резолюциите на ООН“, допълва специалистът.

Но все пак истината е, че повишавайки залога чрез предоставяне на оръжия на бунтовниците е за предпочитане пред проточваща се неопределено дълго във времето война.

НАТО ще трябва да получи одобрението на всичките 28 страни членки за удължаване на времето на кампанията за още 90 дни, след като сегашният й срок изтече на 27 септември.

Наистина критична ситуация ще настъпи, ако въздушните удари продължават до края на годината, когато Франция, както обеща, ще изтегли единствения участващ в операцията самолетоносач – „Шарл де Гол“, който ще бъде пратен за ремонт.

Изтеглянето на самолетоносача, откъдето излитат почти 40 процента от самолетите, извършващи ежедневните удари по цели в Либия, ще означава повече самолети да започнат да летят от сухопътни бази. Но европейските страни нямат достатъчно самолети за презареждане във въздуха, за да осъществят такива мисии.

Анализатори казват, че САЩ е единствената страна, способна да запълни тази празнина и че тя може в крайна сметка да се съгласи на подобно нещо. Но такова решение Обама, който се намира под натиска на Конгреса относно либийската мисия, ще предпочете да избегне.

Като се има предвид цялото това напрежение, съществуват силни подбуди за Франция и Великобритания да засилят действията си през идните седмици. И въпреки че падането на режима на Кадафи изглежда неизбежно, трудно е да се прецени кога ще се случи това.

„Ако разполагах с диаграма на вероятностите, бих казал, че това може да се случи след два или три месеца“, казва Джоши. „Но човек никога не знае – крахът може да настъпи още след две седмици, но може да настъпи и едва по Нова година“, добавя той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.