Египет – избори или не?

Стратфор

Сблъсъци избухнаха миналата седмица на площад „Тахрир“ между млади продемократични активисти и египетските сили за сигурност. Събитието напомня, че политическата ситуация в Египет далеч не е уредена в момент, когато управляващият военен съвет решава дали през септември да има избори в страната.

Когато египетските военни свалиха бившия президент Хосни Мубарак през февруари, мисията им бе много ясна: да запазят военния режим, който съществуваше в Египет от времето на Гамал Абдел Насър. Това остава главна цел на военните и днес.

В момента обаче военната върхушка изправя пред дилема. Иска да спре да управлява Египет и отново да се заеме със старата си задача да дърпа конците зад кулисите. За да направят това, военните се ангажираха да организират демократични избори в страната.

Въпросът сега е дали да ги произведат през септември, както са обещали, или да ги отложат за по-късна дата. В египетската политика по този въпрос има два лагера. Единият е лагерът на ислямистите, известни като „Мюсюлмански братя“. Във втория са продемократичните млади активисти, които организираха повечето от демонстрациите през януари и февруари. Независимо от решението си, военните рискуват да разочароват един от двата лагера.

Първият лагер, на ислямистите, известни като „Мюсюлмански братя“, иска изборите да се състоят според обещаното през септември. Причината за това е, че в момента „Мюсюлмански братя“ са най-организираната политическа сила в Египет. Братята обаче не искат да избързват. Те обещаха да не се борят за повече от 49 процента от всички парламентарни места в Египет и да не издигат кандидат за президент.

Въпреки това „Мюсюлмански братя“ все още смятат, че колкото по-рано се проведат изборите, толкова по-добре. Други салафистки групи в Египет, на които бе разрешено да сформират политически партии за първи път в египетската история, са на същото мнение. Това ще им даде предимство, когато дойде време за пренаписване на конституцията след изборите.

От другата страна на това разделение са продемократичните активисти, които организираха повечето от демонстрациите през януари и февруари. Понякога те са наричани сумарно „Движение 25 януари“, но оприличаването им на движение не съответства на реалността. Тези хора са изключително разединени и няма нито една група, която да се открои и да спечели голям брой места на изборите през септември. Поради това те твърдят, че се нуждаят от още време.

Това, според тях, е единственият начин, за да се организират по-добре за ефикасна борба срещу ислямистките сили, които ще се явят на изборите. Заради това едно от основните им искания е изборите да бъдат отложени и конституцията първо да бъде пренаписана. Това са същите хора, които влязоха в сблъсъци със силите за сигурност миналата седмица на площад Тахрир и същите, които в момента настояват за смяна на режима.

Не е изненада, че поради тази причина военните са застанали в изчаквателна позиция, особено в светлината на това, че лидерите на „Движение 25 януари“ призовават за завръщане към седящите стачки на площад Тахрир, на които станахме свидетели през януари и февруари. Денят, който те избраха е 8 юли и въпреки, че имаше големи демонстрации на Тахрир и след падането на Мубарак, военните се опасяват, че новите протести могат да засенчат досегашните и да доведат до връщане на нестабилността в Египет от началото на 2011 г.

Ако погледнем напред, накратко дилемата на египетските военни е следната. Да произведат изборите навреме с риска да предоставят на ислямистите значително политическо пространство за сметка на по-светските сили, които твърдят, че се нуждаят от повече време, за да се организират. Или да използват нестабилността по улиците като претекст за отлагане на изборите, задоволявайки исканията на онези, които призовават за смяна на режима, но и които могат да създадат по-голяма конкуренция за ислямистите. Засега не е ясно дали самият военен режим знае какво ще реши.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.