Емигрантите и войната „ние тук – те там“

Българи все по-често стягат куфарите и търсят на Запад работа, нов живот. Децата на сегашните емигранти обаче няма да се върнат. Снимка: e-vestnik

Вчерашната статия „Летният терор на емигрантите” възбуди една непрекъснато течаща война в интернет. Българските емигранти в чужбина имат организиран фронт срещу себе си от широка група форумни писачи.Съвсем погрешно причислиха към тях и гледната точка на Георги Николов – че му е писнало от прииждащи през лятото съученици и колеги, които се струпват юли–август тук в кратки отпуски, искат да се напият с приятели, докато те тук опъват каиша в една доста по-трудна и опасна за живеене държава, макар и родна. Това срещна съпротива от емигрантите и един от тях във форума написа обратната гледна точка „А летният терор върху емигрантите, Гоше?” (виж тук).

Но статията намери и силна подкрепа. Оказва се, че не един е попадал в тази лятна ситуация, когато отпускари от чужбина се изреждат да си опреснят спомените, да се убедят, че са по-добре от съученика си, снизходителното са го потупвали по рамото, и е ставал обект на леко високомерно отношение, че е останал тук, в тая простотия. Това идва в повече, наистина.

Трябва да се изяснят някои принципни положения между емигранти и останали тук.

Първо – онези драскачи, които се обръщат обидно към българите в чужбина – „кво се обаждаш да даваш акъл от там”, „стой си там” и т. н. трябва да проумеят, че никой българин няма повече права над България от друг българин. България не е нещо само на тези, които са вътре в страната.

България не е само територия, която започва от граничния пункт. България е там, където има българи.

Как може същите тези форумни писачи, които ругаят емигрантите, същевременно да се тупат в гърдите, че българин е измислил компютъра? При това Джон Атанасов дори не е българин, а американец, роден там, а само баща му е българин. Излиза, че тук можем да се гордеем с онези българи навън, дори с българската кръв у някого, а около 1 милион наши сънародници, които са заминала натам през последните 20 години, да нямат право да говорят за родината си?

Това е извратено отношение, типично за българския манталитет.

Българи живеят в цистерни за вино в Испания
Българка наднича в бетонната цистерна за вино, в която живее близо до град Сокуеламос, централна Испания. В изпровизирания квартал от съдове за вино са се установили 40 етнически турци от България, дошли за шестседмичния гроздобер в района. Снимка: Ройтерс

Като дребен детайл илюстрация за подобно отношение може да се припомни, че български емигранти, които направиха кампания „Срам ни е от вас”, получиха в отговор – „вие, па, какво давате акъл от чужбина, върнете се тук, да видите”. И стана така, че мнозина от тия същите, които направиха „Срам ни е от вас”, се върнаха. И дори влязоха в управлението. Тогава пък се чу „Тия, па сега, за какво се връщат”. Няма угодия.

Проблемът на това противопоставяне обаче е образователен, въпрос на култура, интелект. Това е истинското разделение, а не „те там”, „ние тук”.

Емигрантите са различни. Има черноработници в Испания, Гърция, Италия. И в Америка, и Канада. Някои от тях са нискообразовани, някои – с висше образование. Има и образовани хора, които работят високоплатена работа. Пишещият тези редове има приятели в Щатите, които имат доходи и по 200 хил. годишно, и такива, които не си плащат здравни застраховки и си докарват по около 20-30 хил. годишно. А в България всички бяхме равни, с еднакво ненужно висше образование. Там, на място, започва отначало истинската конкуренция в живота. Но не винаги парите и положението са главното. Амбициозните понякога не знаят да се наслаждават на живота и стават роби на амбициите си, особено в Щатите.

В e-vestnik следим международния трафик към сайта и забелязваме, че към 20% от читателите са в чужбина. На първо място от САЩ. След това се редуват с по-малък процент посещаемост читателите от Германия, Англия, Франция – не винаги в този ред, разместват се ден за ден. Оказва се, че най-много читатели идват не от там, където има най-много българи – Испания и Гърция (по над 220 000), а където са по-образованите, с компютри. Испания и Гърция понякога излизат напред, но не надминават Щатите и дори Германия.

Авторът на вчерашната статия е разделил емигрантите на 5 категории. В тези категории се отразяват и културни, и образователни равнища.

И в България има различни категории хора – едни слушат чалга, други не могат да я понасят, едни са нискообразовани, други – завършили по 1-2 висши тук и в чужбина.

Проститутка на софийска улица. Проституцията в България съществува в правната зона на здрача, а държавата е ключова страна в търговията със секс в Европа. Снимка: в. „Ню Йорк таймс“

Едни са парвенюта, изведнъж забогатели, с доста ограничен кръг от интереси, други са бедни, но по-запознати с новото в литературата, киното и т. н. и от емигрантите в чужбина. Как да делиш такива хора на „ние тук”, „те там”, като разделението трябва да бъде съвсем различно?

И в Щатите има простаци, които псуват оттам по форумите. И в България има простаци. Но тукашните имат повече време да пишат из интернет. И там има хора, които ще се напият и ще те тупат по рамото, и тук има такива. Това си е една обща група, трансгранична. Това, че някои се бият в гърдите, че са повече от другите, защото са там, е само детайл от простащината.

Вярно е, че обикновено емигрират по-активните, по-предприемчивите, по-склонните да поемат рискове, които не търпят тъпи ограничения и животът им да зависи от простаци. И този емигрантски поток, който се изнесе, е огромна загуба за България и като количество, и като качество.

Това обаче не значи, че тук са останали само лузъри и загубеняци. Далеч не са емигрирали всички умни хора. Много са тези, които успяват в България да си направят живота смислен, въпреки всички свинщини. Те са избрали тази среда и правят каквото могат да я променят. И точно те са много чувствителни, когато им говорят снизходително или високомерно от чужбина.

Вчерашната статия засяга по-скоро един екзистенциален проблем, а не противопоставянето между българите тук и там. Това, че емиграцията откъсва човек с години от близки хора, приятели, хората се променят, уморени са от живота и не винаги споделят радостта от съученическите срещи.

И върху това се отразява раздвоението на емигранта въобще – който още не се е определил дали ще става американец, германец, дали ще се върне „един ден“ у нас, или ще си остане там завинаги… Всеки има право на избор и има право да псува или да милее за България.

Георги Тошев, който снимаше „Другата България“, разказа в интервю за e-vestnik преди време за един стар бай Иван в някакъв град в най-южната част на Аржентина, който говорел чист български, без испански думи и акцент, стените на стаята му били покрити с карта на България, със снимки на възрожденци, снимки от България, а той …никога не бил стъпвал в България. Родил се на кораб, докато родителите му пътували за Аржентина преди 80 години…

И той е българин. Може би по-българин от някои, които не са излизали от тук…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.