Явлението Славей – от копието до фалшификата 2.

Продължение, виж Славей – име, покрито с мистерия и страх 1.

Славей, сниман тайно на месечната национална нумизматична сбирка в Търново, 2004 г. Снимки: Иван Бакалов

Славей прави две копия на рядка римска монета. Те са изработени като златен сувенир украшение. Минали са през 2-ма ­ 3-ма собственици, след това са продадени като оригинали на две различни места, едното в чужбина. По принцип, когато се продава фалшива монета, измамниците разработват сложен сценарий, за да се улови жертвата. В случая едната монета е пъхната в колекцията на известен преди 9 септември български колекционер, покойник, а след това внукът му (с когото всичко предварително е уговорено) предлага монети от колекцията на дядо си. На въдицата се хваща прочутия колекционер бай Желязко Императора, днес също покойник. Каталожната цена на монетата е фантастична поради нейната рядкост ­ около 100 000 долара. Не е известно на каква точно е спазарена тук, разбира се, далеч по-ниска от каталожната. Другият екземпляр е продаден с подобен сценарий на югославски колекционер, който пък го продава в Германия, там собственикът след време се усъмнява и с помощта на експерти правят сериозен анализ. Тъй като авторът на копието е виждал монетата само на снимка лице и гърб, не е успял да постигне с пълна точност само релефа на изображението в дълбочина (той може да се улови, ако се види и монетата странично). Така се установява, че монетата е фалшификат. Българското следствие е “сезирано” от чужбина и разпитва Славей, бай Желязко и др.

В България вече има някакъв култ към правенето на копия на антични монети и ценности. Покрай Славей в България са се нароили много негови последователи, имитатори, хора, които секат монети и се опитват да ги продават тук и в чужбина. Някои се състезават за титлата, “по-добър от Славей”.

Статия за Славей в „Коин уърлд“, 1995 г.

Именно заради майсторенето на копия на антики при социализма тръгва още един мит. Неизвестно на кого в държавния протокол по времето на Тодор Живков хрумва идеята да се направят копия на Панагюрското златно съкровище и да се подаряват на държавни глави или високи гости на първия човек в държавата. Не е известно днес и кои копия са били позлатени, кои – от чисто злато.
Но когато такива подаръци са връчвани, при един и друг повод, случайни свидетели са виждали да подаряват “онова нещо от Панагюрското съкровище”, което е известно от снимките. И така тръгва мълвата, че постепенно предметите от Панагюрското съкровище са подарени от Людмила Живкова, от баща й и т. н. Тази мълва периодично се събужда от някой жълт вестник в продължение на 10-15 години след падането на Живков.
Но от копистите в България най-прочут става Славей, с монетите си.
Преди около 15 години в Европа и САЩ постепенно се появява голямо количество малки сребърни монети (оболи) на Месамврия и Аполония. Те се продават по аукциони, попадат в частни колекции и музеи. Оказва се, че това е цяла серия фалшификати, изработени във Варна, вероятно с матрици на Славей. През 90-те предприемчиви хора купуват от него матрици и произвеждат… Западни експерти в много случаи се затрудняват в оценката поради високото качество на изработката. Около година след като този вид оболи наводнили западния пазар, американски музеен експерт посещава България. От щанд във входа на Националния исторически музей, където се продават и копия на монети, американецът си купува няколко такива обола, разбира се, придружени с бележка, че това са копия. Когато се прибира в САЩ, публикува снимки на монетите и придружаваща ги бележка в американско нумизматично списание, за да предупреди нумизматите, че такива копия у нас се продават свободно. Тогава мнозина забелязват, че в колекциите си държат ментета.

“В чужбина продават монети и антики от мое име. Представят ги като копия, изработени от мен – „Slavey copy“ пише до снимката. Но това не са мои неща”, казва Славей. Той самият изработва и продава официално копия, има свой щанд в Мюнхен, има си постоянни клиенти. Търсят го и да прави монети по поръчка на запалени колекционери, които искат да имат своя профил, изобразен на монета.
“От всяка монета подбирам най-красивото и влагам от себе си. Моите монети са авторски. Правя интерпретации, подобрен вариант на това, което са направили древните (смее се)… Аз съм като музикант – взимам едно произведение и го изсвирвам”, обясняваше пред мен страстта си Славей.

Антична гръцка монета, копие на Славей. Снимки: Иван Бакалов

Установяването на фалшификат при античните монети, когато са отсечени от друга монета от същия метал и от същата епоха, е много трудно. Само микроскопски сравнителен анализ на структурата на метала може да докаже разликите. Точно в това е експерт Славей.
Освен като копист, славата му се носи, че той е и един от най-големите колекционери на монети в България. Толкова голям познавач, че го търсят за консултации и тук, и на Запад. Стигнало се е дотам, че по-рядка антична монета у нас, ако не я види той да си каже мнението, не може да се продаде.

Защо толкова се прочува българинът? Модата да се правят и колекционират копия на антични монети, се появява през Ренесанса, когато избухва небивал интерес към античността. Вече не ставало дума за подправяне на пари, а за манията да се правят копия. Страстни колекционери нумизмати са били Микеланджело Буонароти, императори Карл V, испанският крал Филип II, Катерина Медичи и др. Майстори гравьори се ориентирали към правенето на копия на редки монети. За пионери в тази дейност сочат трима майстори, създатели на т. нар. Падуанска школа – Джовани Калвино (1500 – 1570 г.), Виторе Камелио (1460-1537 г.) и Алесандро Басиано.
Легендарен гравьор/фалшификатор е германецът Карл Вилхелм Бекер (1772 – 1830 г.). Той бил с размах  – правил гръцки, римски, тракийски монети, фалшифицирал уникати на френски крале, пари на германски императори и др. Към средата на XIX век в повечето европейски музеи имало негови фалшификати. В последните години от живота му за него била създадена легендата за фин и отдаден на изкуството копист, когото алчни търговци злепоставят, като продават копията му за оригинали.

Може би само след като човек е чувал за Бекер, може да оцени явлението Славей, като прочете как го оценяват на Запад: „Някои търговци на антики твърдят, че може би Славей Петров е изобщо най-добрият майстор на копия на антични монети, по-добър дори от фалшификатора класик от XIX век Карл Вилхелм Бекер… За Славей трябва да се напише книга с фотографии на негови работи…“ Това пише световното нумизматично издание „Coin World“ преди 13 години.

Римски денар, копие на Славей. Снимки: Иван Бакалов

„Славей може да заеме място сред останалите майстори в историята, които са правили изключителни копия на антични монети, като Джовани Калвино (XVI век), Карл Бекер (XVIII-XIX век) и Константин Христодулос (XVIII-XIX век).“, пише сп. „World Coin News“ в очерка си за българина. Монети на Бекер, Христодулос и др. на аукциони в Европа са достигали цени по-високи от тези на оригиналите. И живият класик Славей Петров може да се похвали, че за негови копия на сиракузки тетрадрахми например на Запад колекционери са плащали по 1000-2000 евро – цена равна, дори по-висока от някои видове и качества оригинали.

Това е историята на Славей от Хасково. По света той няма конкуренция. Само у нас. На Запад няма кой да се занимава са такива щуротии, да прави експерименти с такива неща 20 години, докато се научи и стане майстор. “Кой ще го храни такъв човек, кой ще инвестира в него да речем 15 години, без да знае какво ще излезе накрая?”, казва Славей.

Попитах го как точно обработват негови копия, за да ги пробутат като оригинали. Той отговори със смях: “Де да ги знам какво точно чукат, стържат и цапат. Фалшификата винаги го мърсят, калят, патинират, да изглежда по- автентичен, като току-що изкопан. Докато оригиналът винаги е чист, излъскан (смее се). По клубовете виждам от време на време така да показват някоя кална монета и ми става смешно.”

Напрежението около името му спадна значително след средата на 90-те години, когато България се отвори, нумизмати дойдоха до тук да видят на място какви ги върши Славей, а той започна да пътува до Европа, да продава официално реплики, да консултира нумизмати. Сега има свой щанд в Мюнхен и свой сайт – slaveycoins.com. Мистерията свърши.

(Статията приблизително повтаря текста от същия автор в сп. „Л’Еуропео)

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.