ПРО препъва отношенията между Русия и НАТО

в. Комерсант

В понеделник в Сочи се състоя заседание на Съвета Русия-НАТО, чиито участници бяха приети от президента Дмитрий Медведев. След заседанието стана ясно, че по най-болния въпрос за Москва – европейската система за противоракетна отбрана (ПРО) – страните на се бяха придвижили с нито една стъпка. В НАТО не виждат необходимост от юридически гаранции, че системата не е насочена срещу Руската федерация, а в Москва са убедени, че при такъв подход не може да бъда избегната нова надпревара във въоръжаването. А само преди месец Русия и Западът са били на крачка от договарянето на гаранциите.

На участниците в заседанието на съвета в Сочи бе оказан топъл и даже разгорещяващ прием. На неделния обяд в чест на гостите от Брюксел водка пийна даже трезвеникът Андерс Фог Расмусен (генералният секретар на НАТО), но както стана ясно вчера, това не се отрази на работата. Главната обсъждана тема на срещата на натовците с външния министър Сергей Лавров и с президента Медведев беше въпросът за създаването на европейската система за ПРО. Отначало тонът на официалните изказвания бе напълно безобиден, а на места декларациите даже звучаха оптимистично.

„Поехме курс за създаването на пространство на стабилност. Имаме възможност да подкрепим стремежа към истинско стратегическо партньорство“, съобщи Сергей Лавров. „Имаме примери за взаимодействие: в борбата с тероризма, пиратството, сътрудничим си в Афганистан. Но имаме и проблеми, в частност проблемът с ПРО. Диалогът не върви така лесно, както мнозина се надяваха след Лисабон, но той продължава“, заключи Лавров, като имаше предви срещата на върха Русия-НАТО в португалската столица през ноември 2010 г.

А от думите на Андерс Фог Расмусен излизаше, че за НАТО проблемът с ПРО изобщо не съществува. Генералният секретар говореше, че Руската федерация и алиансът се сблъскват с един и същи заплахи: нарастващата опасност от ракетно нападение от страни, които разполагат или се стремят да се сдобият с ракети. Броят на тези държави, по думите на Расмусен, вече надхвърля тридесет, затова Москва и Западът нямат друг изход освен да си сътрудничат.

„Потвърдихме съгласието си за сътрудничество по ПРО и направихме това в духа на откровен диалог, който водим постоянно“, съобщи Расмусен. „Ние няма да създадем съвместната система за ПРО за едно денонощие или за няколко месеца. Но ще задълбочаваме сътрудничеството, защото на много неща гледаме по един и същ начин.“

Тези заявления създаваха впечатлението, че въпросът за ПРО е близък до решението си. Още повече, че генералният секрета на алианса даже назова времето и мястото, когато това може да стане. „Надявам се, че че ще се срещнем след по-малко от година на срещата на върха на НАТО в Чикаго и ще може да се договорим за решение в сферата на ПРО, което ще гарантира сигурността на страните от НАТО и на Руската федерация“, каза той.

Междувременно „Комерсант“ узна, че на закритите преговори между генералния секретар и президента на Русия те директно са си дали знаци, че нямат намерения да се отказват от позициите си. Русия иска документално фиксиране на гаранциите, че ЕвроПРО не е насочена срещу нея, което ръководството на НАТО не възнамерява да направи. „Расмусен говореше откровено и твърдо: хайде да си сътрудничим и ще разберете, че нашата ПРО е безобидна за вас и няма да е способна да прехваща вашите междуконтинентални балистични ракети“, разказа пред „Комерсант“ един от участниците в закритата среща. „Медведев пък изискваше тези уверения да бъдат изписани на хартия във вид на гаранция и повтори тезата, че противен случай е възможна надпревара във въоръженията.“

А това означава излизане на Русия от договора за стратегическите нападателни оръжия. По думите на събеседника на „Комерсант“ никакви премествания не са били постигнати след този диалог. „За пореден път всеки твърдо обозначи своята позиция. Единственото, за което се договориха, е да продължат разговора по темата ПРО“, заключи събеседникът.

Друг източник на „Комерсант“ от руската делегация заяви, че от срещата в Сочи не е трябвало да се очаква пробив. „От мълчанието разбираме, че главната дума по този въпрос е на САЩ. ЕвроПРОса техни технологии и техни пари. Но именно Вашингтон не е готов да дава гаранции и администрацията на Барак Обама честно призна пред нас, че не й достига ресурс да убеди Конгреса и военните в необходимостта от такъв документ. Още повече преди президентските избори. Това е даденост.“

В Сочи се поизясни и съдбата на руската инициатива за създаването на съвместна с НАТО секторна система за ПРО – предложение, направено от Дмитрий Медведев на форума в Лисабон. В отговор на въпрос на „Комерсант“ актуална ли е сега тази тема Сергей Лавров заяви, че не може да бъде постигната договореност по нея. „Партньорите от НАТО говорят за пети член от Вашингтонския договор. Ние възприемаме това като реалност“, заключи министърът. Тази точка от Северноатлантическия договор постановява, че сигурността на страните от съюза не може да бъде осигурявана от държава, която не е член на пакта.

Андерс Фог Расмусен на свой ред потвърди, че Русия не бива да разчита на юридически гаранции по въпроса за ПРО. „Не мисля, че са необходими нови договори. Най-добрата гаранция ще бъде активното сътрудничество и съвместната работа“, каза той. По този начин вчерашните преговори станаха поредното потвърждение на факта, че по въпроса за ПРО Москва и НАТО не намират общ език и скоро няма да го намерят, ако въобще това стане.

Но, както изясни „Комерсант“, реален напредък по темата едва не е бил постигнат на състоялата се в края на май среща на върха на Г-8 в Довил, където се срещнаха президентите на Русия и САЩ. На тази среща за президентите е било подготвено да подпишат съвместна декларация. Текстът й е бил съгласуван от руския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков и заместник-държавния секретар на САЩ Елън Таушър. В него между другото се съдържаше уверение, че ЕвроПРО няма да бъде насочена към Русия. И въпреки че това не може да бъде тълкувано като юридическа гаранция приемането на такава декларация би означавало старт на преговори по същество по тази тема. Но Барак Обама в последния момент се е отказал да приеме изцяло съгласувания от преговарящите екипи документ.

Източници на „Комерсант“ твърдят, че това се е случила заради становищата на ЦРУ и Пентагона, които не искат и да чуят за каквито и да било гаранции, които могат да ограничат разполагането на системата за ПРО в Европа. Обама се е озовал трудна ситуация. „На срещата на върха в Довил Медведев директно го попита: Защо не подписваме декларацията?“, спомня се един от участниците в довилската среща. „Обама не намери какво да отговори и силно се намръщи“.

Сега Вашингтон предлага да се върнем към отхвърлената декларация. Но този път Москва не бърза. „Бихме искали да разберем защо не можеше да я подпишем в Довил, а става възможно сега“, поясни събеседникът на „Комерсант“. Значи зад това се крие нещо. Някаква нечестна игра. Това не е радващо.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.