А летният терор върху емигрантите, Гоше?

(По повод на статията на Георги Николов Летният терор на емигрантите)

Снимка: Уебшотс

Има някои истини в написаното и ме позаболя. Но нека видим нещата и от другата страна. Само първата година си дойдох в България с желание. Исках да видя най-близките – но и моите приятели, и тези, с които се запознах по нета оттам.

Следващата година – само най-близките и моите приятели, а по-следващата – само най-близките. За по-нататък мисля да си спестя и това – самолетен билет и на гости при мен е най-доброто решение. Ако не е старата ми майка…

Какво струва едно идване на емигранта. Самолетните билети са най-малкия проблем. Да речем, че струва минимум седмична надница. Разходките до България са и пропуснати ползи – разходите ни по собствеността там текат, а приходи няма. Майната му и на това. Майната му и на факта, че в България харчим много повече – с 3-4 пъти отгоре, отколкото бихме изхарчили в страната, в която работим и живеем.

Защото тук ни чакат с жадни очи една камара хора, институции и кво ли не. Скъпотията в България надхвърля западноевропейската, надхвърля и тази в Турция и Гърция, а там на срещите с познати си абонат на сметките.

Но майната му на всичко, почваме трескаво да се гласим за отпуската. Приготвяме няколко тениски и парцали. Три-четвърти от куфара е пълен с подаръци за близки и познати. Не може да си дойдеш с празни ръце – дори и най-близките, които казват, че нищо не искат, тук си имат всичко, едва прикриват разочарованието, когато им протегнеш празна ръка за поздрав.

Подаръците са обикновено недостатъчни, всеки очаква повече – така че това е времеотнемаща, разходоотнемаща – и накрая – силно неблагодарна работа. Винаги си забравил някого, затова накупуваш от транзитна зала сувенирчета и дребни подаръчета, за да разбереш в България, че така е още по-зле. Глей го тоя, аз очаквам камера или ай-фон, той ми носи ключодържател.

Защото презумпцията е, че ти ТАМ си се нажабил, ти ТАМ береш парите от дървото и ТАМ имаш тукашното свободно време – но нямаш желание да ни помогнеш на нас -ТУК.

Ти толкова ме и уважаваш. Кво ми звъниш ся. Хубаво, да се видим. Отиваш с подобаващо закъснение. За две-три питиета ще го изтърпя да ми разказва как е Там. Нека разбере, че е излязъл от живота ми(НИ).

Това го знаем много добре – усетили сме го още на първото идване. Излезли сме от живота ви, дори и най-близките не сте същите. Ако все пак стане дума за сравнение, щото разговора винаги стига до там и почнем да говорим то е само, че искаме да покажем, че така, както е тук – не става – затова говорим как е ТАМ.

Не искаме никого да убеждаваме, че сме направили правилния избор. Такъв мотив не съществува. Защото още като напуснеш самолета, те блъска България действителността, която, ако си отвикнал, те смазва. Мръсотията, тротоарите, улиците, уличното движение, кучетата, сградите, прахоляка, псувните, ченгетата – действителността те блъска от всеки детайл.

Ако постоиш достатъчно – се свиква, все едно не си виждал другия свят. В който се бачка много, но всичко е по правилата и е чисто, а хората са усмихнати. А не злобни дегенерати, сгърбени нещастници, мутри, фолкдиви и цигани, гледащи в земята.

И знаеш ли, Гоше, разговорите ми последните години не са толкова кво станало с тоя или оня от нашите. Кой се споминал, кой го ударил инфаркта, кой станал пазач и се алкохолизирал – ми те 90 процента от хората във възрастта, за която говориш, са напълно отписани. Пазачи, или работещи на частници за 300 лева, чиновници, треперещи под поредния партиен маймун да не ги изгони.

Фалирали бизнесмени (кризата), или най-разпространената и дразнеща категория – бизнесмени, или специалисти-въздухари. Те идват със скъпа кола и носят маркови дрехи и часовници. Демек, реализирали се тук, имащи добра професия, учили хората, успели.

До третата ракия (нали знаете – емигрантите винаги черпят), когато ще ти изплаче. „Много съм зле, брато, ако знаеш колко съм хлътнал.” Та това е основният моабет след третата ракия, Гоше – колко са зле тук, как нищо не върви и как нищо не става. Та, ако може, виж там, помогни нещо.

Как бе, Гоше, трябва да почна да строя блокове за моите познати ли? И да направя фабрика, за да имате работа. Къде биха те взели с твоите три празни висши, без никакъв език (на книга всички знаете поне по 2-3) алкохолизиран, огрубял и облъскан – те пазачи тук си имат достатъчно.

Или да изляза от живота ви – щото не искам да ви помогна. И кво – отпуската, която съм си заслужил, ще изпълвам с тройно раздути разходи, отрицателни емоции, идиотско обслужване, неблагодарност, всеобщ негативизъм, лъхащ от всичко в тази оскотяла страна. Вместо да отида за 10 дни на Канарите и да изхарча три пъти по-малко пари и всичко да е ОК. Заради майка ми, Гоше – не заради теб. На теб – (finger) оттук нататък.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.