Судан се раздели, какво следва?

Би Би Си

Повече от два милиона са бежанците от кризата в областта Дарфур в Судан, загиналите са над 200 000. Снимка:Ройтерс

Новосъздадената Република Южен Судан ще се изправи пред много предизвикателства, но и Судан ще изпадне в еднакво уязвима позиция. Хартум ще трябва да се справя без петролните резерви на юга и с продължаващите сражения в Дарфур, както и с пресните конфликти в Южен Кордофан, а вероятно и на други места. Освен това идентичността на Судан е обсъждана разгорещено, а външният свят наблюдава с безпокойство.

Отцепването на юга ще нанесе удар върху самочувствието на хората, които досега се славеха като „най-голямата страна в Африка“ и на президента Омар Башир, който ще председателства разделението. Негови официални лица, като говорителят на партията Национален конгрес Ибрахим Гандур, настояват, че държавният им глава е увеличил величието си след като сложи край на гражданската война между севера и юга.

Гандур смята, че Южен Судан е най-голямото главоболие на Хартум и обтегнатите отношения с бившите субекти изглеждат неизбежни. Той обаче приема, че времената за Судан са трудни, макар да отрича, че вина за това носи партията му. „В Судан има проблеми, но те отчасти са породени от чуждестранни намеси и някои от нашите съграждани участват в конфликтите, защото се интересуват от властта“, изтъкна той.

Въпреки това, ударът върху икономиката на страната несъмнено предизвиква големи тревоги. През изминалото десетилетие в Хартум имаше бум на строителството с приходите от петрола, но около три четвърти от петрола е на юг. Според клаузите на мирното споразумение от 2005 г., Хартум и Джуба си поделят приходите от южния петрол поравно. Икономисти от севера изчисляват, че сега ще се изправят пред 36 процента дефицит в бюджета. Част от него ще бъде възстановен след като се подпише споразумението, което ще определи колко ще плаща Южен Судан на севера за използването на петролопроводите, рафинериите и терминалите за износ.

Гандур и други официални лица от севера се надяват, че фокусирането отново върху земеделието и увеличените приходи от добив на полезни изкопаеми и особено от добива на злато, може да запълнят остатъка. Но с предстоящата независимост на юга, новата суданска лира вече пропада пред долара, резервите от чужда валута се изчерпват и всичко това се усеща на местните пазари за храна, където цените се увеличават.

Ислямисти в Судан. Снимка: 20минют

Преди два месеца всичко беше евтино, сега има голямо увеличение. Месото беше 12 судански лири, сега е 20, захарта поскъпна двойно“, казва Мохамед, докато пазарува в Омдурман, град-близнак на Хартум през река Нил. „Ние страдаме от тези високи цени“, изтъкна той. Това напомня познатия образ на приключилия банкет – онези демонстрации, които два пъти свалиха от власт судански държавни глави. „Подобно е на това, което се случи през октомври 1964 г. и април 1985 г.“, заяви Хадж Хамад, икономист, който ръководи консултативна група за социално и човешко развитие. „Посягате върху недосегаемото – хранителната кошница, и обикновено ако в Судан съпругите удрят върху тенджерите през нощта, когато силите на реда спят, ще има смяна на правителството“, допълни той.

Судански официални лица отхвърлят подобни твърдения като изтъкват, че основите на икономиката са силни. Трябва обаче да се безпокоим, особено ако не бъде открит нов петрол, който да допълни ограничените резерви на севера или световните цени се сринат. Судан ще се опита да настоява за опрощаване на колосалния си дълг – около 39 милиарда долара – и за вдигане на санкциите на САЩ.

Това зависи от драматичното подобряване на трудните в момента отношения на Хартум със Запада. Това ще се случи само ако Хартум промени начина, по който се справя с районите от севера, които отхвърлят политиките му. „Трябва да попитаме: Как ще бъде управляван северът“, заяви за Би Би Си Ясир Арман, генерален секретар на Народното движение за освобождение на Судан-Север, северното крило на бунтовниците, които извоюваха южната независимост. „Така можем да избегнем опита от миналото“, допълни той.

Южен Кордофан е последната част от огромна страна, която потъна в насилие. Сблъсъците между народа Нуба, който подкрепя Народното движение за освобождение на Судан-Север и суданските въоръжени сили продължават вече месец. Църковни групи заговориха за „етническо прочистване“ на Нуба, а американският президент Барак Обама изрази тревогата си заради съобщенията за нападения на етнически принцип.

Лидерът на движението Малик Агар предупреди, че сраженията в Южен Кордофан могат да обхванат и неговия район, щата Син Нил и други места. И това не е всичко. Гражданската война в Дарфур, която избухна през 2003 г., все още не е решена. Правителството се надява да подпише през юли споразумение с бунтовническата сила – Движение за освобождение и справедливост.

Но това движение не е силно във военен аспект. Бунтовниците, които наистина имат някакво влияние, или не преговарят, или няма вероятност да подпишат споразумението. Периодично избухват сблъсъци и огромни райони от отдалечени райони са станали изключително опасни. Повечето експерти смятат, че решение на проблемите в Дарфур няма да има, докато не бъдат решени основни въпроси за развитието и отношенията във властта.

Президентът Башир е издирван от Международния наказателен съд за предполагаем геноцид в Дарфур, което значи, че е отлъчен от западния свят. Президентът, който е на власт след като взе властта с държавен преврат през 1989 г., заяви, че ще подаде оставка преди следващите избори, но не всички са убедени, че това ще стане. Той вече обяви намерението си да се върне към чистата форма на шериата или ислямското право.

През 90-те години Хартум прие Осама бин Ладен, затова завръщането към радикализма е големият страх на Запада и на много суданци. „Те се опитват да се върнат към по-радикалния модел, но няма да могат да го постигнат“, заяви Хафиз Мохамед от групата Справедливост за Африка. „Те са в по-слаба позиция. През 90-те години можеха да съберат хора за джихад, но хората вече са уморени от войната“, допълни той.

Все пак, външната заплаха, била тя от северни бунтовници, старите врагове в южен Судан, чужда намеса или „враговете на исляма“, може да бъде използвана, за да се обедини Судан в един много тежък период. В крайна сметка, уроците от Южен Судан и Дарфур могат да се окажат верни, независимо кой е на власт. Ако големи райони от страната продължават да се чувстват маргинализирани, в Судан никога няма да има мир.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.