Провалът на „флайтилията“ – Израел спечели пропагандната война

Ирина Петрова

Израелци приветстват самолетите, които прелитат над Тел Авив в чест на Деня на независимостта на страната. За да се запази като държава, Израел трябва да намери баланса между разнообразието и фундаменталните ценности. Снимка: Ройтерс

Израел празнува победа, каквито, уви, не се случват твърде често в живота ни – победа в информационно-пропагандната война. Поредната провокация на пропалестинските активисти бе провалена. Почти никой от участниците в планираната акция на солидарност с Газа не успя да стигне до летище „Бен Гурион“. Грандиозно шоу не се получи и медийният интерес към т. нар. въздушна флотилия – „флайтилия“, бе доста слаб. Най-важното в цялата история обаче май е рядко доброто сътрудничество между Израел и чуждестранни държави и компании.

Както вече знаем, морският поход към бреговете на Газа, станал известен като Флотилия на мира или Флотилия на свободата, не се състоя благодарение на гръцките власти, забранили на корабите да напускат пристанището. Както призна капитанът на американския кораб, който се реши все пак да отплава и бе спрян от гръцките граничари, никой участник всъщност не се е надявал да стигне до Газа след миналогодишните събития.

Вместо флотилията обаче бе създадена „флайтилия“ (от английската дума fly – „летя“). Няколкостотин миротворци от 17 организации решиха да пристигнат в Израел по въздуха от различни страни, за да организират протестни митинги на летище „Бен Гурион“.

Повечето обаче не можаха дори да се регистрират за полет, тъй като авиокомпаниите бяха получили предварително списъци с имената им. Десетки други бяха задържани след кацането им в Израел и настанени във временни изолатори, за да бъдат депортирани. Самолетите, с които се очакваше да пристигнат участници в акцията, бяха насочвани към отдалечена писта, където пътниците минаваха през проверка на службите за сигурност.

Членове на пропалестинското движение ЕвроПалестина, недопуснати до полети от Париж, митингуваха на самото летище „Шарл де Гол“, където скандираха антиизраелски лозунги. Малки безредици имаше и на женевското летище. Някои активисти просто си останаха вкъщи, предупредени от своите организации, че може да им откажат превоз. Две американски активистки, дошли със самолет от Атина, се върнаха обратно, след като получиха отказ за влизане в Израел.

До „Бен Гурион“ успяха да си пробият път само неколцина раздорници, пристигнали от Тел Авив. Техните плакати срещу „ционисткия режим“ и призивите за „освобождаване на Газа“ обаче не събудиха съчувствие сред околните. Наложи се полицията дори да защитава кавгаджиите от пътниците, взели да спорят с тях твърде емоционално като същински израелци.

Как всъщност Израел сполучи да предотврати една толкова мащабна провокация?

На първо място, неоценима бе помощта на Гърция, която не допусна флотилията да отплава от нейни пристанища. Сътрудничеството между Атина и Ерусалим показва, че в региона се заражда нова геополитическа реалност. Нека припомним, че доскоро Гърция традиционно подкрепяше палестинците, а дипломатическите й отношения с Израел се развиха до пълен формат едва през 1990 г.

Тези промени естествено не идат оттам, че в Атина се формира по-топло отношение към еврейската държава. Просто през последните години Гърция откри съществени причини да сътрудничи с Израел. Икономическите й проблеми принудиха гърците да оценят възможните ползи от израелски инвестиции и туризъм. Приятелството им с палестинците междувременно срещна спънки, тъй като Хамас – управляващото движение в Газа, е смятано в Европа за терористична организация, а днес Гърция не би оцеляла без европейската финансова помощ.

Израел пък търси в региона партньор, който би могъл да замени Турция. За щастие не отложихме това дирене на нови контакти „за после“ с надеждата Анкара да се опомни и да поднови едновремешните връзки помежду ни. Енергичното развитие на сътрудничеството между Израел и Гърция подпомага решаването не само на икономически, но и на политически задачи, сочи примерът с Флотилията на свободата.

Европейските авиокомпании също демонстрираха отговорно поведение, като не пуснаха в самолетите над 200 палестински активисти. Основната заслуга обаче е на израелските власти, които своевременно им бяха изпратили списъци с нежелателни лица, съпроводени с ясно формулирана позиция по въпроса. Компаниите бяха предупредени, че на тези хора е забранено влизането в Израел и превозвачите ще трябва да ги връщат обратно за своя сметка. При това самолетите, които все пак докарат участници в безредиците, може да срещнат проблеми с обслужването на израелското летище.

За кратко време тайните служби свършиха огромна работа – установиха самоличностите на хората, наканили се да летят до Израел за проявите на „флайтилията“.

Сериозна бе и подготовката по места. Полицейските служители получиха специален инструктаж; в „Бен Гурион“ бяха подбрани точки за наблюдение и следене на подозрителни лица. Полицаите не носеха оръжие; предупредени бяха, че всички техни действия ще бъдат заснемани от западни фотографи и оператори на телевизиите.

Нещо повече, точно същия ден министерството на туризма изпрати на летището свои служители, които да поднасят на „добропорядъчните“ туристи цветя и да им връчват брошури с полезна информация с цел обстановката на повишена готовност да не помрачи още от първите стъпки представите им за Израел.

Ако преди година властите у нас бяха погледнали също тъй сериозно на Флотилията на мира, със сигурност би било напълно възможно да се избегнат и сблъсъкът на борда на „Мави Мармара“, и последвалият международен скандал. Отговорните лица явно са започнали най-сетне да се учат от собствените си грешки и да прогнозират събитията с няколко стъпки напред, вместо да реагират „постфактум“.

Радващ е и друг момент – този път се действаше оперативно. Когато шведска яхта се опита да отплава от гръцкото пристанище под флага на Сиера Леоне, шефът на израелското външно министерство Авигдор Либерман веднага установи контакт с президента на тази държава, а служителите му – с други високопоставени чиновници. И в крайна сметка Сиера Леоне забрани на кораба, нарушил блокадата, да използва нейното знаме.

Същевременно в Израел се чуваха предложения да не вдигаме излишен шум и да пренебрегнем акцията на миротворците – нека си пътуват спокойно за Газа или дори да съберат някой митинг в „Бен Гурион“. Някои наистина бяха повярвали, че участниците във „флайтилията“ са почтени граждани, тръгнали към палестинските автономни земи, за да развиват благотворителна дейност, да садят дръвчета и да ходят на театър. Буйното поведение на размирниците на летището – макар и само неколцина – обаче показа, че миротворците от самото начало са планирали да привлекат възможно най-голямо внимание към своята акция и да провокират израелската полиция, та по възможност да я подтикнат към насилствени действия.

Сега пропалестинските дейци подготвят протести из целия Западен бряг. Още в събота 50 активисти, успели да се промъкнат през полицейските кордони, предизвикаха безредици в палестинското село Наби Салах и на пропускателния пункт Каландия. И ако не бяха срещнали твърда съпротива, трябваше да очакваме още по-мащабни акции, защото, разминат ли се с наказанието, тези „борци за мир“ само стават по-агресивни.

Операцията за предотвратяване на „миротворческия“ десант бе успешна като цяло. За пръв път от много години Израел прояви твърдост не само на бойното поле, но и в дипломатическите сражения – и получи пълна подкрепа от международната общност. Явно Западът започва да схваща не само заплахата, идеща откъм радикалния ислямизъм, но и факта, че Израел също е цивилизована държава и също така няма намерение да се примири с тази заплаха. Не бива обаче да се отпускаме. Трябва да отговаряме също тъй бързо и своевременно на всяка бъдеща провокация. Светът ще склони да защити Израел, само ако Израел бъде готов да се брани сам.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.