Африканският маратон на Меркел

сп. Шпигел

Това е едно пътуване в сърцето на континента: канцлерката Ангела Меркел предприема амбициозна програма за Африка с посещение в три страни – Кения, Ангола, Нигерия – за три дни. Тя иска с икономическо сътрудничество и засилен натиск да тласне властниците поне малко към справедливост и свобода.

Двамата бойци от племето самбуру пред входа на хотел „Интерконтинентал“ се усмихват приятелски. От столетия племето се противопоставя на промените. А сега те са тук. Току-що покрай тях е преминала тази германска канцлерка, която си е наумила нещо съвсем различно за Африка. но тя вече си е тръгнала. За хората от самбуру е време за почивка, след като работният ден е приключил.

За Ангела Меркел обаче работата едва сега започва. Канцлерката трябва да пътува три дни в Африка – от Кения през Ангола до Нигерия. На всяка страна се падат по около 20 часа. Часове, в които Меркел трябва да се срещне с президенти на държави, министър-председатели, председатели на парламенти, партийни шефове и религиозни лидери, за да ги мотивира за промени. Поне малки.

Става дума за „Good Governance“, както го наричат: добро държавно управление, правова държава, борба с корупцията. Става дума за икономическо сътрудничество, за нови пазари за германските стоки. Естествено, става дума и за петрол, тъй като Нигерия и Ангола са двете основни петролни държави на Африка.

Меркел иска да спечели точки с новата си концепция за Африка: африканците вече не трябва да бъдат бедните роднини, а равноправни партньори в преговори. „Ще работим заедно на равни начала“ Във вторник Меркел се срещна първо с кенийския президент Мваи Кибаки, после – с някогашния му противник, министър-председателя Райла Одинга. След това тя изнесе реч в университета в Найроби, където е говорил и Барак Обама, докато още е бил сенатор.

За Меркел това е второто най-дълго пътуване в Африка след 2007 г. Неотдавна тя отбеляза, че наистина в посещението й са включени едва три от 54-те държави на континента, но каза, че иска „с това да постави знак, че Германия се отнася много сериозно към развитието на африканския континент; че ние все повече ще засилваме съвместното партньорство и ще работим заедно на равни начала“.

Дали новата концепция ще проработи? Във всеки случай германската бизнес делегация, която придружава Меркел по време на обиколката, е малка – тя включва само десетима мениджъри. Сред тях са шефът на „Луфтханза“ Кристоф Франц, а също членове на управата на „Дойче банк“ и на строителната компания „Билфингер Бергер“. Тази делегация бледнее в сравнение с делегациите при пътувания в Азия.

Държавният секретар за икономиката Йохен Хоман, който е част от делегацията, каза: „Който иска да инвестира, трябва да направи така, че да постави съответните рамкови условия.“ Рамкови условия е кодова дума: борете се за правова държава и срещу корупцията! Кения, Нигерия, Ангола – и трите страни са „локомотиви на растежа“, казва държавният секретар в министерството на икономическото сътрудничество и развитие Ханс-Юрген Беерфелц. „Но има значителни проблеми, що се отнася до „Good Governance“, добавя той.

Китай отдавна е там

Има обаче още един проблем. Германците може би са позакъснели. Защото китайците отдавна наливат милиарди в Африка, осигурявайки си влияние, земя и суровини. Когато някой африкански лидер поръча в Пекин жп линия или стадион, той бързо получава необходимите материали заедно с китайски работници. Това не носи нищо на обикновените хора в Африка, най-вече не създава работни места.

Вместо това Меркел и компания искат да заложат на големи проекти в селското стопанство. Затова в делегацията участва министърката на прехраната, селското стопанство и защитата на потребителите Илзе Айгнер. Нейната теза е, че Африка гладува заради загуба на реколта, която може да се избегне. До 50 процента от реколтата се губи при транспортиране и складиране. Кения даже не може да задели семена за посев от добрата си реколта, а Ангола използва едва 10-20 процента от площите, с които разполага.

При пристигането си в Кения в понеделник Меркел, Айгнер и нейните държавни секретари се бяха въоръжили с множество числа, статистически данни и идеи. Липсва само пряка връзка с често непроницаемите африкански лидери. Не винаги може да се разчита на тяхната дума, на техните обещания. Африка е един упорит континент. А успехите бързо се унищожават.

В Кения при размирици през 2008 г. загинаха над 1400 души, стотици хиляди и до днес живеят в бежански лагери. Меркел е първият високопоставен западен представител, който посещава страната оттогава. Обама например не се е връщал тук, откакто стана президент на САЩ. Той не включи страната в посещението си в Африка през 2010 г. В Ангола се е възцарил мир едва от 2002 г. след десетилетията гражданска война, макар че сега висшите слоеве на обществото забогатяват, а инакомислещите са потискани. Нигерия, от своя страна, е сред най-богатите, но и най-корумпираните африкански държави. Принципът на пробата и грешката

Не е ли всичко това някак безнадеждно? Меркел изглежда като напълно прагматична естествоизпитателка. Проба и грешка. Може би така ще се действа. Във всеки случай на борда на правителствения самолет „Конрад Аденауер“ тя беше облечена доста неофициално – с виолетова жилетка, кафяви велурени обувки и кехлибарена верижка. Горещите политически теми бяха на десетки километри: Гърция, Египет, разделеният вече Судан. На тези фронтове сега за нея има почивка.

Горе, във висините, където пътуваше Меркел, спокойствието беше нарушено само веднъж: когато някъде над Полша самолетът за няколко секунди попадна във въздушно завихряне, предизвикано от друг, летящ по-високо самолет. Специалистите наричат това турбуленция. При нея се чува тъп думкащ звук, както когато кола преминава през жп прелез с голяма скорост. Накрая се чу гласът на пилота, който помоли за извинение „скъпата госпожа федерален канцлер“. А после полетът продължи към Африка.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.