Популизъм без рейтинг – доверието в Путин се срива

 Александра Самарина, Алексей Горбачов

Владимир Путин с подареното куче и Бойко Борисов. Снимка: официален сайт

По данни на центъра „Левада“, броят на хората в Русия, недоволни от дейността на правителството, двойно надхвърля вече показателя от т. нар. бурни години – 90-те. Днешните власти използват споменатия период като плашило, хвърляйки върху него вината за много социално-икономически проблеми – дори се обявяват за пряка противоположност на тогавашните министри, завихрили доста „урагани“.

Експертите обясняват недоволството с това, че гражданите са разочаровани от следкризисната политика на държавното ръководство, а патерналистките надежди са разбити. Събеседниците на „Независимая газета“ не изключват и възможността да започне „война на проучвания и интерпретации“ – в светлината на предстоящата президентска кампания.

Над половината участници в допитване на „Левада“ – 53 на сто, посочват като основен упрек към кабинета неговото безсилие в борбата срещу инфлацията и спада в доходите на гражданите. През 1999 г. това обвинение отправяха към чиновниците 25 процента от анкетираните. След 11 години виждаме, че двойно (от 18 на 40 процента) е нараснал броят на хората, осъждащи правителството за това, че не полага грижи за социалната защита на населението. Виждаме и повече недоволни от това, че правителството не може да им осигури работа (съответно 31 и 40 на сто).

Всеки пети от запитаните е убеден, че правителството е корумпирано и действа в собствен интерес или пък в интерес на едрия бизнес. През 1999 г. за корумпирано го смятаха 3 на сто от участниците. Сравнително малцина обаче обвиняват чиновниците, че не могат да гарантират на хората антитерористична сигурност (14 процента) и мир в Северен Кавказ (6 на сто).

Ще отбележим, че за 11 години отношението на сънародниците ни към кабинета само се е влошило. А броят на жителите, които нямат никакви претенции към правителството, е доближил минималните за този период 5 процента. Макар че според допитване от 1999 г. пълна липса на претенции са декларирали тогава една четвърт от анкетираните – 24 на сто.

Директорът на центъра „Левада“ Лев Гудков заяви пред „Независимая газета“, че тази тенденция се очертава в неговите анкети още от миналата есен. Социологът вижда причините в бавното излизане от кризата: „Хората видяха, че въпреки обещанията на държавното ръководство няма никакъв пробив, а перспективите за по-добър живот са съмнителни. Разочарованието сред гражданите рязко нараства“.

Според Гудков, при това положение и с оглед на кампанията за президентските избори през 2012 г. премиерът Владимир Путин „би могъл или да напусне едно такова правителство, като се кандидатира за президент, или спешно да лансира нови популистки инициативи“.

Интересно е, че другите социолози не бързат да споделят песимизма на Гудков във връзка със спадналия рейтинг на кабинета. Шефът на фондация „Обществено мнение“ Александър Ослон например съобщи за „Независимая газета“, че не е констатирал резки промени в отношението на хората към правителството: „Просто гражданите днес се вглеждат по-внимателно в това, което ги заобикаля. Времената се менят – и процесът е обективен.“

Шефът на центъра за изследвания на общественото мнение ВЦИОМ Валерий Фьодоров анализира дълго време данните на „Левада“, които бе поискал от „Независимая газета“, но после отказа коментар. Служителите от ВЦИОМ обясниха, че началникът им е твърде зает и „не може да говори“. Според Ростислав Туровски, който оглавява отдела за регионални проучвания в Центъра за политически технологии, „днес всички допитвания се интерпретират в контекста на отношенията в управляващия тандем и днешното – на „Левада“, показва, че правителството начело с Путин губи своята ефективност“.

„Съответно, според тази логика, резултатите от анкетата ще бъдат интерпретирани като доказателство, че Медведев трябва да е основният кандидат на управляващата партия за президентския пост, щом правителството допуска толкова силно да се влошат собствените му показатели – поне както ги виждат хората“, каза експертът. Туровски схваща каква е политическата конюнктура: „Появата на тези данни автоматично означава война на социологическите сондажи. Войната на интерпретациите ще открои и други данни, сочещи точно обратната тенденция“.

Събеседникът ни обаче отбеляза, че „отношението към чиновниците наистина се мени към по-лошо (…) и не само заради ниската ефективност на правителството, но и защото обществото започва да реагира на собствените си завишени очаквания към Путин и неговите министри“.

Това разочарование идва според него оттам, че „за пръв път от много години начело на правителството застана един твърде силен политик, лидер с високо доверие сред населението, на когото обществото възлага особени надежди“. При все това, „ако хората видят, че правителството, на което са имали доверие, не се справя с текущите задачи, недоволството им започва рязко да расте и предявяват претенции“, забеляза Туровски.

Правителството падна в капана на популизма, който само бе насаждало години наред, коментира Андрей Рябов от научния съвет на Московския център „Карнеги“. „Системата за ръчно управление дълго пускаше корени у нас и накрая започна бурно да кълни. И хората питат сега като в оня виц: къде е компотът? Ами няма компот и няма да има. Затова естественото им негодувание се насочва не срещу глобалната криза, а срещу собственото им правителство, техния патрон, който обаче не решава всекидневните им проблеми“, обяснява политологът.

Днес кабинетът, щедро раздавал на електората популистки обещания през всички тези години, е в трудно положение. Кръгът се затваря – след вълната от очаквания идва затишие, сетне отлив. Буря май не се задава, но правителството се е превърнало в заложник на собствената си политика. Изборите наближават и то е принудено да плоди все нови примамливи проекти, да раздава нови обещания, но може отново да срещне доста проблеми с изпълнението им.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.