Опасната независимост на Южен Судан

Политком.ру

Най-новата история упорито се мъчи да опровергае марксизма с неговия икономически детерминизъм. Защото не се виждат никакви икономически основания на Земята да се роди нова държава, Република Южен Судан – причините за появата й се крият в религиозно-политическата сфера. Нещо повече, със сигурност тъкмо липсата на икономическа база в обозрима перспектива превръща най-новото държавно образувание в Африка в източник на гарантирани бедствия – и за собствените му граждани, и за техните съседи.

Судан е съвсем типична африканска страна. Бивша гигантска колония, изкуствено създадена от европейците, страдала десетилетия наред от крайно жестока гражданска война, днес тя живурка едвам-едвам с доходите от неефективно разработвани петролни находища. Една страна с милиони мизерстващи граждани и жесток, сякаш вечен управник. Судан изпъква май само с размерите си и факта, че населението му доста ясно се дели на две групи: араби и мюсюлмани от Севера и южни племена – християни или езичници.

Подобно разделение можем естествено да съзрем и в други държави – западно от Судан, разположени по южните граници на Сахара. Пустинните им северни региони обаче по принцип са слабонаселени – сахарският климат е твърде суров. А през Судан протича Нил, благодарение на който са многобройни и арабите мюсюлмани от Севера, и южните племена.

Но идват промени – от 9 юли южняците имат вече собствена държава. Това не стана лесно. Фактически още от 1956 г., когато Судан получи независимост от Великобритания, там бушува гражданска война – нещо типично за Африка. За да очертаем контурите на воюващите страни, бихме обобщили, че арабите мюсюлмани се стремяха да ликвидират възможно повече от южните си съотечественици, също образували редица войнствени фракции и групировки.

До 2004 г. основните бойни действия бяха приключили. Ето и причините. Режимът на президента Башир призна, че няма никаква възможност да победи южняците. Същевременно доста се изостри конфликтът с чернокожите мюсюлмани от западната област Дарфур. Ако държеше спокойно да трупа богатства, разработвайки богатите петролни ресурси на страната, официален Хартум трябваше да сложи край на войната. Няколко години двете части на Судан се мъчеха някак да се спогаждат в общата си държава, но стана ясно, че това надали е възможно. Отначало – в края на 2009 г., бе приет закон за референдум в Южен Судан, който да реши съдбата му, а през януари 2011 г. се състоя и самото допитване. 98 на сто от местните жители гласуваха за независимост.

Нека отбележим очевидната разлика между Южен Судан и други нови държави като Източен Тимор. Докато тиморците отдавна вече бяха водили борба за независимост, и то организирана, основната причина южните суданци да получат независимост не бе стремежът им към своя държавност. Северът просто се опитваше да ги унищожи как ли не – и десетките години война убедиха южняците, че съседите им не хранят топли чувства към тях.

И което е още по-важно, на местните вождове много повече им изнася да се чувстват управници на цяла държава, но те нямаха никакви шансове да влязат в общосуданската политика. Мирните споразумения осигуриха през 2005 г. вицепрезидентския пост на един от южносуданските военни лидери – Джон Гаранг, но след по-малко от шест месеца той загина при въздушна катастрофа, а причините й все още са предмет на слухове.

Тъй че всички условия за появата на нова държава явно са налице: нежеланието за съвместен живот с недружелюбните съседи, религиозно-етническите различия с тях, стремежът на местните елити към по-високо положение. Някой би запитал как смята да се издържа новата държава. Това всъщност е засега най-тревожният въпрос.

Основните судански петролни находища са разположени в южната част на страната. Новата държава обаче не може да разчита кой знае колко на тях – богат на петрол е спорният район Абией, който се намира на границата между Севера и Юга. Отпърво се предвиждаше съдбата му да бъде решена или чрез референдум, или с международно посредничество, или като се комбинират двата подхода. Но бързо се разбра, че в региона има два вида икономически ресурси (плодородни земи и петрол), които не може да бъдат поделени между двете основни групи от местното население – симпатизанти на северняците и на южняците съответно.

Международният арбитраж отсъди първоначално, че Северът трябва да получи петрола, а Югът – плодородните почви. Просеверните племена обаче се възмутиха – никой не искаше да умре от глад. В крайна сметка официален Хартум фактически поднови бойните действия, повече или по-малко интензивни, и те продължиха до май, когато Северът установи пълен контрол над Абией.

Въпросът от какво ще живее Южен Судан остана без отговор. Местни правозащитници и международни наблюдатели вече отбелязват, че новата държава е пълна с въоръжени до зъби бивши бойци, които познават само един формат за общуване с околния свят – насилието. Ако например в Ирак или Афганистан липсват обективни исторически-цивилизационни предпоставки за демокрация, още по-малко бихме ги открили в Южен Судан.

Дори ако южносуданските лидери решат да насочат своите неуморни и войнствени съграждани срещу северняците (нали имат повод: да си върнат Абией), няма гаранции, че ще ги надвият. Едно е да нападаш в джунглата отряди на северния агресор, а съвсем друго – да водиш пълномащабна война за контрол над територията срещу организирана армия, въоръжавана със средства от петролните печалби.

Днес явно са налице всички предпоставки Южен Судан да стане не само „несбъдната“, а „най-несбъднатата“ държава на планетата. Очертава се международната общност да не обръща много-много внимание на тази нова държава – нали не е Сомалия, превърнала се в база за пирати и ислямски терористи. А хората в някои региони от други африкански страни, които са в конфликт с централните власти, ще видят, че могат да се сдобият със собствена държава, и занапред ще се борят за независимост далеч по-активно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.