Възход и падение на Ахмадинеджад

в. Вашингтон пост

Ахмадинеджад в Ливан. Снимка: АП/БТА

След като с демагогските си изявления и отричането на холокоста на световната сцена иранският президент Махмуд Ахмадинеджад си спечели аналогиите с Адолф Хитлер, неотдавнашното му позорно изпадане в немилост разкрива какво действително представлява иранският президент: меча за еднократна употреба в ръцете на върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей.

Бракът между Хаменей и Ахмадинеджад може да бъде разбран в контекста на иранското вътрешно противоборство. След смъртта през 1989 г. на бащата на революцията, аятолах Рухола Хомейни – чийто суров характер и анти-американизъм зададоха тона на постмонархическия ред в Иран – политическият елит на Техеран се раздели на две школи.

Реформаторите и прагматиците настояваха, че за оцеляването на Ислямската република е необходимо да бъдат облекчени политическите и социалните ограничения и да се приоритизира икономическата изгода пред политиката. Хардлайнерите, водени от Хаменей, смятаха, че всякакъв компромис с революционните идеали ще подкопае системата, така както Перестройката стори със Съветския съюз.

Изправен пред желанието за промяна, изразявано от младото иранско население, Хаменей изглежда бе загубил войната на идеите в началото на 2000-те години. Никой не можеше да предположи, че спасението му щеше да дойде в лицето на Махмуд Ахмадинеджад, непознатия дотогава кмет на Техеран.

Набожният популизъм на Ахмадинеджад отекна дълбоко в сърцата на работническата класа, а революционното му усърдие и воля да напада противниците на Хаменей му спечелиха благоразположението на върховния лидер, чиято подкрепа за Ахмадинеджад на президентските избори през 2005 г. се оказа решаваща. Балансът на власт между двамата беше демонстриран на церемонията по встъпване в длъжност на Ахмадинеджад, когато новият президент се поклони пред Хаменей и целуна ръката му.

Под одобрителния поглед на върховния лидер, Ахмадинеджад прекара първия си мандат в преследване на вътрешните опоненти на Хаменей, възприемане на твърда линия по ядрения въпрос и подигравки със Съединените щати. Но новоспечелената слава на Ахмадинеджад навън замъгляваше истинската му позиция у дома. Това, което Хаменей не успя да осъзнае беше, че Ахмадинеджад и неговите кохорти преследваха по-големи амбиции от това да бъдат просто негови раболепни слуги.

Те говореха за пряката си връзка със скрития имам – еквивалента на месията за шиитския ислям – в опит да представят духовенството за нещо остаряло. На „неофициални“ срещи – които гъмжаха от агенти на тайните служби, верни на Хаменей – най-близкият съветник на Ахмадинеджад, Рахим Машаей, открито говореше за планове за заместване на духовенството. Последната капка дойде по-рано тази година, когато Ахмадинеджад се опита да сложи ръка на министерството на разузнаването, чийто многобройни досиета относно финансовата и моралната корупция на иранския политически елит са мощни инструменти за политически шантаж и убеждаване.

Пред публиката върховният лидер се отнасяше равнодушно към проявите на неподчинение от страна на Ахмадинеджад, но в частен порядък той насъска чакалите, които отдавна точеха зъби за възмездие над президента. Мощните гвардейци на ислямската революция – които помогнаха за преизбирането на Ахмадинеджад на оспорваните избори през 2009 г. – бързо декларираха вярност към Хаменей, след което няколко от президентските съветници бяха арестувани.

Един бивш революционен гвардеец и настоящ член на парламента, Мохамад Карамирад, миналата седмица изпрати на Ахмадинеджад послание под формата на зловеща персийска поговорка: „Ако Хаменей ни каже да му занесем шапка, ние знаем какво да му занесем“, разбирай главата на човека, който носи тази шапка.

Освен че доказа върховенството на иранския върховен лидер, възходът и падението на Ахмадинеджад демострира презрението, с което техеранската управляваща върхушка се отнася към интелигентността на своето население.

Опетненото преизбиране на Ахмадинеджад – което накара милиони да излязат на улиците – беше приветствано от Хаменей като „божествена оценка“ и воля на народа. Две години по-късно Ахмадинеджад и другарите му са обвинявани от бившите си поддръжници, че са „извратени ционистки агенти“ и „обладани от дявола девианти“.

Желанието на Хаменей да изправи единен фронт пред света вероятно ще запази Ахмадинеджад във властта до изтичането на мандата му през 2013 година. Хаменей се опитва да властва без да носи отговорност, а това изисква наличието на президент, който има отговорност без власт. Един опозорен Ахмадинеджад удобно може да понесе укори за ендемичното икономическо, политическо и социално недоволство.

За Вашингтон, най-добрият изход от братоубийството сред консервативните сили в Иран е борбата да продължава. За срутването на авторитарните режими обикновено са необходими три предпоставки: протести на народните маси, пукнатини сред елита и загубата на желание у режима да използва постоянна груба сила за да се задържи на власт. Макар че в Иран са налице първите две необходими условия, режимът продължава да иска да управлява чрез терор.

И макар режимът да е отслабен, опозицията в Иран едва ли може да се пребори за демокрация в близко бъдеще. Противно на арабските опозиционни движения, на които липсва ясно ръководство, но имат обща цел – да свалят съответните режими – изтормозената и уморена от революцията иранска опозиция си има символистично ръководство: Мир Хосеин Мусави и Мехди Каруби, които са под домашен арест – но няма ясен консенсус за целите си.

Вместо да чакат напразно режима да смекчи твърдата си линия или опозицията да се преустрои, Съединените щати могат да помогнат за каузата на демокрацията и отвореното общество в Иран, като се съсредоточат върху премахването на информационните и комуникационни бариери, които режимът е издигнал. Технологична помощ и инфраструктура за по-добър интернет и сателитни комуникации биха позволили на иранските борци за демокрация да поддържат връзка едни с други и да показват на външния свят какво става в страната им.

Наблягайки на вътрешните спорове и нарушавайки свещени табута – като предизвикателството срещу върховния лидер – Ахмадинеджад се превърна в невероятен, несъзнаващ съюзник на демократичното движение в Иран. Някога смятан за водач на възхода на Ислямската република, той по-вероятно ще бъде запомнен от историците като мъжа, който ускори нейния упадък.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.