Турското лято се превръща в ад

„Турското лято“, както го нарече политическият анализатор Кадри Гюрсел преди известно време, започна като ад миналата седмица. Загубата на 13 турски военни при атака на Кюрдската работническа партия (ПКК) изглежда сложи край на преговорите в парламента между управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и (прокюрдската) Партия за мир и демокрация (ПМД). Всъщност преговорите не водят наникъде, тъй като никоя от страните не се е приближила към какъвто и да било компромис.

ПСР в действителност загуби интерес в преговорите с „кюрдската партия“ още преди изборите. Само като добро пожелание националистическото залитане на ПСР би могло да се разглежда като „приумица“ на предизборната кампания. Всъщност ПСР винаги е подценявала мащаба на кюрдския проблем и се е надявала да разреши въпроса със свои собствени методи.

„Мирният начин“ беше замислен като някои дребни подобрения, отнасящи се до кюрдския език и култура. Според тях останалото щеше да дойде след това с помощта на религиозни братства. Когато това не проработи, ПСР сметна, че е оправдано да превключи към националистически курс и към политиката на сигурността.

Логиката е такава, че ако кюрдската партия и политици не се съгласят на компромис, това означава, че те не се различават от „терористите“. Управляващата партия не е единствената, която мисли така. Опозиционните сили и основните медии често изтъкват тази представа и постоянно призовават Партията за мир и демокрация да осъди каквито и да било връзки с ПКК.

Никой не иска да признае факта, че тази политика е обречена на провал още от самото начало. Ако политиците на ПМД се приближат към някакъв вид осъждане на „съпротивата“ или „движението за свобода“, както самите те го наричат, това означава, че ще загубят социалната си легитимност. Турция трябва да преговаря по кюрдския проблем с легитимните представители на кюрдското политическо движение. ПМД представлява единствената възможност да се направи това, тъй като едновременно е легална партия и същевременно е смятана за легитимен представител на кюрдското движение.

Вече не е тайна, че турската държава и правителство признават за преговарящ Абдуллах Йоджалан (кюрдския бунтовнически лидер, който изтърпява доживотна присъда за държавна измяна в турски затвор, бел. ред.), но им е трудно да се споразумеят с легалната кюрдска партия. Никой не може да отрече, че това е много деликатна материя и ПМД не е „обикновена“ политическа партия. Дори и партията да няма директни връзки с въоръженото движение, тя се стреми да представлява кюрдите, които същевременно подкрепят „въоръжената съпротива“.

Макар да изглежда като „мисия невъзможна“, Турция трябва да преодолее трудностите на това да се занимаваш с такава деликатна материя. В противен случай, ще се върнем обратно към онези ужасни времена и условия в средата на 90-те години на 20 век. Това турско лято ще бъде като ад и ще продължи по-дълго от всяко друго лято.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.