Избори без морков – Путин и Медведев дори не обещават

Млада привърженичка на Путин и Медведев. Снимка: димовски – блог

Нито Путин, нито Медведев не обещават на обикновения гражданин нищо конкретно и не търсят подкрепа от него, а отправят послания към тесни групи, подбрани от тях самите. Тъкмо затова броят на хората, безразлични към борбите в тандема, нарасна тъй силно и ненадейно.

Излъчването на официален кандидат-президент и разчистването на пътя му към главното кресло в Кремъл имат аспект, свързан с апаратната дейност и невидим с просто око. Ясно е, че дори да стане нещо, административната машина ще си свърши рабоотата и ще издигне нагоре който и да било избраник на неколцината души, които всъщност са целият електорат в Русия. Ако обаче тази технологическа операция се посрещне от народните маси равнодушно или с недоволство, президентът-2012 няма да е толкова избран, колкото бюрократично „прокаран“. Няма да притежава нито авторитета, нито властовите възможности на избраниците от 2000, 2004 или даже от 2008 г. Съответно и управлението му ще бъде период на самоподдържаща се политическа криза.

Възможността да бъде осъществен точно този сценарий видимо нарасна през последните месец-два. Когато конкуренцията стана почти открита: Путин основа своя „Народен фронт“, а Медведев огласи пред участниците в Петербургския форум нещо твърде наподобяващо президентска програма. Всичко това на пръв поглед би трябвало да стимулира обществен подем, да мобилизира избирателите, да ги сплоти около двамата лидери съперници и техните идеи. Стана обаче точно обратното. Според центровете за проучвания, доверието към първите лица бележи безпрецедентен спад от години насам.

Както сочи анкета на фонда „Обществено мнение“ (ФОМ), през юли т. г. доверието към президента Медведев е намаляло на 44-45 процента (срещу 62 на сто през януари 2010 г.) и е спаднало главно през първото полугодие на 2011 г. При това ниво на подкрепа и при що-годе открити и конкурентни президентски избори като през 1991 или дори 1996 г. шансовете на Дмитрий Медведев няма да са големи.

Премиерът Путин има повече шансове, но те намаляват може би още по-бързо. През юли т. г. доверието към него падна на 50-51 на сто (срещу 71 процента в средата на 2009 и 63 процента в началото на 2011 г.). Днешното петдесетпроцентово доверие към Путин е онова, с което разполагаше Медведев през март т. г. Сиреч спадът в президентския рейтинг изпреварва спада в министър-председателския само с четири месеца. И при макар че шансовете на Путин в евентуални конкурентни избори явно са по-високи от тези на действащия президент, те също все повече наближават критичната черта.

Което илюстрира и зигзагът на показателя „лоялност към първите лица в държавата“, пресмятан от ФОМ. За „лоялни“ се приемат онези, които имат доверие на дуумвиратите или поне на единия. За „нелоялни“ – хората, които се колебаят заслужава ли доверие поне единият, или открито нямат доверие и на двамата, или пък благоразумно избягват да отговарят на подобни въпроси.

Само допреди година и половина „лоялните“ бяха над 2,5 пъти повече от „нелоялните“ – 72 срещу 28 на сто. Днес, през първите седмици от юли, данните почти са се изравнили: „лоялните“ са 53 процента, а „нелоялните“ – 47. При което въпросната „нелоялност“ е скочила главно през последните 5-6 месеца.

Всички анкетни центрове регистрират през 2011 г. ясно нарастване на обществения скептицизъм и недоволство от властите в Русия. Парадоксално, но факт: през кризисната 2009 г. избликът на песимизъм сред народа не продължи дълго и бързо бе пресечен чрез пропагандни, а и съвсем реални финансови мерки на ръководството. През 2010 г. оптимизмът отново стигна равнищата отпреди кризата, а по някои точки дори ги надхвърли. Но ето че сега, когато кризата уж вече е минало, масите постепенно добиват усещането, че нещата не вървят.

По данни на центъра „Левада“, преди година 29 на сто от запитаните как върви животът избирали отговора „Не е много зле, живее се“. Днес делът на оптимистите е спаднал на 24 процента. Година оттогава видимо е нараснал обаче делът на песимистите („Бедственото положение вече е нетърпимо“) – от 14 процента през 2010 г. на 18 процента в наши дни.

Хората не желаят да видят, че инфлацията намалява. Пресмятаният от ФОМ индекс „ценови ръст“ (стигнал през юли т. г. 90 процентни пункта от 100 възможни) почти не е спаднал през последните месеци – в пълен контраст с миналата година, когато през периода февруари-юни се понижи от 91 на 80 процентни пункта, въпреки че забавянето на инфлацията тогава бе по-скромно, отколкото сега.

Според „рейтинга на министрите“, изчисляван от центъра ВЦИОМ (и включващ 26-те вицепремиери и министри от федералното правителство), през януари 2011 г. делът на положителните отзиви за деветима от участниците е надхвърлял дела на отрицателните, а неотдавна – през юни, такъв резултат са постигнали само шестима, а и тези малцина са влошили положителния си баланс. Обикновените граждани все по-малко разбират какво става в страната и действията на властта будят у тях нарастващо недоверие.

Предизборните прояви на Путин и Медведев, както и съпътстващите изявления и програми би трябвало на пръв поглед да въодушевят хората, да ги въоръжат с ясно схващане за перспективите или поне със знания за алтернативните варианти – обект на борбите. Състезанието между технократ прогресист като Медведев и популист консерватор като Путин се очертаваше като истинска битка на идеи. Къде е тя обаче?

Какво е почерпил обикновеният човек от намеците на Медведев в петербургската му реч, че била възможна някаква децентрализация? За един експерт не е проблем да съзре тук добронамерено желание за „разхлабване на гайките“ и оптимизиране на управлението. Какво е могъл обаче да проумее обикновеният човек? Той мисли конкретно, а не е чул ни една ясна дума.

Не е чул, че занапред вече само той, при това директно, ще си избира кмет, а не „сити мениджър“. Не е чул, че този кмет вече няма да е винтче от вертикалата, а човек, който ще отговаря само пред него – избирателя. Не е чул, че общинските финанси вече няма да зависят от федералната и регионалната милостиня, че ще получат собствени източници, и то ясно регламентирани още отсега.

Ами какво разбраха магнатите от скорошната си среща с президента, който уж им бил намекнал или не им бил намекнал, че е дошло време да избират между двете програми? Какво да правят всъщност, щом човекът, притежаващ формално почти безгранична власт, им отправя учтиви намеци, вместо да ги поведе след себе си?

Командирският тон и „близостта до народа“ впрочем винаги са били разглеждани като силни страни по-скоро на Путин, а не на Медведев. И къде са те? Всички ли са заминали за „фронта“ (Общоруския народен фронт, създаван от управляващата партия „Единна Русия“ по идея на лидера й, министър-председателя Путин – б. р.)?

Интересно е и друго: какво би схванал обикновеният човек от видеоконференцията на Путин с активистите на Агенцията за стратегически инициативи? Че една специално подбрана групичка кариеристи ще процъфтява оттук нататък под закрилата на премиера? Тая идея със сигурност ще запали народа! И какво да си помислят работниците от Магнитогорския комбинат, когато лидерът на нацията философства пред тях, че добре било президентът да е почтен човек?

Как ще живее обикновеният човек, обикновеният избирател, през идните години? Накъде ще тръгне страната? Какво да очакваме и какво ще се прави, за да го постигнем? Не може вместо всичко това да ни сервират разсъждения за петото място в света и за френския БВП на глава от населението!

Щом няма какво да кажат те самите, запушват устите и на най-безобидните. Свалиха примерно плакатите на комунистическата партия с въпроса „Как е животът при капитализма, московчани?“. Което доказва, че дори по този повод властите гледат да се отърват с мълчание, нищо че точно московският капитализъм все е донесъл нещичко на повечето столичани. Какво ли да очакваме, щом ги запитат за истински трудните проблеми?

Не че властта е застинала в безмълвие. Тя не слиза от екраните и приказва ли, приказва, без да млъкне. Само че не говори, каквото е необходимо. Нито пък за наистина важните неща. И не се адресира към когото е редно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.