Писмо до сестра ми Яна или защо скриха шествието в парка

Кадри от вчерашното шествие в парка в София, в памет на 28-годишната Яна, удушена преди 10 дни на това място. Повечето медии не показаха шествието, защото се възприема от тях донякъде като протестно срещу полицията и властта. Снимка: Асен Тонев

Б. р. – Българските вестници и телевизии не показаха траурно шествие и бдение със свещи на повече от 1000 души в парка в София. Властта, която медиите обслужват, възприе това като форма на протест срещу нея. Затова шествието беше скрито. Опасно. Дискредитиращо властта.

Убийства се случват, колкото и да е подредено обществото. Но не те са най-страшното у нас. Страшното е, че МВР шест дни мълча за това убийство, докато министърът се хвалеше с някакви арести по искане на Интерпол. През това време медиите писаха, че някаква си клошарка или може би наркоманка била убита в парка – според полицейски източници. Лъжа се оказа. Но дори да беше истина – по-маловажен ли е животът на наркоманка или на жена, употребила алкохол?

По-долу следва писмо за убитата Яна, публикувано в indymedia.org:

Яна беше добър човек

На сестра ми с любов и болка – спонтанна реакция

Една човешка трагедия.
Нямам думи, но и друго нямам, имам само това. Само това оръжие за отбрана и обвинение, само това имаме в съвременна България.

Жертвата Яна.

Всеки ден страдат хора. Затваряме очи и уши. Престъпници, убийци, изнасилвачи, биячи излизат на свобода, само леко притеснени, разбива им се ежедневието, горките…
„Johnny was a good man,“
Bob Marley

„Яна беше добро момиче”, ще цитирам изменена песента на Боб Марли „Джони беше добър човек” за нея…Една звезда на Земята угасна, а някъде далече една душа отлетя и заблестя Нова Звезда във Вечността… Една от нас.

Човек от статистиката: наша сестра, тя е всяка една от нас, всеки един човек. „Яна беше добро момиче.” и тя има родители, приятели, както всеки… Весела, тъжна, опърничава, дива, закачлива, рошава, сресана, груба, нежна, небрежна, добра, лоша – за своите тя е една. Била е една. Ние всички Човеци сме свои. Беше една. Вече я няма.

Да не скърбиш за чужда болка – не се наричай човек

Братя и сестри, да чуем древноперсийския поет Саади :

Чедата на Адам едно са тяло,
от пръст е сътровено по начало,
едната само ако заболее,
за нея всяка друга ще милее.
Ти, който не скърбиш за болка чужда,
Човек да се наричаш няма нужда.

Боб Марли пее „Жената плаче, защото синът й е мъртъв, само заради системата”. Системата допуска това, но има и конкретни убийци. Убийци, които още не са наказани от системата – институции, медии, политици…
За тези, които не знаят, говоря за брутално убийство и гавра с жертвата, случило се преди няколко дни в централния столичен парк Борисова градина (dnes.dir.bg).

Кадри от вчерашното шествие в парка в София, в памет на 28-годишната Яна, удушена преди 10 дни на това място. Повечето медии не показаха шествието, защото се възприема от тях донякъде като протестно срещу полицията и властта. Снимка: Асен Тонев

Кадри от вчерашното шествие в парка в София, в памет на 28-годишната Яна, удушена преди 10 дни на това място. Повечето медии не показаха шествието, защото се възприема от тях донякъде като протестно срещу полицията и властта. Снимка: Асен ТоневКадри от вчерашното шествие в парка в София, в памет на 28-годишната Яна, удушена преди 10 дни на това място. Повечето медии не показаха шествието, защото се възприема от тях донякъде като протестно срещу полицията и властта. Снимка: Асен ТоневСнимка: Асен ТоневСнимка: Асен ТоневСнимка: Асен ТоневСнимка: Асен ТоневСнимка: Асен ТоневСнимка: Асен ТоневСнимка: Асен Тонев

Такива неща стават ежедневно… ще каже някой?! Е и?! Може би е време да говорим за всеки такъв случай, да протестираме за всяка жертва, за да имаме поне елементарно чувство за справедливост.
Чухме за случая може би заради концертите?! Може би защото беше „актуално”…?!

Почивай в мир, дете.

За „журналистите” (както казва Саади, в случая не се държат като Човеци).
За съществата, писали за Яна, за тях няма да има мир. „Журналисти”?! Единствено бих ги заплюла в лицата, не бих мърсила ръцете и съвестта си дори да ги докосна…

Пресата („24 часа„, „Монитор“ и др.) се опита да маргинализира жертвата, сякаш това ще оправдае убиеца. Елитният „Капитал” я „реабилитира”, сякаш ако момичето беше бездомно, с наркотична зависимост или каквото и да е, заслужава такава съдба…

В закона има само две положения – насилник и жертва. Какъвто и да е пострадалият човек, той има права: право да не бъде убиван, да не бъде малтретиран, изнасилван, унижаван…

В България се оказва за пореден път, че за нашия „закон” и „институции” (медиите) има добри и лоши жертви, а престъпниците…?! Защо никой не написа догадка за тях?! Дали са били фашизирана групичка, каквито редовно нападат в Борисовата?! (такива убиха през 2008 г. 25-годишният студент по медицина Михаил Стоянов, който е споменат в горния линк).

Дали са били самозабравили се богаташчета и мутри, за каквито останалите и особено субкултурните младежи не са хора?! Дали са били лумпенизирани от толерирането именно от институциите и обществото ни насилие маниаци?!

Не, за това никой не говори… Дори ако те убият за нашата „общественост” и „медии” ще се намери в какво да си виновен…. За момичето е писано, че е наркоманка, че както винаги била пияна. Презрително е писано и за професията й: продавачка, просто продавачка! Разбирате ли! При това си позволява да „не е в ред”, да е „различна”. Харесват ли ни или не, субкултурите също, подобно на други групи в обществото ни са стигматизирани, заклеймени. Немалко граждани считат, че „хипи”, „пънк”, човек с шарени дрехи, артист, художник и т.н. е синоним на наркоман, което за тях означава „боклук”, с когото може да правим каквото си решим. Питам, къде е законът, къде е справедливостта?!

Снимка: Асен Тонев

Нещастни журналисти

Нещастни хора, нима каква е била има значение?! Каквато и да е била това намалява ли вината на убиеца?!
Нещастни хора, това как изглеждаш, какъв социален статус имаш, какъв начин на живот, в какво състояние си, как говориш, как се държиш и т.н., и т.н., причина ли е да бъдеш убит?!
Нещастни хора, вие не сте ли пили алкохол в кратките си животи?
Какво си мислите, че „продавате” на „журналисти”?! Съучастници и защитници на престъпниците ли ставате, „медии”?!

Нещастни окаяни хора, защо младежите според вас се отдават на алкохол и наркотици?! Защо искат да се разграничат от това „общество” и създават субкултури?! Дали не защото поколението ни бива убивано?!
Приятелите ни, дори жертви – обиждани и заклеймявани! Хората около нас дори мъртви, бити, изнасилвани са окачествявани и съдени?!

Кое е повече –  хаосът и незачитането на закона или собствената ни апатия, страх, предразсъдъци?!? Кое е повече: псевдо-свободата, която ни се проповядва или липсата на ДЕЙСТВАЩ ЗАКОН?!
Сложни въпроси, които остават за размисъл…

Винаги питаме къде е „държавата”? Къде е полицията?! Къде е закона?! Къде е МВР?! И от МВР ли ще кажат „много кофти за мацката, но била е пияна”?!? Къде са будните журналисти?! Къде са журналистите като измерение на ЧОВЕЧНОСТТА?! Престъпник и жертва едно ли са, пак питам?! Има само един виновен в такива случаи. Нищо повече, нищо повече няма значение!

„Мъжката солидарност“ и жертвите

…Не, имало и още нещо…Пишат: била изнасилена… Хиляди жени в България ежедневно преживяват сексуално насилие и мълчат. Крият от срам и страх. Страдат всеки ден, докато накрая не се превърнат в подобия на себе си, с отнето щастие и себеуважение.

Учудва ли ви?! Реплики като „ търсила си го е”, „била е пияна”, „как се е облякла”, „какво е казала”, „какво е правила там”, „виновна си е” – да са ви познати?!

Не се крийте, дори и вие може да сте се улавяли да го казвате!!! Спрете, просто спрете.
При сексуално насилие хората не само страдат докато бъдат измъчвани. Те биват унищожени духовно.
Най-често жертвите на изнасилвания ежедневно, дори само на подсъзнателно ниво, преживяват отново болката, обвиняват се, срамуват се, побъркват се, заради отношението на обществото към това насилие.
БАСТА! СТОП!НЯМА ВИНОВНИ ЖЕРТВИ!
ТРЯБВА ЛИ МОМИЧЕТА ДА БЪДАТ УБИВАНИ, ЗА ДА СЕ ЗАМИСЛИМ?!
ИЗГЛЕЖДА ЗА НЯКОИ НЕЩАСТНИ ДУШИЦИ И ТОВА НЕ СТИГА!

Снимка: Асен Тонев

ЗАРАДИ ПОДОБНЕН СЕКСИЗЪМ АКО ЖЕРТВИТЕ НА ИЗНАСИЛВАНИЯ И СЕКСУАЛЕН ТОРМОЗ ОСТАНАТ ЖИВИ МЪЛЧАТ! УБИЙЦИТЕ ОСТАВАТ НА СВОБОДА, ДОКАТО…НЕ СТАНЕ НЕЩО КАТО ТРАГЕДИЯТА С ЯНА! ЗАЩО?!

Докога…?? Докога ще повтаряме „стават такива неща”, какви неща?! Какво на нас ни става?! Нека вземем съдбите си в свои ръце! Докато не е късно, пак и пак… За Яна, наша сестра, за хилядите, милиони други като нея вече е късно…

Прочетете коментарчетата за трагедията, тези, които не са изтрити. Някои се усещат вече и спират да говорят глупости, трият…

Четем… Търсила си го е, била е еди си каква… Сексизмът и неразбирането на реакцията срещу този сексизъм са убийствени. Индиректно съучастничество… Отвратителна е „мъжката солидарност”, с която се защитава сексистката позиция при направени забележки за „шеги” по адрес на жертвата, разбира се от жени. Женската солидарност е забранена, да знаете!

Имаше догадки за външния вид и сексуалния живот на жена, защитаваща позицията срещу сексизма. Оказа се от коментари в интернет, че ако жена застане на крайна позиция срещу изнасилванията и сексизма, който ги поражда, то тя е задължително „грозна“ (каквото и да значи това за „умниците” сексисти!!!) и няма кой да я чука…

Разбирате ли?! В контекста на изнасилване завършило с убийство, чуваме „иска ви се на вас жените”. Някой дава ли си сметка, че проблемът започва и от толерирането на подобно отношение към женския пол, а от там се толерира сексуалното насилие…

В 99 % от случаите изнасилвачите остават на свобода и ненаказани, ако въобще се стигне до съд… Мълчанието е най-„добрата“ реакция от обичайните, другите са обиди и отново насилие над жертвите, този път с унижение, заклеймяване, неразбиране и отхвърляне.
Въпроси, въпроси, въпроси….

Пак ще попитам – нещастни МЪЖЕ, вие нямате ли майки?! Сестри?! Жени?! Гаджета?! Дъщери?! Или те, както се очаква, от нас жените, си мълчат?!

Което за вас значи, че са „съгласни” с „мнението” ви, дори то да е обидно, погрешно, тъпо… Те са „послушни”, не „си го търсят”. Кои сме ние жените, че да говорим, дори когато сме жертви, дори когато е застрашена нашата сигурност, нашият живот, нашето Човешко достойнство…

Наистина ми е трудно да пиша, но трябва, съвестта го изисква… И паметта на нашата сестра Яна, паметта на всяка една минала, настояща и бъдеща Яна….С надежда по-малко да бъдат бъдещите жертви… за по-малко страдание…

Мили, хора, говорете, хора бдете, бъдете, моля ви!

Тя беше. Ние още сме. Да бъдем. Да бъдем и да поискаме сметка на нещастните журналисти! Да поискаме адекватно и бързо действие от страна на следствие, прокуратура, полиция… И истински ефективни присъди за убийците!

…и… да продължим. Да не спрем тук: време е това общество да се промени из основи. Нека, когато чуем подигравателен, сексистки коментар, обида на база пол вече не си траем.

Не е „мъжко” да се мълчи, мъже?!

Снимка: Асен Тонев

Колко повече смелост се изисква, за един мъж да каже на друг мъж „Млъкни, не говори така! Грозно е. Обидно. Тъпо е.”…!!!

Жени, да защитим правата си, себе си, децата си, приятелките и сестрите си! Да говорим!
Така започва всяка промяна.

Събудете се, борете се за нейните и своите права

Та, нима цялата „култура”, която ни се пробутва не дирижира трагичен спектакъл?! Като се почне от билбордовете с полуголи „мацки”, мине се през проповядването на алкохол и наркотици, „свободна” „любов”, съчетана с отношение към жените като към играчка, стока. Жената от нашата нова „култура” отново е същество изразяващо се само чрез секса и външният си вид, но същество, което трябва да бъде още „забавно”, „свободно”. Изискване, поставящо момичета в двоен риск. „Свобода”, ала за кого?! За мутрите, за фашистите, за престъпниците?! Жените са просто украшение, детайл, кво ти пука… Всичко се случва на фона на безхаберна полиция, държавна политика толерираща насилието, държава изгубила почти изцяло социалната си функция… Държава възприемана от собствените й граждани като враг…

Да… Макар да затваряме очи, повечето от медиите да крият престъпниците и маргинализират жертвите, да толерират насилниците, да величаят институциите, през ден разбираме за пребити хора я от расисти, я от фашисти, я от мутри или лумпенизирани нещастници…

Рецидивистите остават на свобода.
Не е тайна, че в Борисова градина постоянно стават побои. Най-често в основата са неонацисти. Сега може да не са били те, но трагедията си прилича си с престъпленията на фашистите не само по своята подлост и бруталност, а и заради обществената реакция. Нападани са по-слаби и жалките ни медии застават срещу тях. Метафорично те всички са „фашисти” в маниера си.

Господи, всички разбрахме, че медиите лъжат… Ще се повторя и пак, и пак ще кажа – хора, дори Яна да беше наркоманка, дори да беше пияна, дори да беше клошарка, бедна, отхвърлена, а не обичана от всички приятелка?! ЗНАЧИ ТОВА ЛИ ЧЕ ТРЯБВА ДА Я МАЛТРЕТИРАТ, ИЗНАСИЛВАТ И УБИВАТ?! СЪБУДЕТЕ СЕ!!!! КАКВАТО И ДА Е БИЛА ТЯ Е НЕВИННА ЖЕРТВА!
ДА КАЖЕМ САМО: ЯНА БЕШЕ ДОБЪР ЧОВЕК!
ХОРА, ИМАТЕ ЛИ ВСЕ ОЩЕ СПОСОБНОСТ ДА РАЗЛИЧАВАТЕ ДОБРО ОТ ЗЛО?!

Защо ли се залъгваме, може би това ни е станало манталитет… Роби по душа, в такива се превърнахме ние…. Да се подмажем на агресора, да унижим слабия… Това ли искаме, хора?!
…Апелирам към всички хора със сърца, с чувства, с разум : говорете, пишете. Ако нямате сили да пишете и споделяте написаното препечатайте го в сайтовете ви.

Нека неадекватните журналисти разберат, че не минават. Нека сексистите замълчат гузно. Нека силите на закона знаят, че има още Човеци, на които им пука. Институциите да чуят, че не са оставени без контрол… Нека ни чуят… всички! Стига!
Яна беше добър Човек…
Плачете, хора, за това момиче,
Под слънцето обичаше да тича и като всеки да обича.

Плачете хора, че едно момиче си отиде,
животът й изгасна, никой повече не ще я види.
И, хора знайте, убиха вашата сестра, борете се за нейните и своите права!

…плачете, хора…
И не забравяйте. Всеки един. Тя е всеки един човек: мъж или жена.

С малки съкращения от indymedia.org

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.