Ексклузивно: Един информатор на Ройтерс и света разказва как режимът в Сирия убива

Уисам Тариф е активист и директор на правозащитната организация “Инсан”, работи за „Грийнпийс”, поддръжник е на движението “Пролет в Дамаск”. Роден е в Ливан, заселва се в Сирия и става част от опозиционните движения там, но е принуден да емигрира, защото срещу него има няколко опита за убийство.
“Когато бях на 12 години, моят приятел Джуд беше премазан от военен танк. Това е нещо, което промени живота ми, отвори съзнанието ми за важността на това да бъдеш човек, да бъдеш личност”, разказва Тариф.
След военна окупация на родния му малък град Ал Караон в Ливан, Уисам имигрира в Южна Америка, Парагвай и Аржентина, при част от близките си. Става част от активисткия и интелектуалния елит на Ливан, работи в организацията “Грийнпийс”, публикува коментари и мнения в различни издания. Премества се в Сирия и става част не само в част от културното, но и от опозиционното сирийско движение. Работи отблизо с известния политически дисидент Камал Лабуани, получил по-късно 15-годишна присъда. Тариф е поддръжник на движението “Пролет в Дамаск”, което се появява след идването на власт на Башар Асад през 2000 г. Разпитван е 17 пъти от сирийските сии за сигурност, докато живее в Сирия, и са извършени няколко опита за убийството му. Неговата организация помага международната общност да се информира за случващото се в Сирия, тъй като сирийският режим е забранил достъпа на медии до протестите и над страната има информационно завеса. Въпреки репресиите хора продължават да излизат на улиците в редица сирийски градове, сред които Хомс, Хама, Дараа, дори в столицата Дамаск. Режимът реагира на засилващите се протести, като изпраща сили за потушаването им, които извършват масови репресии. Те обсаждат и нахлуват в редица сирийски градове, придружени от танкове, и според сведения на активисти десетки цивилни загиват.

– От четири месеца насам има кръвопролития в Сирия. Агенциите постоянно съобщават за репресии на силите за сигурност и армията срещу протестите, за бежански поток към Турция. Защо режимът се чувства толкова свободен да потушава протестите?

– Режимът няма голям избор. Много хора искат единственото нещо, което Асад не може да даде и то е “демокрация”. Това означава, че режимът трябва да си отиде. Режимът също така смята, че с някои козметични промени хората  може да бъдат щастливи и да ги приемат. Режимът обаче греши. Хората нямат да приемат връщане назад към статичното положение, налагано в продължение на 40 години. Те искат да бъдат свободни и няма да се върнат назад в домовете си, докато не получат това.
Междувременно режимът е затворен в кръга на насилието. Ако те изтеглят армията и силите за сигурнот от улиците, още повече хора ще протестират. Протестиращите чувстват, че могат да оказват натиск на режима и след всеки смъртен случай стават все по-настоятелни.

– Защо няма страх от международна реакция?

– Режимът не реагира на международният натиск, защото такъв реален натиск няма. Европейските страни все още купуват суров петрол от режима, който финансира потушаването на протестите. Арабската лига не е издала нито едно изявление или мярка, осъждаща насилието, както и Съветът за сигурност на ООН.

– Какво се случи, за да избухнат тези протести толкова спонтанно? Този режим е на власт от десетилетия (б. р. – сегашният президент наследява поста от баща си).

– Хората се вдъхновиха от събитията в Тунис и Египет, където започна масовото надигане, т. нар. Арабска пролет. Деца в град  Дараа направиха с графити на стените режима луд и това също причини насилие. Насилието създаде съпротива и е в резултат от надигане, превърнало се в организирана революция, която няма спре, докато режимът не се срине.

– Имате ли роднини в Сирия сега? Какво се случва с тях?

– Предпочитам да не говоря за семейството си. Сигурен съм, че разбирате защо.

– Върху какво се фокусира организацията ви сега, когато събитията в Сирия стават все по-кървави?

– “Инсан” е правозащитна организаци с фокус върху Сирия и информационна агенция МЕНА. Ние наблюдаваме, пресяваме и документираме нарушенията на човешките права. Също така помагаме на медиите да вземат информация от достоверни източници. Наели сме човек, който пресява и идентифицира достоверните видеа и снимки, които идват. Също така помагаме с подкрепа във Вашингон, ЕС, Лондон, Москва, Съвета за сигурност на ООН и където е необходимо.

– Вие сте от хората, които информират световните агенции като Ройтерс за убийствата и репресиите. Понякога страхувате ли се заради активноста си. Чувствате ли се в безопасност в родината си Ливан в момента?

– Безопасността е нещо относително. Има риск при пресичането на пътя и за който и да е обикновен човек. В момента се прави история и е време всеки да поеме риск. До момента се чувствам в безопасност.

– Въпреки репресиите и убийствата все още има хора и общности, подкрепящи Башар Асад. Защо?

– Да, има хора, които все още подкрепят Асад, както и все още има нацисти в Европа. Асад е заобиколен от хора, които се облагодетелстват от корупцията, винаги ще има хора, които харесват това. Колкото до голямото мнозинство, което не е излязло още на улиците, ние искаме от тях прекалено много. Това не е Египет, нито Тунис, това е страна, където режимът поръчва на армията да стреля срещу собствения му народ. По улиците бродят отряди на смъртта. Не е толкова лесно решение да кажеш: Излизам на улиците. Това е нещо като да кажеш: “Искам да умра”.

– Някои активисти казват, че Асад е изгубил контрола си над сирийските сили за сигурност, че не е отговорен за насилието. Какво мислите вие ? Кой е отговорен за репресиите?

– Асад е президентът и той е човекът, който държи контрола. Той и неговия доверен кръг контролират и са отговорни за извършваните убийства.

– Ще се бори ли режимът до последния момент и кога е последният момент? Има ли възможност да бъдат проведени реформи по време на режима?

– Режимът ще се бори за оцеляване, важният въпрос е колко хора ще участват в сблъсъците редом с него, и то дългосрочно. Няма възможност  за реформи. Той вече управлява 11 години с фалшиви обещания. Хората искат от него да си тръгне от властта и това е единственото нещо, което ще приемат да се случи.

– Каква е стратегията и тактиката на сирийските сили? Как потушават протестите сред цивилните?

– От сирийската армия, сирийските сили и отрядите на смъртта се иска едно нещо и то е лоялност към режима. В замяна те могат да правят всичко, което поискат. Убийства, грабежи, кражби, всичко. Те убиват, стрелят, издебват със снайпери, изнасилват и правят всичко, което може да покаже, че са лоялни.

– Знаете ли, че в миналото е имало комунистически режим в България? Прилича ли сирийският режим на комунистическите режими?

– Да, знам какво е било положението в България. Сирийският режим е по-брутален и застрелва хора по улиците, праща ги в затворите и хиляди хора просто изчезват. Не знам дали в България е имало подобна грозна фаза, но това е ситуацията в Сирия.

– Ще спрат ли кръвопролитията скоро? И какво е бъдещето на Сирия?

– Бъдещето на Сирия е по-добро от миналото й. Пътят към демокрацията не е лесен. Болезнено е и е на висока цена, но младите сирийци ще го направят.

– Мечтаете ли някой ден да се върнете в Сирия?

– Аз ще живея в бъдеще в Сирия и ще се радвам на живота там. Това е просто път, по който трява да вървим за по-добро бъдеще Бъдещето е за младите хора в Сирия, те го градят. Пътят  на улиците и в бъдеще той ще доведе сирийците до техните очаквания и представа за бъдещето. Искам да живея там, когато дойде време за това. Това ще е по-скоро, отколкото някога съм мислил.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.