Чий е този остров? Азия в плен на „Курилски синдром“

Утро.ру

Курилският остров Кунашир. Снимка: Дмитрий Медведев

Руско-японските спорове около Курилските острови изобщо не са уникално явление за региона. Днес в Югоизточна Азия се изострят цяла серия островни спорове, завладели на практика всички азиатски държави с излаз към Тихия океан.

Япония спори с Южна Корея за островите Токто (наричани в Япония Такешима). В началото на 20-и век Токио провъзгласи за своя собственост двете островчета и околните рифове, но след Втората световна война Корея ги отне от победената империя и за всеки случай разположи там военен гарнизон.

В Япония все по-често се надигат гласове за възвръщане на Такешима. Неотдавна корейски Еърбъс демонстративно прелетя над островите, за да потвърди, че суверенитетът на Сеул над това късче земя остава нерушим. В отговор Токио обяви бойкот на най-голямата авиокомпания в Южна Корея.

В друг случай виждаме Япония в ролята на островен окупатор – поне Китай смята, че тя незаконно окупира необитаемите острови Сенкаку (на китайски Дяоюй) в Източнокитайско море. Страстите около тях също не стихват: китайците а-ха да започнат геологически проучвания в местните води.

Ще споменем и два нестихващи от десетилетия спора между две комунистически държави – Китай и Виетнам. Братя по идеология, те все не могат да си поделят Параселските острови (на китайски Сиша) и архипелага Спратли (Нанша). Неведнъж се е стигало до въоръжени сблъсъци с човешки жертви.

Неотдавна двете държави организираха близо до спорните острови големи военноморски маневри и фактически бяха на крачка от пълномащабни бойни действия. Този път благоразумието надделя, но какво ще стане по-нататък?

В Южнокитайско море има общо към 200 островчета и рифове, повечето с неясна национална принадлежност. Архипелагът Спратли обаче е същинска ябълка на раздора за целия регион: в спора за него, освен Китай и Виетнам, са въвлечени Тайван, Филипините, Малайзия, Бруней и дори САЩ.

Филипинският президент Бениньо Акино заяви неотдавна, че китайски кораби не бива да „нахлуват“ във водите край островите Спратли, за които претендира Манила. Филипините не се перчат току-тъй – зад гърба им стоят Съединените щати. Вашингтон заяви, че през Южнокитайско море минават твърде важни плавателни маршрути и съответно районът влиза в зоната на американските национални интереси.

Пентагонът вече обеща да подкрепи Филипините, ако стане нещо. Флотовете на двете държави провеждат общи маневри. Освен това, САЩ приветстват и стремежа на Виетнам да установи мир и стабилност в региона. С една дума, отвъд океана подкрепят всички, които противостоят на Китай.

От своя страна Пекин твърди, че историческите документи и международните норми утвърждават неговия суверенитет над по-голямата част от Южнокитайско море. Скоро обаче се очертава появата и на друга сила в региона: Индия заяви, че планира да разположи за постоянно военноморски сили в Южнокитайско море. Това ще стане възможно благодарение на нейното разширяващо се военноморско сътрудничество с Виетнам.

Но Китай също търси съюзници. Неотдавна той се обърна към Тайван с призив „съвместно да бранят китайския суверенитет“ върху архипелага Нанша и други острови в Южнокитайско море. Ще отбележим, че Китай критикува опитите да бъде интернационализиран проблемът за териториалната принадлежност на островите и настоява за двустранни консултации с всеки участник в съответните спорове.

Нищо чудно: в преговори на четири очи Пекин ще намери начин да натисне който и да било партньор от региона, но ако те се обединят, ще му е далеч по-трудно да постигне своето. Затова не бива да ни изненадва, че нито един спор за острови от Южнокитайско море все още не е стигнал до Международния съд в Хага.

Кое всъщност прави всички тези островчета и атоли толкова ценни, че съвсем цивилизовани държави налитат на бой заради тях?

Първо, водите на Южнокитайско море са богати на биоресурси, а в шелфа му са открити големи (макар и недоказани засега) запаси от петрол и газ. Държавите с излаз на това море си поставят за цел да затвърдят суверенитета си над отдалечени острови, за да получат съществена добавка към своята изключителна икономическа зона, а тя се простира на 200 мили от бреговете и островите им. Така никой друг не ще може да добива там „морски дарове“ и да разработва находищата в шелфа.

Освен това, собствеността върху островите означава и контрол над корабоплаването в тази оживена област от световния океан. Фактор, особено важен за Китай – островните военни бази на САЩ и техни съюзници буквално го блокират откъм морето. При всяко по-сериозно напрежение в американско-китайските отношения Китай тутакси ще бъде отрязан от морските пътища, по които изнася лъвската част от своята продукция и внася петрол. Тъй че за него е жизнено необходимо да пробива собствен „коридор“ към Тихия океан.

Значи ще нараства и напрежението около островите в Южнокитайско море. На този фон проблемът с Курилския архипелаг ще остане далеч на заден план. Нещо повече, не е изключено Япония да положи усилия, за да превърне Русия в свой съюзник в регионалните разпри.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.