Терорът взема думата

Взгляд

След взрива в Осло. Снимка: АФП/БТА

Цял свят се бори с ислямския терор – издирва наследниците на Бин Ладен из афганистанските планини и се опитва да въведе по-строги миграционни закони. Исторически погледнато обаче, корените на терора в Европа изобщо не са мюсюлмански. Прието е това да се забравя, но радикалната терористична организация RAF (Rote Armee Fraktion, „Фракция „Червена армия“) надживя няколко поколения в Германия – започнала да действа през 1970 г., групировката се саморазпусна официално едва през 1998 г. 28 години в Германия имаше терористи, заявили като своя цел да водят градска партизанска война срещу експлоататорската класа.

Нещо повече – успоредно с RAF (макар и не толкова дълго) в цяла Европа действаха други аналогични формации: „Пряко действие“ във Франция, „Червени бригади“ в Италия, „Борещи се комунистически ядра“ в Белгия. Отделно трябва да споменем леворадикалната групировка ЕТА, която се бори за независимост на Страната на баските. (По-точно се бореше, тъй като организацията вече сложи оръжие – както впрочем и през 1988 г., но тогава примирието не изтрая дълго.)

Ултрадесните терористични организации в Европа винаги са били по-слабо известни от „левичарите“, но и те са овладели изцяло тактиката на въоръжена борба и прецизни диверсионни атаки. И до днес съществува например Ирландската републиканска армия (ИРА), която се сражава за независимост на Ълстър от британската корона. Там впрочем също бе постигнато примирие, но армията е натрупала солиден боен опит. А също и подкрепа сред обществото.

За момента Европа, естествено, скърби за загиналите в двата норвежки атентата и обсипва с проклятия Андерш Брайвик, извършил наистина страшно клане в юношески лагер на управляващата партия. Настъпи обаче прелом в обичайния ход на мисълта. Всички първоначални версии – за „международен тероризъм“, „отмъщение заради нахлуването в Ирак“, „либийска следа“, направо се срутиха, щом бяха публикувани снимки на Брайвик: никой не би се изхитрил да представи такъв човек за помагач на ислямските радикали. Изглежда съвсем свой, просто илюстрация от речника към термина „нордически характер“. Точно това шокира Европа далеч повече от самото убийство.

Защото всъщност не е страшен самият терор – след 11 септември се примирихме дори и с това. Научихме се да живеем по-нататък, поднасяйки веднъж в годината цветя на кота нула. Къде по-страшна е очевидната баналност и непредсказуемост на терора: ако подозираме всеки брадат южняк, че „може да е той“, нещата не са чак толкова зле. Далеч по-зле е, че ще се наложи да подозираме всеки Брайвик.

Засега – убеден съм, убиецът ще бъде обявен за луд. Така ще е по-лесно да си представим, че двата атентата са случайност, че „такива работи не стават“, че „дори в едно здраво общество си има психопати“. Рано или късно обаче това обяснение ще се изтърка. Макар бавно и тегаво, Европа навлиза все пак в нова епоха – епоха на наднационалните държави. И тържеството на тази идея, както и тържеството на много други, ще бъде платено с най-страшна цена. И ще е крайно странно да стоварим всичко върху хора като Брайвик – вината за днешната безизходица не е тяхна.

Евробюрокрацията съвсем явно провали проекта, наречен  мултикултурализъм – не успя нито да асимилира мигрантите, нито да принуди всички европейци да се държат толерантно с пришълците. Конфликтът зрее и дозрява: ту европейски лидери заявяват, че миграционните законодателства трябва да станат по-строги, ту в Холандия набира тежест партията на Геерт Вилдерс, ту във Финландия изненадващо за всички печелят победа националистите от партия „Истински финландци“, ту във Франция бавно и сигурно напредва към властта Марин Льо Пен.

Призракът на връщането към националните държави броди из Европа, а кризата в Гърция и Португалия е най-добрата икономическа база за окончателно скъсване с идеята за евроинтеграция, със самата мисъл за Европа като сплав от нации. Не е сплав, а сума от различни нации с техни собствени (а не общоевропейски) интереси, със собствена (а не разработвана в Брюксел) политика, със собствена икономика (а не работеща за изплащане на гръцките дългове).

Колкото и да разправят, че Брайвик е луд, нищо няма да се промени. В Европа е пълно с какви ли не радикални групировки – от неофашисти до маоисти, прочее няма проблем опитът от въоръжената борба да се актуализира и насочи срещу когото и да било. Стига да има желание. По-точно, стига да има усещане, че властта е слаба, неспособна да излезе срещу терора от нов тип с ясни и непротиворечиви аргументи. Сред тях за жалост нямат място понятия като „луд“, „радикал“ или „терорист“.

Антиислямската аргументация действа, но антинационалистическата – уви, не. Дори след всичките години на „дружба на народите“. По-добре от всякакви обяснения го доказват многобройните коментари какъв бил цветът на кожата на убитите от Брайвик тинейджъри: по принцип може да се убива, казват коментаторите, важното е кого точно. А още не е минала и седмица.

Шокът ще отмине и терористът ще намери нови симпатизанти: свободна Европа, както и свободните САЩ след 11 септември, ще открие как да зададе множество най-различни въпроси за станалото. В Америка до ден-днешен далеч не всички са убедени, че атаката срещу „кулите близнаци“ е измислена и планирана тъкмо от „международния тероризъм“. След година-две ще се издирят доста разрични интересни неща и в постъпката на Брайвик.

Това е твърде тревожен симптом. На фона на всеобщото осъждане Брайвик ще получи присъда от 21 години и правото да се изкаже; ще говори за „борбата с мултикултурализма“, за „необходимостта“, за каквото ще да е, важното е друго. Точно пък теоретичната база, която може да се използва за разстрели на юноши, няма никакво значение. Коя да е, все ще свърши работа – от тържество на справедливостта до връщане към корените, от братство между народите до победа на арийската раса.

Важното е, че за пръв път от доста отдавна един терорист ще получи трибуна за обяснения. И фактът, че става дума за трибуна в съдебната зала, не променя нищо. Терорът вече има право да вземе думата – и само това дори е повод да приемем, че страшното клане в Норвегия не е случайност, нито единично изстъпление, а част от много широка тема: с какви методи и на каква цена предстои Европа да бъде превръщана в континент от национални държави.

Докато излезе на свобода – и ако не стане обект на крайно сурова разправа, нещо вече просто непосилно за вегетарианска Европа – Брайвик има всички шансове да се превърне от парий в кумир. И днес се прави всичко за това – каквото може и каквото не може.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.