Твърдолинейната десница настъпва в Северна Европа

Франс прес

Твърда десница, която говори против имиграцията, мрази исляма и се обявява за държава провидение, вече 15 години печели привърженици в северноевропейските държави. Десните размахват заплахата, че обществото в тези страни – все по-малко русо и синеоко, може да изгуби идентичността си.

Макар че трябва да се разграничава от възможни престъпления, тази нагласа в Скандинавия според експерти е декорът, на фона на който е действал Андерш Беринг Брейвик – норвежецът, „горд със своите викингски корени“, който си призна за касапницата в Осло.

На изслушването при закрити врата в понеделник заподозреният обяснил, че с кръвопролитните нападения е искал да изпрати „силно послание“ към лявото правителство в Норвегия, за да спре то „разграждането на северната култура и масовия внос на мюсюлмани“.

„Брейвик естествено е сам в своя екстремизъм, в своите престъпления. Интересно е обаче, че той действа в определен социално-политически контекст, че не става дума просто за някаква стрелба, той не идва отникъде“, заяви пред АФП Кари Хелене Партапуоли, директорка на Антирасисткия център в Осло. Норвежката Партия на прогреса (десни популисти) „твърде ловко насочва публичните дебати“, включително като напада мюсюлманите и чужденците, напомни тя.

До 70-те и 80-те в северните страни на практика нямаше общности на неевропейци. След това обаче те станаха убежище и извор на нови надежди за стотици хиляди имигранти, главно от държави или зони на конфликти като бивша Югославия, Сомалия и Кюрдистан. След войната от 2003 г. Швеция е приела повече иракски бежанци, отколкото всички големи европейски страни, взети заедно, сочат данни на миграционните власти. Името Мохамед и различните му производни са били давани най-често на момченцата, родени в Осло през 2010 г.

Делът на хората, родени в чужбина, надхвърля 10 на сто в Швеция и Норвегия и достига близо 8 процента в Дания. В Осло този процент е 27, а в околността на някои шведски градове надминава 80 на сто, сочат официални оценки. Започнал в Дания в края на 90-те години, подемът на популистката и антиимгрантски настроена десница напомня на опашка на комета. „Ксенофобските чувства обаче не се засилиха, напротив – на моменти отслабваха; по-скоро бяха умело употребени с политическа цел“, твърди Улф Биерелд, политолог от университета в Гьотеборг.

Брейвик е членувал години наред в норвежката Партия на прогреса в Норвегия и е напуснал редиците й, вероятно смятайки я за твърде умерена. На последните избори тя спечели 23 на сто от гласовете и днес е втората политическа сила в страната. Предупреждението за „пълзяща ислямизация“ бе сред основните козове, използвани в кампанията от нейната председателка Сив Йенсен.

В Дания пък правителството на малцинството от либерали и консерватори разчита от 2001 г. насам на съюза с коалиционния си партньор в парламента – Датската народна партия. Идеална позиция, от която да налага своите идеи, примерно за възстановяване на постоянния митнически контрол по границите.

Партия „Шведски демократи“ влезе в парламента през септември с лозунга си „Да запазим Швеция за шведите“ и предизвика политическо земетресение, което се повтори след седем месеца във Финландия – националистите от „Истински финландци“ грабнаха там 19 на сто от гласовете.

Оттогава скандинавската крайна десница е тъй здраво сраснала с политическата класа, че според експерти етикетът „крайна“ вече не й приляга. „Те са улегнали, те са част от основното течение“, обясни неотдавна пред АФП шведът Андерс Хелстрьом, специалист по скандинавските националистически и популистки движения.

Затова пък радикалното крило на крайнодесните „е раздробено, всъщност без структура“, уверява Сирил Куле, френски експерт по скандинавските страни. „В Норвегия – посочва той – има хора, обединени в социални мрежи, групички „бръснати глави“, които нападат чужденци, също както е и другаде в Скандинавия.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.