Великобритания да въоръжи либийските бунтовници

в. Телеграф

Либийските бунтовници бяха „бунтовници“ твърде дълго. Това никога не е бил подходящ термин – думата бунт означава въставане срещу легитимно правителство, а Кадафи никога не е имал голяма легитимност. Той използва армия, за да заграби властта преди 40 години и оттогава извършва жесток терор върху либийския народ.

Диктаторът сега бе лишен дори от блясъка на легитимността. Великобритания се присъедини към други западни и арабски правителства, като прогони дипломатите му и призна бунтовниците за временно правителство до организиране на избори. Някои могат да се запитат дали този ход не е преждевременен. Не е ли Кадафи все още на власт? Не контролира ли той столицата Триполи? Не са ли бунтовниците органичени до Бенгази и източната част на страната?

Не може да се отрече, че усилията за отстраняване на Кадафи са болезнено бавни и че той се държи на власт много повече от очакваното. Погрешно е обаче ситуацията да се описва като задънена улица или да се смята, че подкрепата за революцията е ограничена само до източната част на страната. Или пък че този бавен напредък може да доведе до разделянето на страната на две.

Либия е малка страна с три големи града. Два от тях вече – Бенгази и Мисрата, се контролират от бунтовниците. Градове близо до тунизийската граница също са в ръцете на бунтовниците. Очаква се, че в средната част на страната град Брега, който има голяма петролна рафинерия, ще бъде освободен, след като мините, поставени от оттеглящите се войници на Кадафи, бъдат обезвредени. Вълната на конфликта е бавна, но се движи само в една посока.

Що се отнася да разделянето на две на Либия нито един високопоставен либиец не е призовал за такъв изход. Всъщност всички, които са говорили по темата, както в източната, така и в западната част на страната, осъждат това. Либия действително има важни регионални специфики, както и повечето страни. Накратко Кадафи използва страха от разделяне на страната като слабо средство за намаляване на подкрепата за бунтовниците.

Защо обаче, питат критиците, кампанията продължава толкова дълго, при условие, че бунтовниците имат зад себе си внушителната въздушна сила на НАТО. Има две основни причини за това. Първо, американците имат неясен подход. Те вложиха значителни средства, но не поведоха кампанията, нито използваха всички налични въздушни сили. Второ, кампанията бе крайно ограничена от резолюцията на ООН, която разрешава само използването на сила от въздуха за защита на цивилните. Това позволи на НАТО да унищожава танкове и тежки оръжия на Кадафи по откритите пътища, но не е от голяма полза при уличните сражения.

През целия конфликт британското правителство бе с ясни позиции. Всъщност намирам грешка в подхода му само в един аспект. Ние засега отказваме да осигурим оръжия и обучение на бунтовниците. Разбира се има действащо оръжейно ембарго. Ефектът му обаче бе смекчен от резолюция на ООН, която позволи на НАТО да използва „всички необходими мерки“ в защита на цивилните. Французите, катарците и други своевременно изпратиха военни припаси на бунтовниците, но ние бяхме прекалено предпазливи и отказахме. Сега, след като признахме бунтовниците за легитимно правителство, се надявам, че премиерът и външният министър ще размислят – това в голяма степен би съкратило времето на конфликта и би гарантирало ранно оттегляне на Кадафи.

Британското правителство бе критикувано също, че е оставило отворена възможността Кадафи да остане в Либия, ако се откаже от властта, и така е отстъпило от предишната си позиция. Наистина този вариант не е привлекателен, но излезе на преден план отчасти защото Международният наказателен съд обяви Кадафи за военнопрестъпник. Това е точно така, но моментът на обявяването му не бе удачен: дори да се изкуши да отиде в изгнание, желанието му би се изпарило пред перспективата като пристигне в някоя чужда страна, да се озове директно в затворническата килия.

Въпреки това въпросът какво ще се случи с Кадафи, след като той загуби властта, не трябва да бъде решаван нито от британците, нито от французите, нито дори от ООН. Това трябва да решат самите либийци. Ако Кадафи се съпротивлява като Хитлер, докато не бъде принуден да се скрие в бункера си, още много хора ще загинат преди Либия да бъде освободена. Може би е правилно да се помисли за вътрешно изгнание или други варианти, ако те гарантират, че режимът му ще изчезне.

Има и едно последно съображение. Макар Кадафи да е зъл деспот, не знаем кой ще дойде на негово място. Някои хора предупреждават, че ще дойдат ислямски фундаменталисти или нов деспот, с не чак толкова ексцентрична унформа. Мнозина от същите хора се надяват кланът на Асад да остане на власт в Сирия, защото в противен случай би настъпил вакуум във властта.

Този аргумент „по-добре познатото зло“ трябва да бъде категорично отхвърлен. Разбира се, пътят към свободата и върховенството на закона в Близкия изток ще бъде труден. В някои страни нови диктатори може да заграбят властта. Където има избори, може да спечелят неправилните хора. Ако демокрацията бе толкова лесна, регионът би я прегърнал преди години.

Живеем обаче в свят, който преживява изключителен напредък през последните години. Източна Европа, Латинска Америка, Индонезия, Южна Корея и Тайван бяха през 1990 г. управлявани от деспоти и диктатори. Сега те са демокрации в действие и никой не иска да се връща към миналото.

Същата трансформация очаква арабския свят. Някои от народите, борещи се за своята свобода, ще успеят. Други може да не успеят. Всички обаче заслужават нашата подкрепа, а не нашия цинизъм.

БТА

*Малкълм Рифкинд е председател на Комисията по разузнаване и сигурност и бивш външен министър на Великобритания.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.