Защо в британското общество няма място за онези, които не говорят английски

в. Дейли телеграф

Когато британското лейбъристко правителство въведе изискването имигрантите, които искат да се оженят за британски граждани, да научат първо английски, преди да дойдат да живеят във Великобритания, на мнозина това се стори напълно разумно. Но това изискване сега е оспорено във Висшия съд на Англия и Уелс по две причини.

Първата е, че то може да се възприеме като насаждащо расова дискриминация, защото ще засегне повече едни етнически групи отколкото други. И второ, съгласно Европейската конвенция за правата на човека изискването пречи на правото на семеен живот.

Делото срещу изискването беше заведено във Висшия съд от Рашида Чапти, която искаше да доведе съпруга си от Индия във Великобритания. Според нейния адвокат изискването за владеене на английски език противоречи на член осми на Европейската конвенция, тоест на правото на семеен живот, както и на член дванайсети, тоест на правото на брак. Рашида Чапти е била принудена да пътува напред-назад от Лестър до Индия почти 15 години, но сега иска да се установи в Лестър със съпруга си.

Правителството на лейбъристите планираше езиковото изискване да влезе в сила през юли 2011 г. То обаче беше въведено от коалицията на премиера Дейвид Камерън още през ноември 2010 г. Когато Тереза Мей, британската министърка на вътрешните работи, обяви плановете си, тя заяви: „Вярвам, че изискването да се говори английски трябва да бъде предварително условие за всеки, който иска да се установи тук. Новото изискване за владеене на английски език за брачните партньори ще помогне за насърчаване на интеграцията, за премахване на културните бариери и за защита на обществените услуги“.

Изискването не е прекалено строго. Кандидатите трябва да покрият ниво A1 на владеене на английския, което изисква да покажат, че имат основни познания по разговорен английски. По настоящем такова ниво се изисква и за владеещите определени умения хора, на които се предлага работа в Обединеното кралство.

Подобни очаквания са в сила и за имигрантите, които търсят работа из целия ЕС. От 2006 г. Франция затегна правилата си. Всеки, който е без работа и особено ако няма достатъчни познания и умения, трябва да премине през френската консулска служба в собствената си страна. Той трябва да се аргументира в заявление защо трябва да бъде допуснат във Франция. Ако не говори френски, има малки шансове.

Австралия изисква от кандидатите за работни визи да владеят „професионален английски“, което означава, че те трябва да могат да четат, да пишат, да разбират и да говорят английски език достатъчно добре, за да получат работа. Кандидатите за работна виза там могат да бъдат подложени и на отделен тест за владеене на английския на високо ниво.

Канада изисква владеене както на английски, така и на френски език, както и кандидат имигрантите да се явят на тест за езикова грамотност, организиран от одобрена от властите агенция.

Защо това има значение? Модерните страни са нещо повече от съвкупност от изолирани индивиди, които просто живеят на едно и също географско място. Ние ценим не само нашата лична свобода, но също и способността да поддържаме една определена култура, било то ирландска, уелска, шотландска или друга. Нашата система предоставя пространство за лична и културна свобода – но подобна свобода може да бъде трайна единствено ако имаме нещо общо. Един народ е обединен, защото всеки приема задължението да работи за общото благо въпреки различията. Съществуват неща като обществен интерес и едно неуловимо чувство за обществено съзнание, които също са жизненоважна съставка за успеха на дадена страна. В някои случаи една страна може дори да поиска саможертви от своите поданици.

Езикът заема централно място, защото ние можем да търсим общото благо единствено чрез директни дискусии и чрез обществен дебат в средствата за масова информация. Простата истина е, че ако човек не може да говори даден език, той не може да участва в тези дискусии и този дебат. Той не може да се причисли към него. Така че възприемането на изискването за говорене на езика на страната, в която човек планира да живее, като нарушаване на човешките права е израз на егоцентрично поведение, несъвместимо с гражданското мислене.

Понятието човешко право достигна статута на „универсално добро нещо“, когато включи неща, които никога не трябва да се случват, като мъченията или геноцида, редом с други, които трябва винаги да се случват, като свободните избори. Неотдавна идеалът за човешките права беше осквернен от хора, извършили прояви на агресия срещу установени общности. Тези индивиди искат да вземат нещо за себе си за сметка на всички. Но правата, които са легитимни и трайни, не съществуват извън обществото. Те са част от взаимните отстъпки на политическата общност, основаваща се на реципрочност и предполагт наличието на чувство на взаимно задължение, а не едностранчиви действия.

На този фон най-малкото, което можем да направим, е да научим езика. Това не изисква от отделните индивиди да се откажат от културата си, а просто да могат да комуникират със всеки. Езикът е средство, чрез което ние можем да разсеем полемиката, да предложим компромиси и да обясним нашата гледна точка с надеждата, че ще намерим терен на разбирателство. Без общ език, отношенията са по-груби и се основават много повече на първични емоции, като племенни отношения.

Нещо подобно можем да открием в някои наши градове, където има културни анклави. Изследване на Дейвид Гудхарт, публикувано този месец в сп. „Проспект“ установи, че 10 години след бунтовете от 2001 г. населението на Бърнли, на Олдхам и на Брадфорд е още по-разделено от расова и религиозна гледна точка, отколкото през 2001 г. Тед Кантъл публикува официален доклад за размириците през 2001 г. и описа паралелния живот на местните бели и на другите хора, дошли главно от района на Мирпур в Пакистан. Кантъл отчете усилията, положени от някои общински съвети, но смята, че сериозните разделения остават.

Някои мюсюлмани полагат упорити усилия да превърнат някои места в анклави, където да утвърждават ценностите на азиатското село. Други общностни лидери работят с общинските съвети по програми за насърчаване на интеграцията. Именно в тези райони, където някои членове на етническите малцинства се стремят да се интегрират, а други са против тях, изискването за бъдещите брачни партньори да владеят английски език е много важно. Често пъти млади мъже си водят момиче от Мирпур, което не само не може да говори английски, но и не може да чете и да пише на своя роден език.

Подобно разделение е особено вредно в училищата. Ако родителите не говорят английски у дома, за тях е невъзможно да помогнат на децата си. Официални данни за януари показват, че близо 17 процента от учениците в държавните основни училища не говорят английски като първи език. Това е повишение в сравнение с 12-те процента, отчетени през 2006 г. В държавните гимназии, над 12 процента от учениците не говорят английски като първи език. Преди пет години те бяха 10 процента.

Нещата се влошават и от факта, че класните стаи в Лондон често пъти са препълнени и учителите трудно се справят с работата си. Училищата си спечелиха лоша репутация и родителите се опитват да избягат от най-лошите от тях, като по този начин задълбочават социалното разделение. Без подкрепата на родителите е много трудно за децата да постигнат напредък. Липсата на общ език вреди на техните постижения и тези пропуски трудно могат по-късно да бъдат запълнени.

Милиони чужденци пристигнаха във Великобритания през последното десетилетие. Да се избегнат конфликти не е лесно дори и в най-добрите времена, но ако ние не можем дори да общуваме чрез един общ език, то тогава ще си имаме проблеми.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.