Интернет срещу Путин

Гари Каспаров дава пресконференция в Москва, след като беше задържан на опозиционен митинг през април т.г. Бившият световен шампион по шах твърди, че Путин има тотален контрол над медиите в Русия. Снимка: Ройтерс

По времето, когато бях герой на запаления по шах Съветски съюз, редовно се появявах в контролираните от държавата телевизия и вестници. Какво не бих дал за подобен достъп днес!

Откакто се оттеглих от шаха преди две години, за да се впусна в една друга битка – борбата за демокрация в Русия срещу все по-авторитарното управление на президента Владимир Путин,businessweek-logo-2.jpg традиционните медии са затворени за мен. Така започнах да ценя повече едно нетрадиционно средство за комуникация – интернет.

В действителност световната мрежа бързо се превръща в последно спасение за дисидентите в моята страна. При условие, че печатът, телевизията и радиото са почти напълно под пряк или непряк държавен контрол, интернет се оказа жизненоважен ресурс за комуникация и организация. Ограниченият достъп до него обаче означава, че много обикновени руснаци не могат да чуят нашето послание за демокрация. А напоследък мрежата стана мишена на Кремъл, който иска да контролира и да наблюдава всяка наша мисъл и постъпка.

Всеки политик знае, че колкото и да е ценно едно съобщение, от него няма полза, ако то не се разпространи. В едно общество със свободен пазар и независими медии достъпът до посланието зависи от неговото качество, количеството пари на разположение на изпращача и уменията му да поддържа връзки с обществеността. В едно тоталитарно общество всяко послание е директно оформено от режима или основно проверено от него.

Положението на руските медии идеално илюстрира известния цитат от А. Дж. Либлинг: „Свободата на пресата е гарантирана само за този, който притежава пресата.“ Всяко голямо медийно събитие е контролирано от лоялната на Путин група олигарси. Теми, хора, дори конкретни думи не се допускат до ефир.

Едно от първите неща, които Путин направи след идването си на власт през 2000 година беше да издаде закон, който даде на правителството и на силите за сигурност широки правомощия да наблюдават и възможност да контролират трафика в интернет. Оттогава има много случаи, в които неблагоприятни за властта новини изчезват от руските информационни сайтове, а достъпът до опозиционни страници се блокира или от хакери, или от доставчици на интернет. Все пак, поне засега, 28-те милиона потребители на интернет в Русия имат относителна свобода.

Достъпът до интернет в Русия е под 20 процента и повечето от потребителите живеят в богатите райони на Москва и Санкт Петербург, където много хора се радват на лукса, съпътстващ бума в енергетиката. Те не се интересуват от политика, щом петролът – и парите в брой – не спират да текат. Относително малко на брой руснаци сърфират в интернет, за да четат политически новини. Всъщност голяма част от рускоезичния материал в интернет, особено този с политическо съдържание, се разглежда извън границите на страната и бившите съветски републики. От 2,2 милиона читатели, които всяка седмица гледат популярните блогове на руския сайт LiveJournal.com едва 1,2 милиона са в Русия. Въпреки това тези страници са станали такава сила, че теми като

убийството през 2004 година на журналиста Герман Галдецки успяха да си пробият път до основния поток новини, след като тяхното обсъждане достигна критични размери в сайта.

Опозиционното движение „Другата Русия“, на което станах съосновател през 2006 година, използва световната мрежа, за да информира и организира. Кремъл често атакува местните ни печатници и преследват нашите активисти, когато те разпространяват вестниците и брошурите ни. Но ако хората знаят къде да търсят, могат да открият информация за нашите инициативи в интернет. Там публикуваме и репортажи от нашите „Маршове на несъгласните“, в това число видеозаписи как държавните сили за сигурност нападат наши демонстранти. Откакто имаме забрана за поява по телевизията, благодарение на десетки активисти YouTube предоставя импровизирани видео репортажи.

Те не са много качествени, но това се компенсира от тяхната честност и експедитивност. А сайтът ни на английски оказва натиск върху Путин, като отваря очите на Запада, от чиито финанси правителството в Москва се нуждае.

Въпреки всичко остава постоянната заплаха от затвор заради „екстремистки изказвания“ – оруелското оправдание на Кремъл за потискане на критиците. Отделни хора се подвеждат под наказателна отговорност, тъй като са публикували съобщения в интернет. Силите за сигурност и техните съюзници предприемат и онлайн преследвания. Нашите сайтове са под постоянна заплаха от координирани хакерски атаки, което ни принуждава да търсим начин да създадем сайт извън границите на Русия, който да не може да бъде закрит от правителството.

Дори да публикуваме нашето послание, не можем да направим така, че хората да го прочетат, да се заинтересуват и да действат. Затова мисията ни е да представим едно послание, което да е толкова мощно, че да не може да бъде пренебрегнато. В тази битка интернет е най-доброто ни оръжие, чрез което може да запознаем света с това, какво в действителност се случва зад Путиновата желязна завеса на 21 век.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.