Германски план „Маршал“ по китайски модел за Гърция

Не само гърците искат своя германец, но и германците искат своя грък. И не само, за да му продават автомобилите и машините си, но и за да го използват като опитно зайче в своя експеримент да спасят на всяка цена еврото.

Другояче не може да се обясни фактът, че едновременно с приноса си в международната надпревара за преодоляване на гръцкия дълг, германците изработиха и една своя програма за развитие на гръцката икономика – шумно дискутирания план Рьослер.

Идеята, която дойде наскоро от Германия, е двойно привлекателна. От една страна, става въпрос за един европейски „план Маршал“ или казано по друг начин за вълна от германски инвестиции в Гърция, която ще освободи страната от дългове, и едновременно с това ще донесе високи печалби на германските индустриалци.

Бащата на идеята е германският вицеканцлер и министър на икономиката Филип Рьослер.

Работна група, сформирана миналата седмица от представители на Съюзите на германските и гръцките индустриалци пое ангажимента да извърши подготовката на този труден експеримент.

Първите стъпки вече са направени. В средата на юли гръцкият министър на развитието Михалис Хрисохоидис присъства на среща на Съюза на германските индустриалци в Берлин на тема привличане на германски инвестиции в Гърция. Миналата сряда Рьослер покани шефовете на 20 най-значими икономически компании в страната, за да обсъди с тях този въпрос.

За отбелязване е, че на срещата в Берлин не стана дума за конкретни германски инвестиции в Гърция. Германските компании продължават да гледат с недоверие на Гърция, допълни участник в срещата. Дългогодишният негативен опит кара германците да са внимателни, въпреки мерките, които кабинетът Папандреу предприема срещу бюрокрацията.

Предвижда се консултациите да продължат на двустранно равнище на 15 август, когато Рьослер ще посети Атина, начело на една малка група бизнесмени. Сондажите ще достигнат връхната си точка в средата на октомври, когато Рьослер ще посети отново Атина, като ще доведе със събе си много повече представители на деловите среди.

Като обяснение на този интерес може да се посочи, че Брюксел и Берлин в последно време са се договорили да си разпределят задачите, а те най-общо казано предвиждат Европейската комисия да следи за гръцкия дълг, от една страна, а германското правителство да се заеме с развитието на гръцката икономика.

Това очевидно се приема и от Атина. „Германия е най-силният индустриален играч в Европа“, казва Юрген Матес.

Логично е и Гърция също да гледа на Германия като на най-големия си стратегически партньор. Към това трябва да се прибави и фактът, че германските инвестици в чужбина рязко са нараснали през последната година. Германия щурмува света, писа наскоро „Файненшъл таймс“. Ако тази тенденция продължи, Германия ще стане световен шампион и по инвестиции.

Това, разбира се, не означава, че германците инвестират на „тъмно“. Техните железни принципи са „правна обезпеченост“ и „благоприятна среда“. Знаем да чакаме, докато се убедим, че инвестициите ни ще донесат високи и сигурни печалби, казва представител на Съюза на германските индустриалци, пожелал анонимност. „Това ще се случи и с Гърция, ако гърците някога вземат необходимите мерки“.

Ето и по-важните от общо 16-те точки от Плана Рьослер за Гърция.

Мерки на двустранно равнище – придаване интензивен характер на двустранното сътрудничество между Гърция и Германия, общи програми в туризма, телекомуникациите и възобновяемите източници, предоставяне на помощ за модернизиране на гръцката администрация, консултантска помощ при приватизацията на гръцката държавна собственост, по-тясно сътрудничество за привличане на преки инвестиции.

Мерки на европейско равнище – взаимодействие при усвояване на заемите и средствата от структурните фондове, мерки за увеличаване на конкурентноспособността и откриване на нови работни места, предоставяне на ноу-хау от ЕС, създаване на региони при специален режим и законодателство за гръцките и чуждестранни предприятия.

Най-дискутирана от тези 16 точки е тази, която предвижда изграждането на икономически зони на специален режим, които ще имат пилотен характер. Проучва се възможността да бъдат създадени четири такива зони, например на големите пристанища. Техни прототипи се намират в Азия и по-специално в Китай и Корея, казва Матес.

Създаването на такива зони изглежда обаче изключително трудна задача. Най-вече, защото в Европейския съюз е валидно едно единствено вътрешно законодателство и защото евентуално негово нарушение би могло да предизвика реакции в цяла Европа.

Професор Белкер припомня, че известният американски план Маршал постави акцент върху инфраструктурата. Той казва, че резултатите от него обаче не са били еднакво успешни за различните страни, където той бе приложен. Например, в Гърция този план Маршал донесе само 0,5 на сто увелечение на БВП на страната.

Не разбирам защо Филип Рьослер сравнява Гърция с бившата Източна Германия през 1990 г., когато нейната инфраструктура бе напълно рухнала. Това, от което Гърция днес се нуждае, наред с икономическите реформи, е осигуряване на ноу-хау, смята професор Белкер.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.