Турция трябва да подреже още крилата на армията

Беше време, когато влиятелната турска армия щеше с гръм и трясък да нахлуе в турските градове или просто да даде да се разбере, че няма да толерира тази политика или този човек, а правителството на деня щеше да падне. Миналия петък главните командири на армията опитаха нов подход. Генерал Ъшък Кошанер, началник на Генералния щаб, и командващите трите рода войски, свалиха оръжията и се оттеглиха от постовете си. Турските граждани едва забелязаха това. Могъщите някога сега са принизени.

Турция претърпя политическа революция през последното десетилетие. Възходът на новите елити, групирани около управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и подхранвани от динамиката на набожните средни класи от сърцевината на Анадола, заместиха светската върхушка, създадена от Мустафа Кемал Ататюрк, основател на турската република.

Главната жертва на тази радикална промяна в баланса на силите стана армията, самопровъзгласила се за защитник на кемалисткия плам, формирал гръбнака на увековечилите се кемалистки управляващи класи. Това не изглеждаше предвидимо развитие, когато неоислямската Партия на справедливостта и развитието дойде на власт през 2002 г.: подозирана от секуларистите за таен ислямистки план и будеща недоволството на привилегированите заради своята самонадеяност.

По това време Реджеп Тайип Ердоган, лидерът на ПСР и бивш кмет на Истанбул, не можеше да заеме пост в парламента заради забрана, наложена му от съдии кемалисти. Малцина експерти по Турция биха заложили на неговото оцеляване. И все пак откакто стана премиер след частични избори през 2003 г., той спечели два пъти убедително парламентарните избори с все по-голяма подкрепа на всеки следващ вот. И принуди армията да се подчини. Звездите определено са на страната на Ердоган, а с почти свръхестественото си разбирателство с обикновените турци премиерът има време и отново надхитри генералите.

Краят на студената война, по време на която турската армия, втората по големина в НАТО, защитаваше Алианса в източното Средиземноморие и Кавказ, намали влиянието на армията и позволи на Турция да изплува отново като регионална и търговска сила. При управлението на Ердоган приходът на глава от населението на турците се удвои, а влиянието на страната им изпъкна.

Междувременно кемалистките политически партии с предразполагащото си към леност усещане за гарантиран достъп до благата и упованието си в генералите и съдиите вярваха, че ще си върнат това, което продължаваха да губят в изборните урни, но се оказаха засенчени от ПСР, което още повече замъгли блясъка на армията.

Европейският съюз, който направи Турция на Ердоган кандидатка за членство през 2004 г., е друг голям двигател на промяната. Армията виждаше в преговорите, които сега са изпаднали в безизходица, осъществяване на европейската мечта на Ататюрк, докато ПСР хитро използва ЕС, който поиска намаляване на влиянието на армията в политиката, като щит срещу генералите.

Критичният момент дойде през 2007 г., когато висшето командване обяви на сайта на армията, че не би могло да приеме Абдуллах Гюл, тогава външен министър, за президент, защото е започнал кариерата си като ислямист. Ердоган отиде при хората, които му помогнаха да погребе генералите под лавина от гласове.

Оттогава магистратите откриха странна серия от предполагаеми заговори срещу правителството, довела до арестите на стотици офицери от активния състав на армията или резерва. Съдебният процес е непоносимо бавен. Възможно е Ердоган, виждайки възможност да сплаши противниците си, да е разпрострял мрежата твърде нашироко. Факт е обаче, че един на всеки 10 от досега всемогъщите генерали в момента е зад решетките и изглежда, че мнозинството от турците подкрепят това.

Сегашната неясна ситуация, в която правителството изглежда вече е спечелило, се създаде след отказа на Ердоган да приеме исканията на генерал Кошанер офицерите, които са в ареста, да могат да растат в йерархията, като че ли са на активна служба. Изглежда това накара генералите да напуснат бойното поле.

Има още какво да се направи в подрязването на крилата на армията – например нейният устав, законовият претекст за последния преврат през 1980 г., все още й дава правомощия да се намесва в политиката. Има много какво да се направи, за да се гарантира, че новата конституция на Турция, която ще замени изготвената от армията след преврата, ще съдържа пълен арсенал от демократични механизми за взаимен контрол между властите, особено в светлината на президентските амбиции и авторитарните наклонности на Ердоган. Тази възпираща роля обаче не се пада на армията – не и в една модерна република, търсеща подобаващото си място в Европа.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.