Иван Кръстев: Не познавам майката на Бойко Борисов, няма как да съм му бащата

Голямото социално неравенство занапред ще бъде в здравеопазването, казва политологът

Иван Кръстев. Снимка: Булфото

Иван Кръстев е политолог, шеф на Центъра за либерални стратегии. Също така е директор на Международната комисия за Балканите, създадена от няколко големи фондове и фондации от Европа и САЩ, с цел да се подпомага интеграцията на страните от Югоизточна Европа в ЕС. За Кръстев казват, че е един от бащите на Бойко Борисов като политик – осигурил му е подкрепа от десни партии и фондации в Европа, подпомогнал е политическия му проект за партия ГЕРБ. От 2 години Кръстев живее и работи през повечето време във Виена. Член е на борда на Европейския съвет за външна политика.

– Г-н Кръстев, как гледат на България в Европа? От там сигурно изглежда другояче?

– Обществата са като костенурки, при криза се затварят в себе си и малко обръщат внимание на България. За България и Румъния по принцип има представа като за страни, които не е трябвало да влизат в Европейския съюз, но по някакъв неясен начин са се озовали в Съюза и сега вече не може да се направи нищо.

Другото, което кризата промени, е увереността, че постепенно центърът на Европа променя периферията по свой образ и подобие. Преди две-три години очакването беше, че Македония ще стане като Гърция – по-развита, по-богата, по-европейска. Но през последната години се наложи усещането, че когато става дума за институции и качество на управление всъщност Гърция не се различава много от Македония – статистиката лъже, данъци не си събират, гражданите са отвратени, а политиците са отвратителни.

Принципът е, че когато в западната преса нямо новини за България, това е добра новина. Но в момент като днешния, в който новините са пълни с анализи на Гърция, рискът е, че България изчезва. Трябва нещо драматично да се случи тук, за да се появим на картата.

Кризата направи така, че вече няма Източна и Западна Европа, има Северна и Южна. Южната е проблемна и бедна. Северната е богата и възмутена. Ситуацията в Европа наподобява ситуацията в Италия, където повече от век Севера и Юга не могат да намерят общ език.

– А някой в Европа забелязва ли Бойко Борисов?

– България е от онези страни, които създават проблеми на себе си, не на другите (смее се) и затова никой не се вълнува много за тях. Това, че в Европа всички се възхищават или възмущават от Бойко Борисов, е илюзия, създадена от нашите медии. В действителност в Европа повече са загрижени за състоянието на демокрацията в страни като Унгария, където национализираха частните пенсионни фондове, приемат антидемократични медийни закони и др. Всеки европеец знае поне един виц за Берлускони, но малцина в Европа знаят кой е премиер на Австрия или България.

– Значи Бойко Борисов само ние си го забелязваме и преувеличаваме значението му?

– Да. При тях всеки ден е без Бойко Борисов (смее се). Вие знаете ли кой е премиер на Чехия или на Естония, или на Белгия (те вече година не могат да формират правителство)? Защо мислите, че цяла Европа “нази гледа”?

– Какво според вас е бъдещето на Борисов?

– За това трябва да питате някоя гледачка, те обичат да отговарят на подобни въпроси. На мен ми е трудно да затворя очи и да видя бъдещето на премиера. Но мога да предположа, че през 2020 година той няма да е премиер.

– В перспектива България ще става все по-лошо място за живеене. Ще дам пример, който не коментират нито политици, нито социолози или политолози. В момента хората се пенсионират с пенсии по около 150 лв. и по-малко, защото в последните 10-20 години са работили на граждански договори, или на минимална работна заплата, или с прекъснат трудов стаж, или на нископлатена държавна работа. В момента 1,9 млн. души не плащат здравни осигуровки, което показва, че са без трудови договори. В близките години ще се оформи група над 1,5 млн. пенсионери с мизерни пенсии около 150 лв., в условията на едни по-високи цени. Това е социална бомба. Как виждате бъдещето?

– Една от любимите ми книги е романът на Жозе Сарамаго “Смърт с прекъсване”. Романът разказва историята на една страна, в която на 1 януари хората престават да умират. Отначало всички се радват. А после започват проблемите. Първа опасността усеща църквата – ако никой не умира, значи никой не възкръсва и въобще, краят на смъртта е краят на вярата. След църквата застрахователните компании и пенсионните фондове разбират, че в свят, в който никой не умира, те са обречени на фалит. Младите изпитват трудности да гледат своите възрастни и болни родители. Появява се мафия и започва да изнася тайно възрастни в чужбина, където да умрат. Накрая съветниците казват на царя” Ваше величество, ако не започнем да умираме, загиваме”…

Романът на Сарамаго е фантастика, която много прилича на бъдещето на Европа. Ние всички живеем в стари и остаряващи общества и това, което ние е изглеждало естествено и нормално вчера, е невъзможно днес. Не знаем колко бездомни ще има в резултат на ситуацията, която описвате. Не знаем как ще изглежда обществото, което не може да отиде в болница… Голямото социално неравенство занапред ще бъде не кой колко има и какво яде, а в здравеопазването. Един ще може да си позволи лечение, друг – не. Неравенството ще се проявява не толкова в това какво потребяваме, а в това кога и как умираме.

Преди време попаднах на интересно изследване свързано с употребата на алкохол в Полша преди и след 1989 година. Изследването е правено на базата на разпространението на чернодробни заболявания. Резултатите са повече от интересни. Като цяло не се е променило колко алкохол се консумира в Полша. Това, което се е променило е кой пие. Преди 1989-а пият всички и пият еднакво. Консумацията на алкохол не се влияе от разликата в образование или доходи. Днес, ситуацията е променена. Бедните и необразованите пият повече от преди, богатите и образованите пият много по-малко. Алкохолът е разделил богати и бедни в Полша почти толкова драматично, колкото разделя вярващите мюсюлмани и невярващите в Турция.

– Казват, че вие сте един от бащите на Бойко Борисов. Легитимирали сте го като десен и европейски политик, развили сте го като проект, какво вярно има в това?

– Наскоро Алексей Петров ни съобщи, че Душана Здравкова е политическата майка на Бойко Борисов. Аз не познавам майката, така че няма как да съм бащата. И въобще с риск да разочаровам любителите на конспиративни теории ми се струва, че авторът на проекта Бойко Борисов се казва Бойко Борисов.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.