Предизвестената смърт на една частна телевизия

в. Утрински весник

Обявяването на фалита на най-старата частна телевизия А1 и по-късно отнемането на нейните честоти напомня за заглавието на романа на колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес „Хроника на една предизвестена смърт“. Събитията, които се редяха през изминалите две седмици, банкрутът, а по-късно и мракът, който възцари на честотите на А1, са добра основа за сравнение със съдържанието на този роман.

В „Хроника на една предизвестена смърт“ авторът разказва за смъртта на един младеж, който загубил живота си в ръцете на двама братя-близнаци, чиято сестра била върната в моминския си дом в деня на сватбата от младоженеца, тъй като той открил, че не е първият мъж в живота й. Засрамени, нейните братя, макар да не били напълно сигурни, хвърлили вината върху момчето и решили да го убият. При това на всекиго, когото срещали по пътя, докато вървели към мястото, където се намирала жертвата, разказвали, че отиват да го убият. И накрая те и направили това.

Фабулата на романа се върти около това, че макар и братята да са разгласили в цялото село, че отиват да извършат убийство, не се е намерил нито един съвестен човек, който да предупреди младежа. Някои ги мързяло да го търсят, някои не възприели насериозно братята, а някои, както умело подчертава авторът, били толкова възхитени от факта, че в този ден селото ще бъде посетено от важен свещеник, че дори не се опитали да разберат какво дърдорят двамата налудничави братя. Крайното послание на романа е към цялата общност, която живеела в това село – тя е обвинена, че е също толкова виновна за престъплението, тъй като не се е опитала да го предотврати, макар да е знаела, че това ще се случи.

През изминалите двадесетина дни, когато А1 бе във финалната битка за своя живот, македонският интелектуален елит мълчеше. Или ако се пускаше някакъв глас оттам или от гражданския сектор, той беше толкова тих, че се изгуби в шума, създаден от акта на умъртвяването на А1. Не надигна глас и опозиционната СДСМ, която през зимата, когато започна акцията против А1, напусна парламента, предизвика предсрочни избори и през цялото време докато траеше предизборната кампания превърна А1 почти в свой изборен щаб. Социалдемократите сега чакаха съвсем да се изгуби А1 от ефира, за да проведат кратка пресконференция, макар че с оглед на тяхната предишна подкрепа, когато студиото на телевизията бе разположено пред правителството, очаквахме да продължат да се борят за демокрацията поне със същата сила.

Още веднъж искаме да кажем, че отделяме историята за А1 от обвиненията за бизнес-далаверите на нейния собственик, които тепърва ще имат своята съдебна развръзка. А1 трябваше и можеше да има по-различна история, само ако онези, на които братята от романа на Маркес разказаха, че отиват да убият любовника на тяхната сестра, се бяха мобилизирали и предотвратили това престъпление. Но и в случая с А1 стана ясно, че медиите и журналистиката нямат приятели в могъщите среди на обществото. Напротив, обкръжени сме от врагове. Това важи и за много по-развити и по-демократични общества от нашето. Ние нямаме приятели, особено не в политиката и това трябва да го знаем. Когато политиците се борят за демокрация през призмата на нашите медийни свободи, трябва добре да погледнем дали даровете не са „данайски“.

Хрониката на смъртта на А1 започна с нахлуването на полицията в нейните офиси през ноември 2010 г. Управляващата партия даде зелена светлина за нахлуването, а опозиционната партия го използва за своята пропаганда. След това хрониката продължи с преместването на студиото на телевизията на място под прозореца на Груевски в правителството и серия политически ходове на опозиционната СДСМ, които бързо се оказа, че са били повече с пропаганден характер, а не с искрено намерение да се помогне на телевизията. Това се видя в бързото отхвърляне на исканията на СДСМ за разблокиране на сметките на телевизията и бързото приемане на изборите.

Веднага след изборния ден стана ясно, че политическият сблъсък между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ около А1 е умряла работа. Правителството спечели още едни избори, а опозицията значително подобри своите позиции в парламента и от маргинална политическа сила се превърна в силен фактор. Тогава за пръв път се видя, че А1 е на път да изгуби битката, тъй като дойдоха на ред други приоритети и за ВМРО-ДПМНЕ, и за СДСМ. Примирените журналисти изключиха камерите пред правителството и отново се върнаха в студиото без да постигнат нито една крачка напред в отблъскването на ударите на Управлението за обществени приходи. Ако селяните от романа на Маркес бяха възбудени от пристигането на високопоставения свещеник, тогава от какво бе възбудена македонската критическа мисъл, която игнорира приказките за баснословните суми от неплатени дългове и данъци, които мистериозно се вляха в сметката на А1. Или пък не повярваха в заплахите, както стана в действието на романа?

Неразбираемо е. Съюзът на журналистите и журналистическите синдикати с еднакво внимание третират проблеми от ежедневната работа на журналистическата гилдия и насилственото спиране на една цяла телевизия с водеща популярност сред медиите. Кой ще бъде виновен за А1? Дали само държавата или по-широката общественост, която не се опита да предотврати това, което се случи, тъкмо както в романа на колумбийския автор.

В света всеки ден се закриват медии. Случаят с британския таблоид, чийто собственик го изтри от сцената само за два дни, макар да имаше тираж от милиони, несъмнено в нашите условия омаловажава историята за А1. Но само теоретично, защото историята за А1 е сложна мозайка от бизнес-далавери, политическа корупция и връзки между медии и власт и от друга страна самотен журналистически крясък, който би трябвало да пробуди заспалото общество. Тази телевизия не е бизнес-приказка, нито чисто криминална история, както се оказа във Великобритания. Но за жалост историята с А1 ще бъде разказана от някои други хора, в някое друго време. Тя е типична хроника на една предизвестена, но непредотвратена смърт.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.