Арабски потоп залива Малта

Правда.ру

Емигранти пристигат в Малта. Снимка: топнюз

Небивалият бежански наплив от Северна Африка стана тази година основен проблем за Европейския съюз. Южна Италия е в твърде трудно положение, остров Лампедуза вече се превърна в зона на хуманитарна катастрофа. Най-тежки несгоди обаче сполетяха Малта. „Арабската вълна“ може просто да помете тази страна от картата на Европа.

От всички държави в Евросъюза Малта се намира най-близо до „горещите“ събития в Тунис, Египет и Либия. Дори според официалните данни 400-хилядната държава е подслонила към 1500 души. А колцина ли още мигранти са дошли на острова нелегално? Ситуацията в Малта засега не е толкова ужасяваща, както на италианския остров Лампедуза. Ресурсите й за преодоляване на трудности обаче са несъпоставими с тези на съседна Италия. Малтийците понасят изпитанията далеч по-тежко от 60-те милиона италианци.

През последните месеци малтийската дипломация полагаше неспирни усилия другите членки на ЕС да приемат поне част от арабските бежанци. Когато Франция и Италия лансираха идеята за възстановяване на граничните пунктове в шенгенската зона, външният министър на Малта я посрещна с опасения. „Надявам се, че възможността за промяна в споразумението няма да означава изграждане на нови стени или врати, възпрепятстващи свободното движение на законни граждани на ЕС“, каза той още в края на април. Разделителни линии май не бяха издигнати, но Малта все още не е видяла и реална помощ от Евросъюза.

Тази история привлече вниманието към страната, която рядко влиза в новините. А няма и особени причини. Малта е сред най-големите в света туристически центрове, които всяка година посрещат хиляди почиващи от цял свят. Но след като е в самото сърце на Средиземноморието, географското й положение я хвърля във водовъртежа на политическите събития. Тъй че сегашният случай с бежанците от Северна Африка е поредният жалон в доста бурната история на тази малка страна.

Археолозите са открили, че още през 5200 г. пр. н. е., а може би и по-рано, в Малта вече е имало културни огнища. Местните мегалитни храмове са включени в списъка на световното културно наследство, разработен от ЮНЕСКО. Смята се, че към 2500 г. пр. н. е. на островите Малта, Гоцо и други по-малки наблизо започват да се настаняват пришълци от съседна Сицилия. През 725 г. пр. н. е. идват финикийци, след пет години и гърци. Така Малта попада в сферата на влияние на челните цивилизации от Древния свят.

Най-осезаемо явно е било влиянието на финикийците, говорели семитски език. Езикът на днешните малтийци по произход е близък до арабския. Друг въпрос е, че хората в Малта не изповядват исляма, а са католици; съответно тежненията им не са насочени към Северна Африка, а към Европа. И при все че говорят език, разбираем за местните жители, северноафриканските араби си остават чужди за тях в културен и цивилизационен план.

Столетия наред Малта е собственост на Картаген, основан от финикийците, но през 2-ри в. пр. н. е. влиза в състава на Римската империя. След разпадането й островът неведнъж сменя своите господари. От 395 г. до 870 г. например Малта е в състава на Византия, а от 870 г. до 1201 г. принадлежи на арабите. Точно през този период вероятно семитското влияние там се засилва още повече и сред малтийците окончателно се утвърждава днешният им език. Арабите обаче не успяват да ислямизират населението, приело християнската вяра още по време на византийското господство.

Но и властта на арабите не трае вечно. През 1201 г. ги сменят норманите, които превземат същевременно и Южна Италия. През 1282 г. Малта и южните италиански области стават част от кралство Арагон, чието сливане с Кастилия по-късно поставя началото на обединена Испания. През 1530 г. островът минава под властта на Йоанитския орден, получил името Малтийски. Турците се опитват да го превземат, обсаждайки крепостта Валета, но опитите им остават безуспешни.

Малта окончателно влиза в ареала на западно-християнската цивилизация, там се утвърждава католицизмът, а в местния семитски език навлизат заемки от италианския. През 1592 г. във Валета е основан университет. Още столетие и половина турският флот неведнъж обсажда острова, но рицарите йоанити с подкрепа отвън успяват да го защитят. Малта остава независима; не отслабва обаче желанието на водещите държави да сложат ръка на нея.

В края на 18-и век островът отново попада в центъра на вниманието, когато Наполеон стоварва там войските си на път за Египет. Отбива се всъщност за прясна вода, но рицарите му отказват. В отговор френски отряд превзема Валета и въвежда на острова напредничави за времето си норми вместо архаичната средновековна система. Властта на Франция впрочем не трае дълго – през 1800 г. я сменят англичаните. След разгрома на Наполеон Парижкият мир превръща Малта във владение на Британската империя.

Защо всъщност англичаните се вкопчват в острова? Географското му положение предлага твърде много изгоди. Там има например база на британския флот, чиито кораби правят почивка по пътя от мъгливия Албион към бреговете на Индия – перлата в английската корона. Освен това, щом владеят Малта (а също тъй Гибралтар на запад и Кипър на изток), британците могат вече да контролират положението в Средиземно море. Базата на остров Малта им осигурява голямо предимство по време на Първата и Втората световна война.

Малта обаче не е обикновена колония. Още от 1849 г. тя има собствена конституция, от 1921 г. – парламент, а 21 години по-късно приема и днешното си знаме, на което е изобразен малтийски кръст. Така добре се подготвя за независимостта, обявена през 1964 г. Британското влияние върху острова обаче се запазва и английският остава втори официален език. Малта влиза в Британската общност; до 1979 г. на острова действа и военноморската база на кралството.

Малта обаче не става член на НАТО, в конституцията й е записан принципът на неутралитет. Може би тъкмо затова през 1989 г. островът е избран за място на среща между лидерите на Съветския съюз и на САЩ – Михаил Горбачов и Джордж Буш старши. Държавата обаче не страни от ЕС и през 1990 г. подава молба за членство, но влиза в редиците на Общността едва през 1990 г., заедно с повечето страни от Източна Европа. През 2008 г. еврото сменя малтийската лира и става единствено платежно средство на острова. Малко преди това Малта влиза в шенгенската зона.

Както виждаме, историята на острова е твърде бурна. И днес Малта отново е кръстопът, където се срещат много маршрути. Сега я „обсаждат“ близки по език до малтийците араби от Северна Африка, за да си потърсят после късмета по-далеч, в Западна Европа. Само дето „големите“ държави като Франция или Германия не бързат да ги приемат. Италия също е на мнение, че Сицилия и Лампедуза стигат, и няма намерение да ги заселва нейде край Милано или Торино.

И ако Евросъюзът не се притече на помощ, Малта рискува да бъде пометена от вълната арабски бежанци. Щом става дума за хиляди, това вече е критична цифра за малкия остров. Ако пък дойдат например 400 хиляди – което е напълно възможно, щом продължава войната в Либия, Малта може дори да изчезне от картата на Европа като пълноценна държава. Историята на острова впрочем познава множество вълни от заселници и завоеватели. И всеки път Малта се е възраждала – отново и отново.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.