Анархия в Англия – размирици, съчетани с пазаруване

в. Индипендънт

Пол Валъли е водещ английски писател и коментатор по въпросите на Африка и Третия свят. Снимка: личен сайт

Приликите между размириците в Лондон и расовите бунтове, които потресоха Великобритания през 80-те години на 20 век, са очевидни. Те обаче не казват цялата история. Безредиците почти винаги са били провокирани от действие на полицията, което чернокожата общност е сметнала за особено ярък пример на лошо отношение като цяло между полицията и представители на местното население.

През 1981 г. размириците в Брикстън се разразиха, след като полицията спря млад чернокож, който бил намушкан, но според други бил жертва на полицейска жестокост. Същата година в Токстет, Ливърпул, поводът беше арестът на студента Лерой Купър, който се намесил, когато полицията се опитала да задържи невинен мъж.

Друг арест в Хандсуърт, Бирмингам, през 1985 г. разпали грабежи и палежи, продължили два дни и две нощи. През същата година Брикстън избухна отново, когато полицията застреля и парализира жена, докато се опитвала да арестува сина й. Месец по-късно друга майка получи сърдечна недостатъчност и почина, когато полицията нахлу в дома й, разпалвайки размириците в Бродуотър фарм. Мирен протест пред полицейски участък доведе до насилие.

Има сходство и в критиките, че полицията е предизвикала неприятностите с непохватните си методи. Критиците отново казаха, че органите на реда не са били подготвени за неприятностите. Те отново казаха, че тактиките за овладяване на безредиците, а не агресивните действия срещу размирниците са позволили бунтовете да продължат по-дълго от необходимото.

Все пак в повечето случаи разследванията по-късно установиха, че скоростта и мащабът на събитията не са оставили на полицията кой знае какъв избор освен да обгради най-големите размирници и да разположи служители, които да защитават пожарникарите. Повечето безредици отново избухнаха на фона на нищетата, социалното отчуждение и високата безработица във вътрешността на града, особено сред младите хора. Във всички случаи имаше рецесия и съкращаване на разходите. И хубаво време. Дъждовните нощи не са подходящи за размирици.

И все пак от бунтовете през 80-те години са настъпили значителни промени. След събитията в Брикстън докладът „Скарман“ беше безмилостен към методите на лондонската полиция. Те доведоха до голямо намаляване на уличната престъпност, но за сметка на увеличаване на расовото недоволство. Според Скарман безредиците са били „по същество изблик на гняв и недоволство от страна на младите чернокожи срещу полицията“, нейните сурови методи, липсата на обсъждане и широкоразпространения расизъм.

След доклада „Скарман“ се появиха нови правила за процедурите за спиране и обиск, по-добро обучение на полицията и призив за повече чернокожи служители на реда. Беше създаден независим орган по жалбите срещу полицията. Големи суми държавни пари бяха отделени за обновление на града. Като цяло расовите отношения се подобриха, а докладът „Макферсън“ засили вътрешния контрол в полицията.

Ясни доказателства за напредък има в операция „Трайдънт“ на лондонската полиция, целяща да се справи с увеличаването на нападенията с огнестрелно оръжие, причина за които е подозрението между чернокожите и полицията. Затова е тъжна ирония, че размириците през уикенда бяха разпалени от арест, който беше част от операция „Трайдънт“. Значителният напредък вероятно не е изкоренил дълбоко залегналото недоволство от полицията сред младите чернокожи, което след събитията в Бродуотър накара чернокожия лидер Бърни Грант да заяви с нотка на одобрение, че полицията „е понесла . . . доста голям пердах“.

Или може би в културата на чернокожите младежи има нещо саморазрушително, което 30 години след размириците в Токстет накара човека, който ги разпали – Лерой Купър, – да размишлява на страниците на в. „Ливърпул дейли пост“: „Размириците бяха симптом за това, че в нашето общество има нещо наистина сбъркано. Ние опустошихме собствената си общност, разрушихме собствените си домове. Трябва да е имало нещо сбъркано“.

Но има и други разлики. Размириците през 80-те години бяха много по-мащабни. Няколко човека загинаха, стотици бяха ранени, а щетите възлизаха на милиарди по днешни цени. Имаше също повече планиране; безредиците през уикенда бяха организирани чрез Туитър без предварителна подготовка, но през 80-те години имаше сериозна подготовка за събиране на материали за барикади и за направата на голям брой запалителни бомби.

Има и нещо друго. Днешните размирици се характеризират с опортюнистично плячкосване с мащаби, които подхождат на нашата епоха на необуздан консуматорски материализъм. Мародери бяха видени да изпробват неща, проверявайки дали са им по мярка, или да преглеждат добавки с витамини в разбити магазини, за да открият конкретната марка, която желаят.

Това са размирици, съчетани с пазаруване. Те изглеждат не като „зов от сърцето на гетото“, както ги определи един очевидец, а по-скоро като възможност „да се сдобиеш с нов чифт хубави маратонки“. Това е не толкова израз на отчаяние, колкото на упадъчност.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.