Как да спрем следващия Брейвик

Асошиейтед прес

Ако човек влезе в аптека на някоя от лъкатушните улици в Осло и купи три опаковки аспирин, не би имало причина това да бъде забелязано. Но когато Андерш Беринг Брейвик в продължение на четири дни посещавал по 20 аптеки дневно и купувал по три опаковки аспирин от всяка, после отделно поръчал шест тона изкуствен тор, химикали и полуавтоматично оръжие, той въпреки всичко не привлякъл особено внимание.

Сега, след като Брейвик изби 77 души при педантично планирани нападения, норвежките власти са принудени да помислят какво са могли да направят, за да предотвратят или да забележат особените му покупки и други подозрителни действия. Ще бъде обаче трудна задача да се определи какъв би трябвало да бъде отговорът на правителството – възможността да се тръгне срещу законите, защитаващи личните свободи, и вероятността, че дори с по-засилени разузнавателни действия ще остане крайно трудно да бъде спрян един внимателно обмислящ плановете си единак като Брейвик.

В своя манифест от 1518 страници Брейвик казва, че купил аспирин, за да добие ацетилсалицилова киселина и в съчетание с други химикали да направи бомбата, която поставил в автомобил в центъра на Осло. Той старателно уредил покупките си, като създал подробни истории за прикритие, включително наемайки ферма и представяйки план за отглеждане на захарно цвекло, за да остане в рамките на закона и в нормите за правене на бизнес.

Нападението в Осло вече подтикна служители за борба с тероризма от Европейския съюз, съгласуващи действията си с колегите си в Норвегия, да проучат начини да засичат подозрителни продажби на законни химикали, включително изкуствени торове, които може да бъдат използвани за направата на експлозиви. Експерти от ЕС ще обсъждат именно как подобна нова система би работила, когато се срещнат на специално свикана конференция през декември, каза Тим Джоунс, главен съветник на координатора на ЕС за борбата с тероризма.

Междувременно норвежки служители казват, че планират обстойно повторно проучване на законите и разузнавателните методи. „Можем ли да направим нещо по различен начин? Ще направим това с нашите колеги в Европа. Сигурен съм, че колегите ми искат да говорят с мен за това „какво можем да направим, ако сме в същото положение“, заяви директорът на норвежката Служба за сигурност на полицията (ССП) Яне Кристиансен. Това какво би могло да се направи по различен начин едва ли е въпрос на консенсус в тази страна с 4,9 милиона души население.

Вътрешното наблюдение е особено чувствителна тема в Норвегия, страна, която се гордее със своята отвореност и преданост към защитата на гражданските свободи. В средата на 90-те години на 20-и век разкритията, че норвежките разузнавателни служби незаконно са шпионирали норвежци с предполагаеми или ясно заявени комунистически възгледи, предизвикаха обществено възмущение, изслушвания в парламента, вълна от оставки и в крайна сметка основен преглед на разузнавателния апарат на страната.

Норвегия се съгласи по-рано тази година да участва в инициатива на ЕС за борба с тероризма, позволяваща на властите да съхраняват данни за телекомуникациите на гражданите за определен период от време след извършването им – шест месеца в Норвегия. Норвежкият министър на правосъдието и полицията Кнут Стурберге изрази съжаление от ограниченията за наблюдение, наложени на норвежките следователи за борба с тероризма.

Разследванията „често са възпрепятствани от все по-увеличаващите се ограничения върху това какво може да бъде записвано и колко дълго могат да бъдат съхранявани тези данни“, каза той преди време пред Норвежкото телеграфно бюро. На обратното мнение е председателят на комисията по правосъдие на норвежкия парламент Пер Сандберг. „Вече отиваме достатъчно далеч, като проникваме в личния живот на норвежците“, заяви Сандберг, който е член на дясната Партия на прогреса.

Председателят на комисията, разследвала твърденията за политически мотивиран шпионаж през 90-те години на 20 век, Кетил Лунд каза пред АП, че също като Сандберг смята, че разширяването на обхвата на наблюдението извън определените от ЕС параметри вероятно няма да получи голяма подкрепа. „Все пак държавните ни лидери толкова много говорят как този терористичен акт не би трябвало да доведе до по-затворено и по-малко демократично общество“, каза пенсионираният съдия от Върховния съд на Норвегия.

Според Сандберг вместо да разширява наблюдението на живота на норвежците, ССП има нужда от повече анализатори и би трябвало да се стреми да развие още по-големи умения за борба с тероризма, като се консултира със страни с дълга история в борбата с тероризма – като САЩ и Великобритания. В момента в ССП работят около 460 души.

Норвежкото правителство обяви, че планира да създаде независима комисия, която да проучи множество въпроси, включително свързани с действията на полицията след нападението на 22 юли. До каквито и резултати да доведе тази комисия, номерът е да се улесни залавянето на подобни хора, „без да се ограничават отвореността и свободите повече от необходимото“, каза Кристиансен. Това няма да е лесно.

„Сдобиването с оръжия и материали би било една точка, където можете да засечете хора, преди те да направят нещо, защото са ви нужни конкретни неща, но и тогава не ви е нужно много“, каза Магнус Норел, старши анализатор по тероризма в шведския Изследователски институт по отбраната. Брейвик е бил добре запознат със закона и умело е избегнал да бъде хванат.

Той пише в своя манифест, че за да се сдобие с пистолета „Глок“, е посетил от края на 2010 г. до януари тази година изискваните 15 тренировки по стрелба. Обяснява, че за да се сдобие с огромното количество аспирин, си е набелязал маршрут, включващ 20 аптеки, като е ходил пеш, а не се е движил с кола поради трудността да се намери място за паркиране в Осло. Съгласно изискванията е трябвало аптеките да не му продават повече от две опаковки наведнъж, но той обяснил, че са му нужни три за неговата компания като средство срещу махмурлук при предстоящите празненства през почивните дни.

Също така изглежда, че той е усещал кога е имало опасност да бъде засечен от разузнаването. В коментар от март тази година той разказва за усилията си да се сдобие с алуминиев прах, предназначен за съставка на бомбата, от полския доставчик „Кетен кемикалс“. Оказва се, че „Кетен“ е бил наблюдаван от установената във Франция международна полицейска служба Интерпол, която е докладвала на разузнаването в Норвегия за поръчки от 50-60 норвежци. Кристиансен обаче каза, че след като е разгледала списъка, ССП не е открила основание да започне разследване срещу Брейвик.

„Като погледна нещата в ретроспекция, съжалявам за преценката, че е било вероятно „Кетен“ да бъде внимателно следен от множество европейски разузнавателни служби“, пише Брейвик. Покупките на Брейвик заедно с коментарите му по уебсайтове, поддържани от крайнодесни екстремисти, повдигат въпроса дали не е имало начин да бъде осуетен заговорът му.

Но опитът на САЩ, където местният терорист Тимъти Маквей уби 168 души с поставена в автомобил бомба, направена с използването на същия химикал като тази на Брейвик, изтъква някои от предизвикателствата пред затягането на мрежата с цел да се предотвратят такива актове. След нападението в град Оклахома през 1995 г. американски служители си поставиха за цел да предотвратяват подобни атаки. През 1998 г. комисия, създадена от Националната академия на науките, препоръча правителството строго да контролира продажбата на амониев нитрат, който беше ключовата съставка в бомбата на Маквей, а очевидно и в тази на Брейвик.

Но почти 16 години след бомбения атентат правителството на САЩ едва сега се приближава към налагането на такива правила. „Това, с което се сблъсквате, е фактът, че амониевият нитрат е основен химикал в земеделието. Мисля, че различните лобита, представляващи земеделието, не искаха нищо да пречи на купуването му“, каза заслужилият професор по химия в университета „Дюк“ Едуард Арнет, който беше съпредседател на комисията, направила препоръката.

В края на 2007 г. Конгресът най-накрая прие закон, изискващ продажбата на химикала да бъде контролирана. Но министерството на вътрешната сигурност пропусна крайния срок през 2008 г. да издаде окончателно постановление. Служители казват, че ще публикуват тази седмица предложени разпоредби за продажбата и пренасянето на амониев нитрат, след което обществеността ще има 120 дни, за да си каже мнението.

Междувременно през десетилетието след терористичните нападения на 11 септември 2001 г. способността на компютрите да засичат терористи, като преравят огромно количество данни, се увеличава значително, каза Бхавани Тхурайсингхам, директор на Центъра за изследвания по кибернетична сигурност в Тексаския университет в Далас.

Програмисти вече са разработили технология, която да засича подозрителни връзки между мрежи от заговорници. Сега те работят по създаването на програми, които могат да засичат външни хора. Колегите на Тхурайсингхам са се съсредоточили върху това да пуснат в действие тази технология с цел да откриват постоянно мутиращи компютърни кодове, създадени от хакери. Тя обаче може да бъде използвана и за откриване на терористи, които не попадат в очаквания профил – като Брейвик, русия, синеок единак със сако и вратовръзка.

Това търсене обаче би станало доста сложно, когато трябва да се открие някой, който не поддържа контакти в социални мрежи, каза Тхурайсингхам. А опитът да се изградят защити на личния живот би направил това крайно трудно, заяви тя. „Това не е магия. Ако няма данни, тогава всички най-добри алгоритми за обработване на данни, които можете да създадете, няма да дадат какъвто и да е резултат“, каза Тхурайсингхам, имайки предвид технологията.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.