Опасният гняв на крайнодесните

Асошиейтед прес

Те бият футболни фенове, които са чернокожи или араби, тероризират имигрантските квартали, чупят мюсюлмански и еврейски надгробни плочи, проповядват омраза и събират подкрепа в интернет. Атаките в Норвегия извадиха на показ процъфтяващата и в Европа расистка ярост – и разкриха опасността тя да прерасне в насилие навсякъде, по всяко време.

В интервюта и интернет форуми европейските крайнодесни екстремисти не са смекчили реториката си след  масовото убийство в Норвегия, взело 77 жертви. Те може и да се отвращават от методите на атентатора, но не и от посланието му: че мюсюлманските имигранти са заплаха за оцеляването на Европа. „Ако нямаше имигранти, нямаше да я има тази драма“, пише френски блогър. Жан-Мари льо Пен, ярък символ на антиимигрантската политика във Франция, каза, че „Норвегия е подценила глобалната опасност, която представлява имиграцията“, и това е основната причина за атаките.

Крайнодесните партии като Националния фронт на Льо Пен станаха по-умерени и по-привлекателни за по-широк кръг от избиратели и отстраниха най-крайните си членове, а това породи гнева на най-крайните. „При това положение най-крайните често остават сами, без балансиращото влияние на бившите си партийни колеги“, смята Марко Папич от американската аналитична компания „Стратфор“.

В интернет чатовете някои от най-крайните европейски гласове казват дори, че Андерш Беринг Брейвик не е достатъчно голям ксенофоб. Испанската крайнодясна партия Национална демокрация, Славянският съюз в Русия и шведското Съпротивително движение го отхвърлиха като ционист. Европейските десни екстремисти са изключение, наброяват няколко хиляди. Но техните гласове могат да придобият непропорционално на числеността им значение и да изкривят представите за имиграцията.

Миналата година родените в чужбина са съставлявали 9,4 на сто от населението на 27-те страни членки на Европейския съюз, или 47 млн. от половин милиард души, според статистическата служба Евростат. Но милиони от тези „чужденци“ са дошли от други страни от ЕС. Броят на родените в чужбина е нисък в сравнение със САЩ, но той постоянно нараства и това буди безпокойство у някои в Европа, където доста страни допреди едно поколение бяха с относително хомогенно население.

Ксенофобските нагласи постепенно стават част от широко разпространените схващания и затова властите внимателно следят действията на твърдите екстремисти. Френското полицейско подразделение, което следи дейността на екстремистите в интернет, е регистрирало повече от 8000 оплаквания за расистки или ксенофобски коментари. Полицията определи само 10 от случаите като пример за сериозна потенциална заплаха, казва служител на централния офис на съдебната полиция.

Докато повечето европейски екстремисти, които са активни в интернет, се постараха да се дистанцират от Брайвик, руските неонацисти и крайнодесни националисти приветстваха кървавата вакханалия и намекнаха за подобни атаки в Русия. „Бялата раса напада: белият герой от Норвегия Андерш Беринг Брейвик“ – това бе едно от заглавията в сайта на Славянския съюз, една от най-големите руски неонацистки групировки. „Колкото повече легални националистически организации се унищожават, толкова повече Брайвиковци ще има“, заяви за Асошиейтед прес Дмитрий Дьомушкин, бивш водач на Славянския съюз, който сега оглавява националистическото движение „Русские“.

Руските власти отдавна са обвинявани, че позволяват на националистическите банди да действат безнаказано. Но дори и в Западна Европа, където правителствата са по-чувствителни към общественото мнение, има отделни крайнодесни групи, които подкрепиха реториката на Брейвик. Водачът на Английската лига за отбрана, британска крайнодясна група, с която Брейвик твърди, че е имал контакти, заяви, че отчаянието сред тези, които са разгневени от имиграцията, е като „тиктакаща бомба със закъснител“.

Националният фронт във Франция временно отстрани свой член, който в блога си приветства Брайвик като „икона“, а Северната лига в Италия замрази членството на свой привърженик, нарекъл идеите на стрелеца „велики“. Действията на Брейвик привлякоха вниманието към крайнодясната кауза из целия континент. Яник Каюзак от университета в Перпинян, който изследва крайнодясната активност в интернет, твърди, че в един от най-посещаваните френски екстремистки сайтове – Fdesouche.com, се наблюдава увеличение на посещенията след масовото убийство в Норвегия.

Трудно е да се определи дали редиците на крайнодесните екстремисти в Европа се увеличават, отчасти защото мнозина от тях са изолирани фигури, които не са обявили публично, че подкрепят дадена партия или кауза. Шведската национална агенция за превенция на престъпността съобщава за 10-процентов спад в престъпленията, извършени на ксенофобска основа между 2008 и 2011 г.

В същото време крайнодясната активност в интернет в Швеция, а и другаде, доста се е увеличила. В Германия към края на миналата година крайнодесни групи са поддържали 1000 сайтове и 38 онлайн радио станции. Според Каюзак агресивната реторика в интернет може и да не е нещо лошо. „Тя може да действа пречистващо, тъй като даваш израз на яростта си чрез думи. Това е отвличане на вниманието, отдушник за омразата, която не винаги може да бъде изразена публично.“

В Сърбия, например, националистическа групировка събра във „Фейсбук“ 70 хил. симпатизанти на Муамар Кадафи в началото на военната интервенция на НАТО в Либия. Но когато се опита да организира уличен протест в Белград срещу западната намеса, се включиха само няколкостотин души. Истинска заплаха обаче може да са радикално настроените, дори да са малко на брой.

В Русия неонацисти бяха обвинени за убийства и нападения срещу хора с неславянски произход и по-тъмна кожа, а мюсюлмански гастарбайтери от Кавказ и Централна Азия често стават мишена на атаки. На известния парижки булевард „Шанз-Елизе“ радикален десен екстремист през 2002 г. стреля по тогавашния френски президент Жак Ширак.

По-често явление, което обаче не привлича толкова внимание, е вандализмът. Тази седмица църква в Западна Франция бе надраскана със свастики и нацистки символи. В Гърция, откъдето в Европа влизат огромен брой нелегални имигранти, през май стотици младежи, облечени в черни фланелки и размахващи тояги гонеха имигранти по улиците на Атина, ръгаха ги с ножове и ги биеха.

След атаките в Норвегия гръцката полиция увеличи патрулите си в кварталите с голямо етническо напрежение, а някои джамии във Великобритания засилиха мерките за сигурност. В Полша, която се бори да овладее футболното хулиганство преди догодина да стане домакин на финалите на Европейското първенство по футбол, миналата година по време на футболен мач ултраси издигнаха големи антисемитски лозунги, а фенове минали, както се твърди, през малък град с лозунга „Арийските орди идват“.

В Австрия стената на концентрационния лагер „Маутхаузен“ през 2009 г. беше обезобразена с надпис, който обобщава чувствата на мнозина от най-крайната десница в Европа: „Каквото бе евреинът за нашите бащи, това е мюсюлманската пасмина днес за нас. Пазете се!“.

Икономическите трудности и последиците им като високата безработица могат да породят радикализъм, както сред левите, така и сред десните. Това стана причина за възхода на Нацистката партия в Германия през 20-те години на миналия век. Историците казват, че въпреки проблемите с дълга и настроенията срещу имигрантите, Европа като цяло днес е в по-добро състояние и че по-голямата опасност идва от отделни изблици на гняв.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.