Бунтът като болест

ДПА

Пожари при безредиците в Лондон. Снимка: ЕПА/БТА

Докато кадрите на пожари и плячкосване петнят имиджа на Великобритания в света, предимно младите размирници и социолози изразяват съгласие по едно нещо: Случилото се е било просто въпрос на време. „Ще продължавам да правя това всеки ден, докато ме хванат. Когато се прибера у дома, нищо няма да ми се случи“, каза тийнейджър, натоварен с плячкосани стоки пред репортер на Би Би Си в Манчестър вчера сутринта. „Затворите са претъпкани. Така че какво ще сторят?“, добави той за всеки случай.

10-годишни деца бяха видени да отнасят плячкосани стоки с найлонови торби от магазини в северния град. Те се смееха и шегуваха, подхвърляйки предметите във въздуха със задоволство, преди да изчезнат в страничните улички, за да се изплъзнат на полицията. За премиера Дейвид Камерън отвратителните сцени, разиграващи се на улиците, подчертават „големия проблем на Великобритания с гангстерската култура“, тъй като младежите показват пълна липса на респект към властта и никаква отговорност за действията си.

Проблемът с антисоциалното поведение, който Камерън дефинира като характерна черта за „разваленото общество“ на Великобритания, не е нов. При предишното правителство на лейбъристите на бившия премиер Тони Блеър временното въвеждане на полицейски час и т.нар. разпоредби относно антисоциалното поведение (Асбос) се оказаха безнадеждни и в последствие бяха изоставени.

Макар че социално-икономическата предистория на размириците не може да бъде пренебрегната, бунтовете така или иначе бяха шокиращи за външни наблюдатели. „Само преди няколко месеца Великобритания се отъждествяваше с Хари Потър и кралската сватба, а сега се отъждествява със скандала с подслушването на телефони и с размириците по улиците. Това е голям обрат“, каза Рави Сомая, кореспондент на „Ню Йорк таймс“.

Френската коментаторка Ан Поаре заяви пред Би Би Си, че размириците се отразяват зле на британското общество. Великобритания, твърди тя, остава едно от най-неравностойните общества в Европа. „Печалба, спекулации, потребление – това е Светата Троица на Великобритания“, каза тя. „Не съм сигурна как ще свърши всичко това“, каза Пат Бърн, пенсионирана социална служителка от Лондон. „Проблемът е, че в тази страна има две крайности – богати и бедни. Трябва да намерим средата, както е в Скандинавия“, каза тя.

В бедните централни райони на британските градове бандите са заели мястото на родителите, писа вчера „Индипендънт“. „Тази култура се разпространи във Великобритания като вирус през последните 20 години. Бандите успяват да убедят местните младежи, че по някакъв начин представляват цели квартали, а полицията среща трудности да преобърне по-широката представа, че тя представлява врага“, пише вестникът.

Макар бандите да са все още малцинство, проблемът отдавна тревожи властите и полицията. През 2008 г. проучване на лондонския Център за изследвания на престъпността и правосъдието стигна до извода, че „почти варварски групи от много гневни млади хора“ никнат като гъби в по-големите градове. „Племенната лоялност замести семейната лоялност, а гангстерската култура, основана на насилие и наркотици, е начин на живот“, сочи проучването.

Изправени пред безпрецедентна вълна на насилие, плячкосване и разрушения, британските политици и полицейски началници, както и големи сектори от обществото, описват размирниците предимно като „алчна тълпа от бандити и престъпници“. Някои социолози тълкуват плячкосването като „престъпление с цел облага“ в епоха на „помощи и бързо забогатяване“, но други виждат по-дълбоки причини.

„Трябва да признаем, че тези опустошения разобличават една развалена част от британското общество – съвсем далеч от ценностите и отговорностите, които очакваме от нашите съграждани“, каза Гавин Пул, изпълнителен директор на базирания в Лондон мозъчен тръст „Център за социална справедливост“. Не може да има оправдание за насилието, но децата и тийнейджърите, които участват в него, представляват „изгубено поколение“, което води живот, лишен от надежда и въжделения, и е „отписано от обществото“.

Думите на Пул приличат на казаните от млад размирник в Хакни, Източен Лондон, пред Би Би Си: „Няма възможности за всички, няма младежки клубове, където всеки може да отиде и да направи нещо конструктивно. Така че това бе просто въпрос на време“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.