Армията брани носорозите в ЮАР

Франс прес

Носорог. Снимка: итснейчър

Войниците спят в палатките си, разчитайки единствено на маскировката и оръжията си, за да се защитят от хищници, но най-вече от бракониерите, които месец след месец избиват южноафриканските носорози. От април насам войници от редовната южноафриканска армия са разположени по цялата граница с Мозамбик, в митичния национален парк Крюгер в североизточната част на страната.

Тяхната задача е да се борят с бракониерството, което става все по-професионално и добре организирано и което снабдява азиатските пазари с прах от роговете на носорози. „Вече не сме на етапа, в който някой бракониер идва да ловува заради месото с капан, стрели или ловна пушка“, обяснява Кен Магс, специализирал се в преследването на бракониери в парка. „Сега бракониерите идват готови да се бият. Ето защо, занапред, ние предприемаме военни или полувоенни тактики.“

Бракониерите пресичат границата през нощта, снабдени с очила за нощно виждане, с автомати „Калашников“ и с ловни пушки. Понякога пазачите откриват съобщения със заплахи, изписани върху пясъка. Патрулите от войници, които се движат заедно с пазач от националния парк, обикалят до зазоряване, през цялото време нащрек, за да заловят както крадците, така и бракониерите. Последните са най-опасни, тъй като на няколко пъти са откривали огън срещу патрулите. От началото на годината 15 бракониери са били убити, 9 са били ранени и 64 са били арестувани след кратки схватки с армията.

Март е бил най-лошият за носорозите в цялата история на парка Крюгер. Според военните тогава са били убити 40 животни. След разполагането на армията в района, броят на убитите носорози е намалял на 30 през април, 15 през май и само 2 през юни. За първи път се наблюдава тенденция за намаляване на броя на убитите животни от 2007 г. насам. Тогава в Република Южна Африка са били убити 13 носорога, а броят им постоянно е нараствал, за да достигне 333 през изминалата година.

Масовото избиване на носорози кара природозащитниците да се запитат доколко е било основателно решението да се събори оградата, отделяща парка Крюгер от съседния парк на Мозамбик в началото на 2000 г. Това е позволило свободното преминаване както на носорозите, така и на бракониерите. Борбата с бракониерството разрешава само част от проблема, тъй като продължава изключително голямото търсене в Азия, където традиционната медицина използва рогата от носорози за приготвянето на всякакви отвари.

„Последният бум на бракониерство се обяснява с увеличеното търсене във Виетнам, където някои лекари са разпространили слуха, че рогът от носорог давал положителни резултати при лечението на рак“, обяснява Алона Риворд, говорител на природозащитната организация WWF. Рогът е съставен от кератин, подобно на човешките нокти и няма никакви лечебни свойства, признати от науката. Впрочем, Китай официално забрани употребата му в медицината. Въпреки това страната остава един от големите вносители, а забраната изобщо не се спазва според защитниците на животните.

Според Международния съюз за защита на природата черните носорози вече са застрашени от изчезване, изброени са едва 4 838 животни, живеещи на свобода в целия свят. Техните родственици, белите носорози, все още са 17 480. Ловът им в република Южна Африка е легален, а разрешението струва само 50 ранда 5 евро , обяснява Ринет Коетзе, ръководител на проект за програма за защита на застрашените животни.

Всеки ловец има право да убие по един носорог на година. Въпреки това, наскоро полицията залови тайландски трафикант, който притежавал 40 рога, всички придобити законно с разрешение за лов. Мъжът потвърдил, че рогът от носорог се продава за 55 000 долара на килограм, което е почти колкото цената на златото след последния скок на цените. Според Коетзе пазачите в парковете нямат средства, с които да се борят срещу бракониерите, а и някои от тях са корумпирани, както стана ясно от ареста на един от служителите в понеделник заради връзки с бракониерска престъпна група.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.