Хляб и зрелища за 21 век

сп. Форин полиси

Размириците в Лондон. Снимка: ЕПА/БТА

Нищо не съсредоточава объркания политически ум както насилието. Живеем в епоха, в която политиката и ценностите са разделени: политическите съветници пишат празни речи, предназначени да бъдат колкото се може по-неутрални, а техните шефове постоянно се позовават на „основаваща се на доказателства политика“, за да ни спестят удобството да знаем какво всъщност мислят. От десетилетия това държи в упойка британската политическа класа. Но разразилите се грабежи и размирици ни принуждават да си зададем най-дълбокия политически въпрос: Какъв е балансът на отговорността между индивида и обществото, когато хората вършат лоши неща? Оттук тръгва всичко останало.

Затова отговорът на десницата и левицата на размириците в Лондон – какво ги е причинило и какво би трябвало да се направи – изтласка сълзливото политиканстване и разкри истински политически различия. Разбира се, и двете страни разглеждат размириците като пламък, осветяващ дълбоки проблеми в обществото, но не са на едно мнение за това какви точно са тези проблеми. Изследователският център „Демос“ проведе експеримент, като направи количествен анализ на съдържанието на над 100 статии в блогове и издания с дясна ориентация и на почти същия брой статии в блогове и издания с лява ориентация, за да проучи различията. Както се очаква, думите ги издават.

Както можеше да се очаква, тези с лява ориентация проявяват склонност към структурни обяснения: че нямащите избирателни права младежи, разочаровани от липсата на възможности за изява, най-сетне са се разбунтували. „Общност(и) е най-често използваната дума (223 пъти), следвана от „обществен общество“ (220 пъти), „млади“ (158 пъти) и „политически“ (110 пъти). Заблуждаващият се от време на време опортюнист, какъвто е кандидатът за кмет на Лейбъристката партия на изборите през 2012 г. Кен Ливингстън, се опитва да прокара връзка между размириците и съкращаването на държавните разходи, въпреки че това всъщност е сравнително нетипично, защото икономиите още не са започнали да оказват осезаем ефект.

За разлика от тях и отново напълно според очакванията, тези с дясна ориентация разглеждат размириците като явен провал на упадъчната култура, при която никой вече не учи младите хора на лична отговорност и уважение към властта, а родителите са се отказали да упражняват морален авторитет върху поведението на своите деца. Думата „общност(и)“, която, ако си спомняте, беше най-често срещана в статиите с лява ориентация, е паднала до 12-то място със 71 споменавания, а челните позиции са запазени за „обществен общество“ (167 пъти), „насилие“ (88 пъти) и „размирници“ (84 пъти).

За десницата водещият деец е индивидът, а не аморфната общност. „Размирници“ е третата най-често използвана дума в статиите с дясна ориентация, но „размирици“ почти не се споменава. Точно обратното важи за статиите с лява ориентация, в които често се употребяват думите „размирици“ и „плячкосване“, но „размирници“ и „мародери“ странно липсват. А диагнозата определя какво лекарство да бъде предписано. При статиите с лява ориентация в първата двайсетица е думата „правителство“, но не и при тези с дясна ориентация. За разлика от това в първата двайсетица при статиите с дясна ориентация са думите „закон“, „ред“, „собственост“ и „деца“, но нито една от тях не е в първата двайсетица при статиите с лява ориентация.

Както винаги, и в двете описания има някаква истина. Но дебатите за размириците, които със сигурност ще продължат дори след затихването на самите размирици, изтъкват остро различаващи се виждания за бъдещето на британското общество. Анализаторите са склонни да заклеймяват поляризацията, но тя вероятно е едно от добрите неща, които биха могли да се родят от цялата тази злополучна ситуация: Великобритания има нужда от здравословни дебати.

Има една важна дискусионна точка, която обаче не се появи в нито един от двата списъка: „забавлението“. Да счупиш прозорец с ритник, да замеряш с камъни полицията и да избягаш с „Плейстейшън 3“ е страхотно, ако си на 18 и обикаляш нагоре-надолу с други отегчени връстници през горещата лятна ваканция. Насилието е опияняващо, особено ако се чувстваш като загубеняк в играта на живота и ако то е насочено към тези, които смяташ, че са изкривили правилата в твоя вреда. Появяват се все повече истории, в които участници в размириците се хвалят как са трошили, как са беснели, как са гуляли. Един умен размирник е качил във Фейсбук своя снимка, на която се е ухилил пред заграбената от него плячка. „Беше голям кеф . . . да покажем на полицията, че можем да правим каквото си искаме“, казва друг, докато пие вино в 9,30 ч. сутринта.

Този вид насилие за развлечение се забелязва и на други места, особено при неотдавнашните размирици в Белфаст, където насилието избухна между съпернически групи, чиито членове са твърде млади, за да са преживели първоначалните „Неприятности“ между католици и протестанти. Доклад на Института за изследване на конфликтите е установил, че голяма част от периодично избухващото междуобщностно насилие в Северна Ирландия е средство за забавление, или по-просто казано, „да се прави нещо“ – противоотрова срещу скуката на лятната ваканция. Също както при студентските протести в Лондон по-рано тази година, а и при арабските въстания, социалните медии позволиха на хората да разпространяват идеи и да се организират по-бързо, отколкото органите на реда биха могли да ги озаптят.

Това не отрича значението на социалната справедливост, която е основна грижа на левицата, или на индивидуалната отговорност, която е основна грижа на десницата. Но те са мъгляви, далечни причини, които отстъпват на адреналина. Нито левицата, нито десницата ще стигнат донякъде, ако не помислят сериозно какво да правят с нашата армия от отегчени, неспокойни млади мъже, за които отровната смес от примамливо насилие и презрение към властта е неделима част от субкултурата. Това е армия, за която безсмислената, ниско платена работа всеки ден неблагоприятно контрастира с просто недостъпното свръхпотребление, насърчавано от музиката, филмите и попкултурата. Нужно е да се намери съвременен, смислен еквивалент на хляба и зрелищата. И левицата, и десницата със сигурност могат да се съгласят с това.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.